Можеш да си сигурен, че „Селя Ларго“ е потънал вследствие на взрив.
Морган погледна гумения плавник в ръката си. Даде си сметка, че делото ще е много комплицирано. Щеше да го влачи с години. Властите съвсем скоро щяха да заговорят за предумишлено убийство.
Аби щеше да проговори, но стъписването й бе твърде силно. Мъжът разпери ръце и я прегърна, а устните му се залепиха за нейните. Беше силен и изтласка въздуха от дробовете й като от ковашки мях. За момент й се стори, че се опитва да мушне езика си в устата й, и се отдръпна. После осъзна, че докато целуваше нереагиращите й устни, всъщност се опитваше да й каже нещо.
Произнасяше думите под носа си, а и устните му се допираха до нейните, така че тя дочу нещо като „врат на Хес“.
Аби би могла да се възпротиви, но беше съвършено стъписана. Най-накрая мъжът отдели устните си от нейните и опря глава в нейната в дълга прегръдка, която едва не счупи ребрата й — за да не й позволи да проговори, докато самият той шепнеше в ухото й:
— Казвам се Джак. Брат съм на Джес. Дръж се спокойно. Ще се разберем. Не проваляй работата, скъпа. Прегърни ме като след дълга раздяла.
Аби не си даваше сметка, но ръцете й — единственото, което Карла виждаше от мястото си, бяха отпуснати върху раменете му като ръце на парцалена кукла. Слава богу, лицето й беше скрито в рамото му.
Тя обви врата му неохотно и го притисна към себе си. Беше малко по-висок от нея и твърд като камък. Мисълта, че преживяването би могло да й достави удоволствие, я ужаси, но пък, от друга страна, не би могла да твърди, че й е неприятно.
— Добре — прошепна той. — Сега се усмихни.
Когато отново се обърна с лице към Карла, стиснал ръката на Аби, на лицето му блестеше закачлива, широка усмивка. Аби също се усмихваше, макар и объркано. Имаше чувството, че е болна, и изглеждаше така. Отидоха до столовете, уловени за ръце, и седнаха пред бюрото.
— Аби, добре ли си? — Карла изведнъж се вгледа в нея. — Струваш ми се малко развълнувана.
— Сигурно е от пътуването — каза Джак, преди Аби да успее да отвори уста. — Не обича да лети. — Посочи с показалец слепоочието си и Аби за миг си помисли, че показва как й хлопа дъската. — Проблеми с вътрешното ухо — добави той.
— О…
След това се обърна към Аби:
— Мисис Оуенс ми каза, че е много вероятно книгата да привлече тълпа заинтересовани, които да наддават за правата. Според нея никак не е изключено да се стигне до
През цялото време тя наблюдаваше Карла, която седеше зад бюрото си. Чу какво каза той, но студените тръпки полазиха по гърба й поради факта, че Карла не ги опроверга или промени. Просто кимаше в знак на съгласие и се усмихваше уверено.
Аби за първи път осъзна, че книгата, върху която се бе трудила цели две години от живота си, би могла да струва милион долара. Косата на тила й настръхна, кръвта запулсира във вените й. Усмихна се. Ръцете й се разтрепериха. Роман за милион долара! Това беше от света на мечтите!
— Мисля, че е развълнувана — отбеляза Джак.
Аби кимна, но гласът й изневери. Опита се да каже нещо, но не успя.
— Май трябва да я заведа в хотела — каза Джак. — Изглежда, пътуването й се е отразило по-зле, отколкото си мислех.
— Разбира се — кимна Карла. — Можем да поговорим пак на вечеря, а утре ще подпишем договора. Междувременно ще оправя кашата с този тип Джоуи Дженрико. — Когато чу името, Аби я стрелна с поглед. Искаше да попита, но не смееше. — Не знам как студията е решила, че той е написал книгата — продължи Карла. — Някакъв си натрапник. Аз обаче знам какво се е случило. Знам кой е той. Ще се погрижим за това. Ще стигнем до истината.
— Каква студия? — попита Аби.
— О, това е другото — обади се той. — Ще ти разкажа подробностите в хотела. Карла каза, че в Холивуд проявяват голям интерес към книгата. Ще говорим за това утре.
Докато тримата приближаваха вратата, Аби почувства, че коленете й омекват. Най-накрая той трябваше да я прегърне през раменете, за да я подкрепи.
— Всичко се нарежда чудесно, нали, скъпа? — Говореше на Аби и я придържаше като алкохоличка. — Мисис Оуенс…
— Наричай ме Карла, моля — поправи го тя.
Той пусна ослепителна усмивка, която сякаш накара агентката да се разтопи.
— Карла смята, че до лятото моята книга може да се превърне в истински бестселър.
— Доверете ми се — кимна Карла. — Книгата ще е в ръцете на пътниците във всички самолети по света и около басейните в луксозните курорти от Барбадос до Бар Харбър и от Тринидад до Хаити. Имаме отлична възможност издателят да я включи в летния списък.
— Нали е чудесно? — Той гледаше Аби.
Тя се вторачи в загорелия от слънцето висок непознат. Приличаше на Джес, но беше по-възрастен, със сини, пронизващи очи, дълбоки като тропически езера. Кимаше окуражително, сякаш я подканяше да каже нещо. Тя обаче беше онемяла. Успя само да се усмихне глупаво.
Макар че бе обмисляла всичко с месеци, когато чу този мъж, когото никога не бе виждала, да казва моята книга, имаше чувството, че са я ударили с юмрук в корема. Това я върна в реалността и тя осъзна, че е написала добър касов роман, без да може да каже на когото и да било. Бе се потопила в морето на анонимността.
— Кой, по дяволите, си ти? — Аби възвърна способността си да говори веднага щом затвори вратата и таксито потегли.
— Името ми е Джак Джърмейн. — Той протегна ръка, за да стисне нейната. Аби не реагира. — Забравих. Вече се целунахме — усмихна се той. В извивката на устните му и в блясъка на сините му очи имаше нещо дяволски вбесяващо.
Аби му хвърли убийствен поглед.
— Кой те покани в живота ми?
— Мислех, че ще се зарадваш.
— Брат на Джес ли си?
Той кимна.
— По-голям и по-мъдър.
— Къде, по дяволите, е Джес?
— Ако трябва да гадая, предполагам, че е в някое студио в Западен Лос Анджелис.
— Споразумяхме се да дойде тук. Дадох му билети за самолет и обещах да му платя.
— Сега можеш да платиш на мен.
— Споразумението не беше такова.
— Добре. Довечера ще отидем при Карла и ще й кажа, че всъщност не съм Гейбъл Купър. Гейбъл Купър е брат ми, но той е в Лос Анджелис, защото има проблеми и…
— Млъкни — сряза го Аби. — Остави ме да помисля.
След малко попита:
— Какви проблеми? — Аби искаше да научи всички подробности, да разбере какво го е накарало да се откаже, за да прецени ситуацията. Може пък наистина да му се бе случило нещо, а в такъв случай можеше да вярва на Джак малко повече. Може би брат му лежеше в болница полумъртъв?
— Обади ми се посред нощ — отговори Джак — и ме събуди. „Хей, братле, казва, ти ли си?“ Че кой друг може да е по това време? Такъв си е Джес. „Слушай, казва, имам нещо за теб.“ Гласът му, искам да ти кажа, звучеше трескаво. Попитах го кое време е, той ми казва, десет и половина. Погледнах си часовника — минава един. Там, при него, било десет и половина. Такива номера, казвам, може да ти изиграе „въртенето
