казала, че твоят тип има тъмна коса и големи кафяви бебешки очи.
— Не съм казвала нищо за очи. Казах, че Гейбъл е мургав, това е всичко.
— Чудесно. Тогава аз ще взема русите — каза Тереза. — Боже мили! Виж какви мускули има този!
Аби въздъхна и поклати глава, но не погледна.
— Как само е изопнал ризата! Като ризница на римски воин! Мислиш ли, че е космат отдолу? — попита Тереза.
— Не мога да знам.
— С космати гърди ли ги предпочиташ, или не? — Сякаш я питаше дали предпочита телешко или свинско.
— Никога не съм мислила за това — отвърна Аби.
— Слушай, скъпа, всички жени мислят за тези неща. Истина е, че може и да не го признаваш пред самата себе си, но въпреки това то е някъде в… — Тереза вдигна очи към тавана, за да намери подходящия израз. — Коя дума трябва да употребя?
— В подсъзнанието.
— Да, в подсъзнанието. Може и така да е. Не отричам. Само че… Това е като стегнат задник. Няма начин да не го забележиш, независимо дали си падаш по тях, или не. Аз лично си падам по мускулести гърди и задници. По скули и рамене. Тези снимки са добри, но им кажи следващия път да прилагат и изглед отзад. За да добием пълна представа, както се казва, без да си губим времето.
— Да, времето ни е страшно ценно.
Аби протегна ръка назад и затръшна вратата на банята, преди да е изслушала още една лекция за атрибутите на мъжкото тяло. Въпреки това обаче чуваше гласа на Тереза, защото тя започна да вика. Сега вече чуваха и хората от съседните стаи.
— Ето! Ето това е! Това се казва стегнат задник! Ела да видиш! Сниман е в гръб и гледа през рамо.
— Сниши децибелите.
— Искам да сниша него. Ела тук и виж какъв задник има този тип! — Тери крещеше с цяло гърло, за да чуят всички. — Какво ти става? Боиш се да погледнеш един задник от стомана?
Аби знаеше, че Тереза я дразни нарочно. Обичаше да я поставя в неловко положение, особено ако наоколо има много хора.
Пусна душа. Плющенето на водата по плексигласовата преграда бе твърде силно, Тереза разбра, че няма смисъл да продължава, и се отказа. След малко Аби регулира температурата на водата, дръпна завесата и влезе във ваната.
Застана под душа, сложи на косата си шампоан и стоя няколко минути под топлата струя, която обливаше гърба й и се спускаше надолу по тялото й. Чудеше се какво ли прави Чарли — би могъл да провери плащанията с кредитната карта и сутринта да ги чака на летището. Не, нямаше да го направи — за да му дадат такава информация, трябваше да обяви картата си за изгубена или открадната. В такъв случай веднага щяха да я анулират, а след това едва ли биха му издали нова. Не. Най-вероятно беше да я чака пред вратата, когато се прибере у дома. Беше сигурна, както беше сигурна за инициалите.
Замисли се за няколкото кандидати от каталога и с кои трима от тях да започне.
Трябваше да внимава какво говори. Не би могла да нахълта при тях и да им обясни, че иска да излъже някакво издателство в Ню Йорк. Щяха да я вземат за побъркана. Налагаше се да „опипа“ почвата много внимателно. Тереза щеше да е във възторг.
Най-накрая спря водата. При настъпилата тишина чу в стаята отвън мъжки глас. Тери се бе отегчила и бе пуснала телевизора. Не беше зле, макар че Аби би предпочела звукът да е по-тих.
Взе кърпата и започна да се бърше. Високоговорителите на апарата бяха много добри. Сигурно е стерео, помисли си тя.
След това се чу трясък — нещо тежко се удари в стената и падна на пода.
— Къде е той? Това ли е? В тази шибана папка? Отвори уста, мила. Ще хапнеш малко хартия. — Изплющя шамар. — Така. Сега знам, че можеш да ядеш и да говориш едновременно. Кажи ми… — Още един шамар. — Гладна ли си? Хапни още. Не бързай. Забавлявам се. Не съм се забавлявал истински от последния път.
Не беше телевизорът, а Джоуи Дженрико. Езикът му бе удебелен. Пиянски гняв.
