всички, и което с малко късмет би могъл да занесе в апартамента си.
— И аз се радвам, Чарли — излъга тя.
— Да, да… — Огледа я от горе до долу, като пубертет на първа среща. — Изглеждаш страхотно! Наистина! Отслабнала си.
Котешката храна дава такива резултати, помисли си Аби.
— Ти също изглеждаш много добре, Чарли. — Той винаги беше елегантно облечен, но сега й се стори по-състарен от последния път. Несъмнено това се дължеше на по-динамичния ергенски живот.
Успя да се измъкне от прегръдката му и двамата изминаха няколкото крачки до вратата на заведението. Чарли отвори и пусна Аби пред себе си.
— Мистър Чандлис, радвам се, че ви виждам.
— Оскар, как си? — Чарли наистина не тънеше в богатство, но явно имаше достатъчно пари, за да фамилиарничи с оберкелнера.
— Запазил съм сепаре в дъното. — Оскар се обърна и ги поведе между масите, с менютата в ръка, до задната част на залата, почти до кухнята. Чарли винаги търсеше уюта.
Аби огледа обстановката. Видя тесния коридор, който водеше към тоалетните, и реши, че телефонът е някъде там. Не се виждаше и това беше добре.
— Харесва ли ти? — попита я Чарли.
— Да. — Тя му се усмихна и седна на масата. Насреща й също имаше скамейка, но Чарли предпочете да се настани до нея, така че телата им се допираха. Аби се почувства некомфортно.
Появи се сервитьорка и Чарли си поръча скоч и сода. Аби каза, че ще изчака.
— Умирам от студ. Трябваше да се облека по-топло.
— И аз се питах защо си толкова леко облечена. — Както винаги Чарли беше галантен.
— Тук е доста студено, не мислиш ли?
— Не е, струва ми се.
— Разбира се. Ти си със сако. — Погледна го и той най-накрая се сети.
— О… ето ти го. — Чарли свали сакото си и го наметна върху раменете й.
Най-сетне.
— Благодаря — каза Аби и потрепери. Не се преструваше. Първата част от плана й бе осъществена донякъде благодарение на невнимателния Чарли.
— Менюто им е страхотно. Можем да хапнем и след това да отидем някъде.
— Къде?
— Не знам. Може би някъде из центъра. Ще се поразходим. После можем да се отбием в апартамента ми. Ще ми дойдеш на гости.
— Сериозно?
— Защо не? — Чарли беше самата невинност. Несъмнено беше изстудил бутилка вино и подготвил две чаши някъде близо до леглото — самата предвидливост.
— Ще видим — каза Аби.
— Добре. — Чарли прие този отговор за „да“. Взе менюто и го разлисти. — Препоръчвам ти агнешки ребърца. Много са хубави. Също така и… да погледна… омари.
— Тук е доста скъпо. Сигурен ли си, че можеш да си го позволиш? — попита Аби.
— Не се безпокой. — Чарли се засмя.
Угризенията за това, което се канеше да направи, доколкото ги имаше, почти се стопиха.
— Сър?
Чарли вдигна очи от менюто. Беше Оскар, оберкелнерът.
— Търсят ви по телефона.
Чарли го изгледа учудено, после се обърна към Аби.
— Не съм казал на никого от кантората, че идвам тук.
Тя сви рамене. Нищо ново. Почти винаги, когато бяха ходили на ресторант по време на брака им, Чарли захапваше телефона и я оставяше да се забавлява сама на масата — добре поне, че не бяха излизали често.
— Връщам се веднага — каза той.
— Разбира се. Не се безпокой. — Аби отново заби поглед в менюто.
Чарли се измъкна от сепарето и както се очакваше, Оскар посочи коридорчето към тоалетните.
Аби се уви със сакото му и вдигна глава. След малко чу гласа му — слабо, но все пак думите се различаваха.
— Ало?
Трябваше да действа бързо.
— Кой се обажда? Познаваме ли се? Не си спомням такова име… Може ли малко по-силно? Не се чува добре.
Не й отне много време. Миг по-късно Аби остави салфетката си на масата, свали внимателно сакото на Чарли, измъкна се от сепарето и хвърли поглед към коридорчето. Бившият й съпруг бе с гръб към нея и не можеше да я види.
Тя мина покрай масите, излезе от ресторанта и се смеси с пешеходците навън. Малко по-нататък сви в пресечката и се приближи до уличния телефон, по който говореше Тереза. Аби й даде знак, че всичко е наред.
— О… — каза Тереза — съжалявам, сгрешила съм. Значи не сте Чарли Чандлис, който отпушва канали?
— Кой, по дяволите, се обажда?
От мястото, където бе застанала, Аби чуваше гласа на Чарли.
— Сгрешила съм. Съжалявам. — Тереза затвори и се обърна към Аби. — Взе ли я?
Аби я вдигна пред очите й, както се показва снимка — блестящата нова кредитна карта на Чарли. Беше я измъкнала от портфейла му от вътрешния джоб на сакото.
Надяваше се да има достатъчно пари в брой, за да плати питието си, но дори и да нямаше, Оскар сигурно щеше да му го впише в сметката.
След осем години брак Аби познаваше Чарли, както някои хора познават грипа — когато беше край него, започваха да я болят костите. Както и предполагаше, той все още слагаше инициалите си върху всичко — бяха и върху кредитната му карта. Плати билетите за Лос Анджелис с нея, а върху формуляра записа името Ч. У. Чандлис.
При регистрацията на пътниците щяха да проверят само дали фамилното име на шофьорската й книжка съвпада с това на билета.
Аби знаеше, че поне известно време Чарли не би обявил кредитната си карта за загубена или открадната. Би могъл да направи всичко, но не и да поиска да я арестуват. Като адвокат по криминални дела, това беше против принципите му. Въпреки всичко Аби не искаше да злоупотребява. Нае за себе си и Тереза стая в чист, но евтин мотел на шосе 99, недалеч от летището. Даваше си сметка, че след като установи липсата на кредитната си карта, Чарли ще я потърси най-напред у дома й.
Убеди Тереза да я придружи, като я увери, че е нужно мнението й. Това беше лъжа, макар и да харесваше Тереза. Опасяваше се, че в момент на слабост приятелката й би отишла при Джоуи, било и само за да поговорят. Бившият й мъж имаше сякаш някакво хипнотично, магическо влияние над нея. Биеше я, но тя неизменно се връщаше при него. Независимо дали поради чувството й за несигурност или поради умението му да я манипулира, но Джоуи винаги успяваше да й внуши, че вината е у нея.
В мотела Аби си изми зъбите и се приготви да вземе душ, а Тереза се изтегна върху леглото и започна да разглежда снимките от каталога на агенцията.
— Ела при мама, синеок красавецо! — Тери се обърна по гръб и притисна снимката към гърдите си, като едва не пречупи кориците на папката.
— Внимавай — предупреди я Аби. — Може да се наложи да я върна.
— Мога ли да взема тези, които ти отхвърляш? — попита Тереза.
— Тери, това е бизнес.
— Само ми дай този Конан Варварина, ето тук. Той е рус. И без това не можеш да го използваш. Вече си
