— Изобщо не го е виждала. Не е бил в града. Още не се е върнал. Бил заминал някъде, за да работи по друга книга. Доколкото успях да разбера, тя ще започва оттам, където свършва другата.
Все още не притежаваха правата, нямаха договор със звездата, още не бяха стартирали продукцията, а на хоризонта се очертаваше продължение. Сиднър отвори нов документ на компютърния екран и веднага започна да пише нова докладна.
— Искаш да кажеш, че след като беше при нас, Оуенс е ударила на камък?
— Не съвсем. Свързала се с жената, която живеела с писателя. Тази жена знаела къде е той и според информацията, с която разполагам, в момента помага на Оуенс да влезе във връзка с него.
— Името?
— Аби Чандлис. — Гласът повтори фамилията, после даде служебният й адрес и всичко, което беше известно за Гейбъл Купър.
Десет минути по-късно Рон Сиднър седеше пред огромното дъбово бюро, богато украсено с ръчна дърворезба. Плотът бе покрит с дебело стъкло. Говореше се, че някога бюрото бе принадлежало на Дейвид Селзник и че върху един от ъглите му Кларк Гейбъл бе подписал договора си да изиграе ролята на Рет Бътлър.
Зад бюрото в голямо кожено кресло седеше Мел Уайг, сдържан и студен, безупречно облечен със сако от „Армани“, закопчано догоре.
От другата страна на бюрото седеше Стенли Залцман, шеф на филмопроизводството и номер две в студията след Уайг. Никой от двамата не вършеше нищо без другия.
Уайг прочете докладната на Сиднър, като си играеше със златната верижка на ръчния си часовник за дванайсет хиляди долара.
— Някой друг виждал ли е това?
— Не, сър — отговори Сиднър.
— Не бива да го вижда никой.
Подаде листа на Залцман, който също го прочете. Уайг беше наясно, че както те имаха информатор в „Големия Х“, така и другите киностудиа имаха очи и уши при тях. Колкото по-малко хора видеха съдържанието на докладната, толкова по-добре. Уайг бе успял да привлече актьора, който проявяваше интерес към книгата на Гейбъл Купър, но ако някоя друга студия се добереше до правата за филмиране преди тях, сделката щеше да излети през комина. Касовите звезди вече не бяха обвързани със студиите. Бяха свободни и подписваха договорите си за всеки филм поотделно. Продуцентите нерядко трябваше да пълзят на колене в краката им, за да ги ангажират — както бе постъпил Уайг при тази сделка. В края на краищата актьорът се бе съгласил само защото му се искаше да изиграе ролята на героя на Гейбъл Купър и Уайг го знаеше. Вътрешната линия иззвъня и той вдигна слушалката.
— Сър, на другата линия е Карла Оуенс. — Беше секретарката на Уайг, на която бе поръчал да го свърже преди малко.
Натисна бутона.
— Карла, скъпа, аз съм, Мел. Как си? — Последва пауза, докато тя говореше.
— Е, добре. Слушай, имаш ли нещо против, ако включа спикера? Тук е Стенли Залцман, нали го знаеш? Шефът на производството. Мисля, че ще иска да чуе какво става.
След миг Уайг натисна бутона и остави слушалката.
— Карла, чуваш ли ме?
— Да.
— Здравей, Карла. Аз съм, Стенли.
— Стенли, как си? Не сме се виждали отдавна.
— Твърде отдавна.
— Карла — продължи Уайг, — много искаме да узнаем какво става с твоя човек Купър.
— Всичко е наред.
— Значи е подписал?
— Разбира се — отговори Карла.
Уайг погледна Залцман, в чийто тъмни очи се четеше силно подозрение.
— Що за птица е?
— Мисля, че ще го харесате. — Избягваше преките отговори. — Изглежда много добре. Разбрах, че преди време е бил фотомодел. Мечта за всеки шеф на рекламата.
— Добре. Много добре. Кога ще можем да поговорим цифри за филмовите права?
— Ще поговорим. Дай ми няколко дни. Всеки момент ще се върне от уморително пътуване из Мексико, така че трябва да чакаме до телефона. Преди да стигнем до детайлите, бих искала да поговоря с него малко по-обстойно. Нещо против?
— Стига да не говориш и с някой друг — отвърна Уайг. — Друга студия или продуцент.
— Мел! — измяука тя като котка, която изпитва болка. — Как можеш да си помислиш такова нещо? И дума да не става! Веднага щом се върне и поговоря с него, ще се свържа с теб.
— Добре — отвърна Уайг. — Приятен ден, Карла. Очаквам да ми се обадиш.
— Чао, ще ти се обадя — отвърна Карла и затвори.
Изражението на Уайг беше достатъчно красноречиво.
— Очевидно не можем да разчитаме на Карла. Кога твоят източник ще ни даде повече информация?
— Не е много ясно — отговори Сиднър. — Според него до няколко дни.
— Какво ще кажеш, Стенли? — Уайг погледна Залцман.
— Струва ми се, че Карла има проблеми — отвърна Залцман.
— Или играе някаква игра — отбеляза Уайг. Винаги беше склонен да допусне по-коварния вариант. — Може да се опитва да печели време или да качи цената. Иска да ни накара да наддаваме с друга студия.
Макар че Гейбъл Купър не можеше да го знае, студията на Уайг беше готова да даде милион долара за правата върху книгата му. Намекът, че творбата може да се окаже бестселър, и фактът, че авторът го нямаше, за да видят радостната му усмивка на лицето му, когато споменат доларите, ги изпълваше с опасения, че сумата няма да е достатъчна. Опасенията в Холивуд винаги водеха до едно и също — по- висока цена.
— Как сме с бюджета? — попита Уайг. — Можем ли да дадем повече за правата?
— Ако се наложи — отвърна Залцман. — Като отрежем по малко от второстепенните роли, ще можем да стигнем до три милиона.
— Тогава го направи. Ако някой друг сложи ръка на книгата, няма да има никакво значение колко пари сме заделили за каквито и да било роли.
Сиднър се възхищаваше от тази власт: „направи го“ и, хоп, още два милиона, по един за дума.
— Нещо друго? — попита Залцман.
— Не можем да чакаме — каза Уайг. — Наоколо е пълно с лакоми гърла. Ангажирах Акерман и агенцията му да открият онази жена. — Погледна докладната. — Да открият Аби Чандлис. Да се свържат с нея. — Замисли се за секунда. — Не, не… По-добре се свържи ти, лично. — Погледна Залцман и добави: — И вземи със себе си Зитър.
— Сиднър — поправи го младежът.
— Какво?
— Името ми е Сиднър, сър.
— Все едно — каза Уайг.
— В такъв случай какво искаш? — попита Залцман. — Акерман или ние?
— И те, и ти. Акерман да я открие. Ако Купър, който и да е той, се върне, искам да науча първи. Но те трябва само да наблюдават, без да предприемат каквото и да било.
Залцман кимна.
— След това искам да се качиш на самолета за Сиатъл. Вдигни се дотам и поговори с онази… Чандлис. Поухажвай я. Вечеря и вино. Направи каквото трябва, но й кажи, че искаме да получим филмовите права и предпочитаме да сключим договор без посредници. Без агенти. Писна ми да чакам Карла. След като иска да
