Облекчението бързо се смени с гняв. Как смееше да изчезне за толкова дълго време, след това да се намъкне в живота и в спалнята й, без да се съобразява с късния час.
— Как се чувствам? — каза тя подигравателно. — Ти как мислиш? — Тя ядосано се втренчи няколко минути в орловия му профил, а после каза рязко: — Поне да беше изчакал до сутринта да ми зададеш този срамен въпрос.
Посрещането й съвсем не беше приветливо, но очевидно това не го разстрои. Той се отпусна на фотьойла и сключи пръсти зад тила си.
— Исках да имаме малко време само за нас двамата.
Тя прикри вълнението си зад резкия си тон.
— Точно сега? Не си идвал да ме видиш повече от седмица, Деър. Сигурна съм, че каквото и да има да си казваме един на друг, то може да се каже и пред леля ми Хилда или пред Джейк.
Очите й огледаха всеки сантиметър от тялото му и изведнъж тя почувства как стомахът й гори. Като че ли в него имаше парче разтопено олово. Това усещане я ядоса още повече. Защо точно той я караше да се чувства така? Защо това не бе някой почтен, уважаван човек, като Джейк например? Той беше идвал да я види няколко пъти през седмицата, но неговите посещения никога не предизвикваха у нея подобни чувства. Само Деър. Това, което бяха преживели двамата, бе лошо… похотливо, неприлично… вълнуващо… блажено. Винаги тези противоречиви чувства. Но всички бяха единодушни, че Маккалистър не е човекът, комуто тя трябва да отдаде сърцето си. Той не искаше да обича никого. Той бе откровен с нея по този въпрос. Тя хладно го прецени.
Какво ли би могло да бъде толкова важно, че да те накара да дойдеш посред нощ при мен?
Трябва да поговорим по един въпрос… по един доста интимен въпрос — той си пое дълбоко въздух и замълча, като че ли изведнъж се бе отказал да продължи.
Тя улови погледа му и се запита защо винаги го чувстваше като нежна ласка. Погледна го на свой ред и очите й се спряха на всяка черта от грубото му лице. Беше сигурна, че той също като нея помни всяка минута от времето, което бяха прекарали в колибата. Гледаше я въпросително. Изведнъж Старлет разбра защо е дошъл.
— Не съм бременна, ако това те притеснява — обяви тя открито и усети внезапно една празнота в себе си.
Беше мислила много по този въпрос в началото, но знаеше, че точно сега това щеше да бъде най- лошото, което можеше да й се случи. Той не искаше да се жени. Господи, та той дори не се задържаше достатъчно, за да я види.
Деър удари рязко с крак по пода. Челото му бе намръщено.
— Винаги откровена. И винаги право в целта, нали?
— Невинаги, но тъй като ти очевидно бе много притеснен поради тази вероятност, помислих, че най- добре ще бъде, ако успокоя веднага душата ти. Така да се каже, да не те оставям да се измъчваш — отвърна тя насмешливо.
Той се наклони напред, без нито за миг да я изпуска от погледа си, и я попита:
— Би ли ми казала, ако наистина беше?
— Искаш да кажеш, че като кавалер би направил очакваната стъпка?
Лицето му помръкна.
— Независимо какво си мислиш, ще постъпя почтено. Не бих желал детето ми да расте без баща.
Той се взря в лицето й. После погледът му се спусна надолу към ръцете й, които тя бе кръстосала отпред на корема си.
— И така, истината ли ми казваш?
Думите му бяха красноречиви, но изведнъж Старлет бе твърде завладяна от собствените си чувства, за да обърне внимание на неговите. След разговора си с Нощния Сокол през онази нощ, тя бе сигурна, че Деър не може точно сега да обича някого. Преди всичко, за да може да обича, той трябваше да разбере поради каква причина поема рискове, които никой друг не би поел. Всеки час бе изпитание, всеки ден, в който той дишаше, а Тед — не, бе поредно изкупление. Той не бе казал нито дума за това, че я обича, че се нуждае от нея, че иска да прекара остатъка от живота си с нея. Само че ще направи услуга на нея и на бебето, ако това се окаже абсолютно необходимо. Старлет го изгледа със свити устни.
