Старлет усещаше как изгарящите му зелени очи се впиват в нея и по гръбнака й пробягнаха тръпки на удоволствие.
Денят бе чудесен. Като за сватба. Слънцето пръскаше светлина през гъстите клони на високите, величествени дървета и огряваше групичките от хора, които се бяха събрали в дома на Тримейн, за да отпразнуват тържественото събитие. Но нито Старлет, нито Деър мислеха за това, а само за следващите мигове и за магията, която щеше да ги завладее през нощта.
Колите бяха започнали да пристигат от ранни зори. Спираха пред хасиендата и една група конярчета под ръководството на Франк Колби поемаше поводите на конете.
Франк бе седнал на първия ред, облечен в нов костюм със снежнобяла риза и дълга вратовръзка, но на краката си носеше червените ботуши, с които никога не се разделяше. Майката на Деър седеше до него. Отдавна не я бяха виждали толкова щастлива. Рейчъл отначало не искаше да дойде, но Старлет и Деър я убедиха, че сватбеният им ден няма да бъде щастлив, ако не присъстват всички поканени.
Бяха подбрали само двадесет и пет близки роднини и приятели, но не бяха щадили разноските.
Къщата и дворът бяха украсени с кошници, пълни с току-що откъснати цветя, чийто сладостен аромат се носеше из въздуха. Шаферките, момичетата и Хуанита бяха облечени в красиви тафтени рокли. Те поднасяха по една бяла роза на всяка дама, която минаваше под украсеното с цветя дърво, за да влезе в двора.
Това бе ден на ново начало, в който всички се замисляха за истинското значение на любовта, която можеха да засвидетелствуват днес. За Деър и Старлет този ден бе моментът, от който те щяха да поемат към следващите си години като мъж и жена.
Точно за това мислеше Старлет, докато го наблюдаваше, и всичко друго бе изчезнало от ума й. За нея съществуваше само Деър. Неговата буйна мъжественост секваше дъха й. А той никога не бе изглеждал толкова красив.
Беше облечен в безупречно ушит черен ленен костюм, а тесните му панталони изглеждаха така, като че ли бяха направени само за дългите му крака. Нагръдникът на снежнобялата му риза беше силно колосан. На ръкавелите му блестяха диамантени копчета. Гъстата му и лъскава като коприна гарвановочерна коса събираше слънчевите лъчи и придобиваше синкав оттенък. Дългите му кичури се завиваха над яката на ризата му. Несъмнено той дълго беше четкал буйните вълни в опит да ги нагласи на мястото им. Безсмислено, разбира се. Това доставяше на Старлет голяма радост. Една заблудена къдрица се спускаше на челото му и му придаваше дяволски небрежен вид, независимо от цялата му изисканост. Точно заради този му вид тя се бе влюбила в него. И за него щеше да бленува тя всяка нощ.
Обеща си, че по-късна, когато останат сами, тя на воля ще прокарва пръсти през косите му и ще целува тази красиво очертана чувствена уста — голяма, плътна и твърда. Боже, колко желаеше това. През цялата нощ, през всичките прекрасни години, които бяха пред тях.
Но днес… тя трябваше да се постарае да се държи като истинска булка, изчервена и невинна по отношение на любовното изкуство и смутена от нощта, която й предстои.
За Старлет задачата да се държи като всички останали винаги бе много трудна, но откакто се бе влюбила в своя див, лош професионален убиец, това й изглеждаше още по-невъзможно. Любовта бликна в гърдите й, когато го видя да се усмихва бавно, като че ли бе разбрал какво мислеше и чувстваше тя сега. Това не я изненада. Тя го прие с радост, без да го усеща повече като осквернение на своята светая светих. Този ден, както и утрешният бяха само техни.
— … и така, Деър и Старлет, чрез силата, която притежавам, аз сега ви обявявам за мъж и жена. Това, което Бог е съединил, човек не може да раздели. — Пасторът се усмихна на Деър. — Сега може да целунете булката.
Деър я привлече към гърдите си и сведе глава, за да целуне нежно леко разтворените й устни. В този момент той разбра колко много неща го бе научила Старлет — да обича и да прощава, да вижда смисъла и значението на всяко Божие същество по земята. Радостен бе, че съдбата му беше отредила да изживее дните си с тази жена. Тя му бе дала много повече, отколкото някога можеше да й даде в замяна.
