— Както се казва, има добри и лоши новини — отвърна Аби. — Най-напред добрите. Книгата струва много пари.
— Колко много?
— Седнал ли си? — попита го тя.
— Да.
— Говори се за милиони.
— Милион долара?
— В множествено число — каза Аби.
Морган млъкна за момент, после подсвирна.
— Шегуваш ли се?
— Не, освен ако агентката не надува нещата.
— Това е чудесно. Ей, когато станеш известна, ще мога ли да казвам на хората, че някога съм те познавал?
— Можеш да им казваш, че все още ме познаваш.
— Ще ми даваш ли пари на заем?
— За това ще поговорим допълнително.
Двамата се засмяха.
— А сега лошата новина. Един боклук се напъха в живота ми и сега Карла Оуенс смята, че той е Гейбъл Купър.
Джак я изгледа изпод вежди, с обидено изражение.
— Кой? — попита Морган.
— Казва се Джак. Брат е на друг боклук. Онзи, с когото говорих в Лос Анджелис.
— Братя боклуци. Харесва ми — каза Джак. — Звучи добре. Можем да го вземем за рекламен девиз и да тръгнем на турне. Ще си слагаме и леопардова кожа на задниците.
Аби му обърна гръб. Джак си помисли, че е ядосана. Всъщност тя полагаше усилия да не се разсмее.
— Искаш ли да го разкарам? — попита Морган.
— Не, не. Освен това какво можеш да направиш оттам?
— Мога да дойда при теб.
— Не. Няма смисъл. Ще трябва да се справя някак. Регистрира ли вече авторските права?
— Работя по въпроса.
— Кога ще си готов?
— Ще приключа с документите тази вечер и утре ще ги изпратя с експресна поща. Ще се обадя в регистъра на Библиотеката на Конгреса във Вашингтон и ще се опитам да ускоря нещата. Ще ни изпратят документа за регистрация след седмица, до десет дни. — При нормални обстоятелства това не би трябвало да е проблем. По закон авторските права влизаха в сила в момента, в който писателят напишеше името си под ръкописа. Проблемът в случая бе, че името на Аби не фигурираше там.
— Добре. Издателят няма да има време да регистрира правата на Гейбъл Купър дотогава. Още няма и договор.
При сегашното развитие на нещата регистрирането на авторските права се превръщаше във въпрос на живот и смърт. Без това нямаше да има никакво доказателство, че е авторка на книгата. Поне имаше Морган.
— Слушай, тревожа се за теб. — В гласа му се прокрадна безпокойство. — Не трябваше да те пускам сама.
— Аз съм голямо момиче.
— Знам. Ако обаче с теб се случи нещо…
— Какво може да се случи? Всичко е наред. Просто съм уморена. — Нещата не се развиваха така, както бе смятала. Аби не обичаше изненадите, а Джак беше голяма изненада. — Има и още нещо — продължи тя. — Помниш ли Тереза?
— Разбира се.
— А Джоуи, бившият й съпруг?
— Не съм го виждал никога, но как бих могъл да го забравя?
— Не знам как, но е успял да се напъха под юргана.
— Какво искаш да кажеш?
— Имам предвид книгата. Научил е за нея по някакъв начин и се е свързал с хора, интересуващи се от правата за филмиране.
— Има и филм?
— Има сериозен интерес. Част от милионите са от това — обясни тя.
— Боже! Това нещо наистина ще гръмне! Внимавай с този тип… Как се казваше?
— Джак Джърмейн — отвърна Аби. — В момента се нуждая от помощ за Джоуи. Трябва да го разкарам и да му втълпя малко страх от Бога. Някакви идеи?
— Мога да изпратя по петите му детектив. Ще му кажа да му обясни, че ако не стои настрана, ще го съдим за намеса в договорни отношения. Или че ще го арестуват за измама.
— Първото въобще няма да го стресне. Джоуи няма и нощно гърне. Само затвор. Това ще го разбере. Имаш ли як детектив? — попита Аби.
— Мога да намеря някого. Защо? Опасен ли е онзи тип?
— Обикновено само с жените, но човек не може да е сигурен.
— Ще взема човек с разрешително за пистолет — каза Морган.
— Вероятно няма да му трябва, но все пак… Ще ти се обадя утре — добави Аби.
— Аби… пази се. И внимавай с онзи брат.
Тя погледна Джак, който се бе изтегнал на креслото, преметнал лениво крак през страничната облегалка. Подхвърляше фъстъци във въздуха и ги ловеше с уста като дресиран тюлен.
— Добре, ще внимавам. Дочуване — каза Аби и затвори.
— Имаш избор — заяви му тя.
Аби и Джак седяха в малко кафене под сграда с офиси, на една пресечка от агенцията на Карла Оуенс. Беше осем сутринта. Трябваше да отидат при нея след час, а Джак трябваше да подпише договор с агенцията. Аби бе взела решение.
— Или ще направиш каквото ти казвам, или ще обясня ситуацията на Карла Оуенс, ще й кажа, че аз съм написала книгата и аз притежавам правата, така че тя ще изрита задника ти надолу по задната стълба. — Преди да му даде възможност да отговори, Аби добави: — Знам, че книгата може и да не донесе толкова пари, ако тя разбере, но съм готова да поема риска.
— Така ли?
— Да. — Аби искаше да изясни правилата сега. Нямаше намерение да позволи на Джак да я разиграва. И без това бе стигнал твърде далеч, като си бе позволил да разговаря с Карла в нейно отсъствие. Подобно нещо нямаше да се случи пак.
— Е? Да или не? — попита тя. Моментът на истината.
Той я изгледа изпитателно.
— Какъв е моят дял?
— Нали си говорил с брат си?
— Да. Но не стана дума за пари.
— Дойде чак дотук, без да си разбрал колко ще ти платят? Не те ли интересува това?
— Част от мен се интересува. Комерсиалната част — от върна той.
— А другата част?
Джак се замисли за момент.
— Предполагам, че може да се нарече любопитство, примесено с малко завист.
Тя го изгледа учудено.
— Искаше ми се да видя как се издава голяма книга.
— Откъде знаеше, че ще е голяма?