— Върви по дяволите, Деър. И се махай от стаята ми. Не бих желала ти да бъдеш баща на детето ми, дори и да бях бременна. И този отговор ти стига.
Гневът в тона й го вбеси.
— Така ли? Кого би избрала за добър баща на детето ми… ако имаше такова? Джейк Фонтън? — извиси той глас.
— Не викай толкова! — изсъска му тя. — Ако леля Хилда се събуди и те види в стаята ми, ще си помисли, че със сигурност съм се компрометирала, и нито един от нас няма да има право на мнение по въпроса. Тя ще те накара да се ожениш за мен.
Той дори не бе осъзнал, че си го е помислил, докато думите сами не изскочиха от устата му:
— Добре, тогава ще викам по-силно. Дори, ако трябва, ще събера всичкия си въздух, за да извикам много силно. Обичам те, малка дива котко! Бременна или не, аз те искам за жена!
Старлет не повярва на ушите си. Само продължи да го гледа. Малко замаяно, тя каза:
— Сега вече отиде твърде далеч и го направи наистина. Тя всяка минута ще дойде тук.
И като отговор на думите й отдолу долетя гласът на леля й:
— Старлет, мила, пак ли имаш кошмари?
— Не, добре съм, лельо. Не се тревожи — отвърна Старлет.
— Значи аз трябва да съм сънувала нещо, защото можех да се закълна, че чувам мъжки глас в стаята ти. Питаше дали си виждала бременната му котка или май… май че беше бременната му жена — тя въздъхна разтревожено. — Няма значение, скъпа. Мисля, че пак главата ми се е объркала. Заспивай! Извинявай, ако съм те събудила.
Старлет го изгледа свирепо. Той й отвърна още по свирепо.
— Не чу ли какво казах? — попита Деър тихо, но заплашително. Или трябва отново да повишавам глас, за да те убедя.
— Само да си посмял! — изсъска тя.
В гласа му се долови сарказъм.
— Както добре знаеш, аз се осмелявам да правя почти всичко. И няма да напусна тази стая, докато не ми кажеш, че ще се омъжиш за мен.
— Защо мислиш, че искам да се омъжвам? Харесвам живота си такъв, какъвто е. Много благодаря.
Той изви поглед към небето:
— Смяташ да ме накараш да изиграя целия цирк, нали? Да застана на колене, да те моля и увещавам, да ти обещая, че ще те обичам лудо до последния си дъх?
Тя си играеше с края на одеялото и бе сигурна, че той чува как бясно тупти сърцето й. Изведнъж тя изтръпна в очакване.
Той само мрачно се навъси.
— Да, само че няма да го получиш от мен. Може би от някого като Джейк. Но аз бих се чувствал ужасно глупаво. — За неин ужас очите му се напълниха със сълзи. Той изстена: — Не прави това, мила! Виж. Не ме бива да редя захаросани думи, дори да се държа любезно. Понякога мога наистина да бъда хладнокръвен мръсник. Имали сме хубави и лоши преживявания заедно, но трябва да призная, че ти си единствената жена, която не мога да прогоня от ума си. Ти ме влудяваш!
— Да ти се извиня ли, или да ти изръкопляскам? — присмя се тя.
Как смееше да си помисли, че може да се вмъкне тук, едва ли не да й каже, че се надява да не е бременна от него, и в следващия момент да обяви колко е объркан поради чувствата си към нея. Като че ли бе ужасен от факта, че може да е влюбен в нея. Старлет знаеше какво изпитва към него. Тя го обичаше. От първия миг, в който погледите им се бяха срещнали.
— Господи, дори начинът, по който ми съскаш като дявол, ме подлудява! — простена той и стисна зъби. — Защо?
Той изглеждаше отвратен от себе си, че й разкрива толкова много, но след като вече бе започнал, като че ли не можеше да спре.