Аби бе мушнала единия си крак в крачола на джинсите, когато тънката дървена врата на банята се счупи пред лицето й. Единственото, което видя, бяха треските и крака на Джоуи. За късмет на Аби обувката му се закачи в отвора и той падна по задник.
— Кой, по дяволите, е тук? — В очите му се появи страх. В сегашното си състояние Джоуи не можеше да е сигурен дали е паднал сам, или от другата страна на вратата не го е пресрещнал някой здравеняк. Все още помнеше случилото се в юридическата фирма и затова бе оставил вратата на стаята леко отворена — в случай, че се наложи да излезе бързо. Куражът му идваше от бутилката. Ако Тереза останеше жива достатъчно дълго и имаше малко късмет, някой ден би могла да си намери любовник, който да му разкаже играта. Ако, разбира се, на този свят имаше някаква справедливост. Джоуи измъкна крака си от вратата и пред очите му се появи Аби заедно с всичко, с което я бе надарил Господ. В началото той се стъписа, сякаш не осъзна какво вижда. После алкохолната мъгла се разсея.
— Дявол да го вземе! Днес е щастливият ми ден! Кучката адвокатка! Ритнах вратата и право в десетката!
Обърна се към Тери, която лежеше на леглото. От устата й стърчаха смачканите останки от една снимка. Имаше кръв.
— С един куршум два заека — продължаваше Джоуи. — Казаха ми, че ходиш с адвокат, но си помислих, че е мъж. Ама че съм тъп! — Гледаше Тереза. — Кучка! Трябваше да се сетя! Чупѝ се за малко и започна да ми въртиш лесбийски номера!
Джоуи грабна масивната метална лампа от тоалетката с две ръце и я запрати по Тереза. Не я улучи. Абажурът се смачка и крушката се счупи, тежката метална основа издрънча в таблата на леглото и падна до нея, без да я засегне.
— Дявол да го вземе, тази вечер ще се позабавляваме както трябва. Ела тук, кучко!
Аби беше в банята, така че Джоуи отново насочи цялото си внимание към Тереза. Тя беше парализирана от страх.
Аби отвори вратата на банята, преди още да е облякла блузата си както трябва. Джоуи вече беше върху приятелката й и я удряше по лицето с двете си ръце.
— Искаш ли да ядеш още, а? — Грабна каталога и откъсна друга снимка. Сложи я върху устата на Тереза, опря показалец в средата и я натъпка вътре цялата. — Нали обичаш задници. Изяж този тогава. — Взе шнура на лампата и го омота около врата й. Започна да стяга, когато Тереза замахна с нокти към очите му. Успя да одере само бузата му. — Мамка му! — Заби юмрук в лицето й и от носа й по възглавницата потече кръв. Тереза загуби съзнание.
Аби вече бе в стаята. Хвърли се на гърба на Джоуи, стисна врата му с ръце и задърпа с всички сили.
Застанал на колене, Джоуи се извъртя рязко и я прехвърли над главата си така, че краката й се удариха в стената над леглото, а счупената лампа се впи в кръста й. Дъхът й секна.
Джоуи разкъса блузата й и я дръпна към себе си като парцалена кукла. Опита се да натика езика си в устата й. Миришеше на бъчва. Обърна се ловко и я възседна. Беше удивително жилав за пиян човек.
Сграбчи грубо гърдите й, напипа горния край на панталона й и задърпа. Копчето отхвърча като куршум. Отвори ципа. Когато се помъчи да бръкне вътре, Аби вдигна колене рязко нагоре, с всичка сила, и Джоуи падна на пода.
— Ела тук, кучко! Ела да ти покажа балистичната си ракета — надигна се с ръмжене той.
Аби протегна ръка и стисна счупената лампа. Металът се стовари върху главата му и се чу звук като от китайски гонг. Очите му се изцъклиха. Аби се зачуди дали да не го удари още веднъж за всеки случай. Когато вдигна ръка, коленете на Джоуи се сгънаха и той се строполи напред.
Тя го ритна, за да се увери, че е загубил съзнание.
— Балистична ракета! — изръмжа Аби. — Повече на подгизнал сюнгер.