В този миг Старлет усещаше същите чувства. Тя никога не бе желала да бъде другаде, освен в прегръдките на този мъж. Мрачните дни за нея бяха свършили. Чувстваше се като новородена.
Звуците на музиката, подбрана от Старлет и Деър, се носеха от нежния бриз.
Младоженците се обърнаха към гостите си, когато пасторът каза:
— Дами и господа, да ви представя господин и госпожа Деър Маккалистър.
Деър стисна ръката на Старлет и сияещ от щастие обгърна с поглед близките си роднини и приятели, някои от които изтриха по една сълза от очите си. После погледна булката.
Грейналата младоженка се усмихна, когато очите им се срещнаха. Той се подсмихна под мустак, когато мярна лукавото й намигване. Толкова бе типично за нея да направи нещо неочаквано. Без съмнение животът му със Старлет нямаше да бъде скучен.
Сърцето му преливаше от любов към нея. Бе сигурен, че никога няма да забрави този миг. Но най- хубавото тепърва предстоеше. Довечера, след приема, щяха да заминат на сватбено пътешествие и тя щеше да бъде само негова.
Щяха да прекарат една седмица в хижата в планината, където бе започнала любовта им. Щяха да мислят един за друг само и нищо нямаше да помрачи това най-прекрасно време в живота им.
Деър и Старлет Маккалистър щяха да живеят тихо и щастливо дълги години като мъж и жена.
Дали? Това се питаше Деър, докато гостите се изреждаха, за да поздравяват младоженците. Едва ли бе възможно да живеят тихо. Въпреки че се бе заклел да закриля винаги жена си, той се съмняваше, че неговата хубава съпруга със сребристоруса буйна грива и непокорен нрав ще се покори на мъжката му воля. Старлет винаги щеше да следва своя ярък път в живота, път, който светеше като метеор и поглъщаше всеки, който стъпеше на него. Тя бе уверена в себе си и в многобройните си и разнообразни качества. Знаеше точно какво иска от живота и как да го получи.
Как би могъл въобще да си помисли, че неговата ярко светеща Старлет ще се съгласи да изживее живота си като съвсем обикновена жена и да се занимава всеки час от деня само с домакинството и децата. Нима за това се бе оженил точно за нея? За да промени самата същност на жената, в която се бе влюбил?
Не, този живот не беше за тях, помисли си бързо Деър. Щяха да си починат няколко дни, но после той искаше животът им да прилича на онзи, който бяха живели и преди.
Деър яздеше зад Старлет, яхнал Сегуро, и се усмихваше, като гледаше как бедрата й се полюшват ритмично. Всяка минута, всеки час бе като ново начало със Старлет. Усмивка озари лицето му. Едва ли щеше да издържи до залез-слънце. Тогава той смяташе да й разкрие тайната.
През остатъка от пътуването към планината Деър не свали поглед от залязващото слънце.
Хладният планински вятър се промъкваше през открехнатия прозорец на хижата и поклащаше тънките бели пердета, които трептяха като нежни криле на пеперуда от лекото въздушно течение.
Бледожълтите чаршафи на леглото бяха опънати. Спалнята бе тиха. Младоженците тепърва щяха да лудуват тук. Деър и Старлет не смятаха да осветляват своята първа брачна нощ по такъв традиционен начин. Дори не бяха и мислили за това.
Бяха пристигнали в планинското убежище преди мръкнало. Сега бе девет часът. В камината гореше огън. Единствената светлина в стаята идваше от него. Деър Маккалистър се бе облегнал на лакътя си върху пухкавата хермелинова наметка, подарък от Нощния Сокол. Беше свалил ризата си. Устните му се бяха извили в загадъчна извивка, докато чакаше Старлет. Тя се появи изведнъж, напълно безшумно. Светлината на камината очертаваше изкусителните й форми. Бе сресала косата си, която свободно падаше и покриваше нежните й рамене, и носеше съвсем обикновена нощница с цвят на слонова кост, под която голата й красота изпъкваше като гладък алабастър. За момент Деър си спомни, че не беше я видял, нито чул да прекосява стаята, но след толкова невероятни преживявания с нея това не го изненада. Тя като че ли по своя воля идваше и си отиваше, променяше се, ставаше нова жена, съвсем различна от онази, която бе държал в прегръдките си само преди една нощ.
Независимо че го учудваше, това винаги разпалваше в него буен огън и той се чувстваше опиянен от страст.
