— Без чекове — възрази Джоуи. — Искам парите в брой.

— Студията ни не работи с пари в брой. Какво ви безпокои? Нали видяхте картичката? Разполагаме с тези пари. Просто ни кажете на чие име да издадем чека.

— Име? — попита Джоуи.

— Беше ни казано, че Гейбъл Купър е псевдоним. Дайте ни истинското си име, а ние ще подготвим договора и чека.

Понякога живееш както трябва, помисли си Джоуи, и слънцето те огрява.

— Искам да изпратите тези неща до една пощенска кутия.

— Няма проблем. Както желаете.

— Името ми е Джоуи Дженрико. — Сиднър го записа.

— Написали сте чудесна книга, мистър Дженрико. Продължавайте все така — каза Залцман, — и ви очаква голямо бъдеще.

Издатели, киностудии и агенти казваха това на всички, за да подхранват самолюбието им и да ги държат настрана от бизнеса.

Освен името Сиднър си записа номера на пощенската кутия и номера на социалната осигуровка на Джоуи, за да информира за плащането данъчната служба. Мел Уайг щеше да хареса цената, макар че несъмнено щеше да се разочарова от факта, че Дженрико не е автор на бестселъри. Все пак какво би могъл да очаква срещу тези мизерни пари — двайсет и пет хиляди долара.

10

Бертоли погледна нефигуриращия в указателя телефонен номер и го набра. Тя отговори след първото позвъняване.

— Карла? Обажда се Алекс. Имаш проблеми.

— Какво е станало? — Карла Оуенс се бе изтегнала върху леглото си сред купчина ръкописи — отделени от подчинените й като обещаващи. За съжаление нищо не можеше да се сравнява с търговските качества на книгата на Гейбъл Купър. При малко повече късмет такова произведение се появяваше веднъж на десетина години.

— Дочух обезпокояващи новини от Лос Анджелис — от върна Бертоли. — Твоят приятел Мел Уайг бил пипнал филмовите права върху книгата на Купър за трохи.

— Какво говориш? — Оуенс изпусна ръкописа, който четеше, и си загуби страницата.

— Говоря за прецакване.

— Не са продавани никакви филмови права — каза тя.

— Значи някой играе зад гърба ти. Мислех, че сме се споразумели, Карла.

— Нямам представа за какво говориш. Успокой се и ми кажи какво се е случило.

— Някой от студията, още не знам кой, е пипнал Купър.

— Къде е станало това?

— Не знам.

— Кога?

— Вчера. Или завчера. Не е много ясно.

— Какво е станало?

— Как какво е станало? Споразумели са се направо с него.

— Не биха го направили — каза Карла. — Говорих с Уайг онзи ден. Даде ми дума. Готвех се да преговарям за условията. Изчаквах подходящия момент.

— Е, те вече няма какво да изчакват. И не е само това. Доколкото разбрах, взели са всичко почти без пари. Откраднали са го. И не само тази книга, но и новата, върху която работи в момента.

— Какво? — попита Карла.

— Чух да се говори за двайсет и пет хиляди.

— Ти си откачил — каза тя. — Уайг знае, че материалът струва повече.

— Да. Въпросът е дали и Купър знае.

— Кой ти каза всичко това?

— Да не мислиш, че само от нас изтича информация? Имам си източници.

— Какви източници?

— Мои източници — отвърна Бертоли. Вече не можеше да й вярва. Не можеше да е сигурен дали са я излъгали, или пък самата тя е част от някакъв дяволски план.

Всъщност тя не му беше казала всичко. Не бе споменала че Аби й се бе обадила днес следобед, за да й каже, че Купър е на път към дома и ще бъде в Ню Йорк след два дни. Моментът, в който Аби се бе обадила, и чутото сега от Бертоли я накараха да се разтревожи.

— Вероятно информацията ти е фалшива — каза му тя.

— Не, не мисля така. Източникът ми е сигурен. И ако това е истина, не съм убеден, че ще търсим правата за издаване, поне не за сумите, за които говорехме досега.

— Слушай, Алекс, не се тревожи. Ако се мъти нещо, ще разбера какво е то.

— Не мислиш ли, че е малко късно?

— Да не би да искаш да кажеш, че Купър вече е подписал договор? — Когато зададе въпроса, по горната й устна избиха капчици студена пот. Ако Купър бе подписал договор за двайсет и пет хиляди, всички те можеха да съберат багажа и да се приберат у дома. Бестселъри за милиони и касови филми не се правеха на такова ниско ниво. Студията може да си върне подобна инвестиция с нещо, заснето пред в нечий гараж. Кариерата на Купър щеше да приключи преди да е започнала.

— Още не е подписал. Казаха ми обаче, че вече устно са се споразумели за условията.

— Взел ли е някакви пари?

— Не знам, но мисля, че не е.

— Нали знаеш какво казват за устните споразумения?

— Какво?

— Че не струват дори колкото хартията, на която са написани. Ще се заема с това. И ще ти се обадя.

Сигналът в телефонната слушалка едва се появи и Карла набра номера. Записът на телефонния секретар се чу след третото позвъняване. Изчака. Писукането продължи няколко секунди. Аби не беше прослушала предишните съобщения. Карла се замисли. Вероятно Аби й се бе обадила от някъде другаде — може би от студията в Лос Анджелис. Не вярваше на никого.

— Аби, обажда се Карла Оуенс. Ако си там, моля те, обади се. — Изчака малко. Никой не отговори. — Възникна нещо, което трябва да обсъдим. — Пак изчака и пак не получи отговор. — Слушай, спешно е. Ако си там или ако прослушаш това съобщение, моля те, обади ми се веднага. Повтарям, спешно е. Обади ми се по всяко време! — Тя продиктува номерата на домашния, на мобилния и на служебния си телефон. Изчака още няколко секунди, с надеждата някой да се обади. Чуваше единствено шума от лентата, която се въртеше в телефонния секретар. Нямаше как да знае, че апаратът се намира под купчината изпотрошени стъкла и продукти от хладилника на Аби. Все пак съобщението й не остана нечуто — Джоуи Дженрико седеше в ъгъла и за да убие времето, докато чакаше Тереза, забиваше джобното си ножче във вратата на един шкаф.

Аби остана в Лос Анджелис и на следващия ден се зае да инструктира Джес. Щеше да вземе нощния полет за Ню Йорк.

Тереза щеше да отиде при свои приятели в Южна Калифорния и да прекара с тях поне седмица. След скандала с Джоуи в мотела и окуражена от Аби, тя гледаше на това като на почивка. Няколко дни поне Аби нямаше да се безпокои за приятелката си.

Аби смяташе да се види с Карла в Ню Йорк и двете да отидат да Посрещнат Джес на летището, все едно, че се прибира от Мексико. Джес щеше да смени самолета в Далас, така че Карла да не може да се досети, че идва отдругаде.

Аби искаше да се срещне с Карла насаме, за да разбере дали агентката не й е приготвила някакви изненади. С Джес бяха уговорили сигнал — ако се наложеше да го предупреди за нещо, Аби щеше да се

Вы читаете Класацията
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату