— Ако не ти харесва, не трябва да се биеш с непознати на улицата — засмя се доволно Аби.

— Нима имах избор? — изрече бавно той. Погледите им се срещнаха.

— Можеше да им дадеш каквото искаха — заяви Аби.

— Доколкото си спомням, искаха теб. — Нещо в погледа й подсказа на Джак, че тя едва сега осъзнава, че той й е спасил живота.

— Предполагам, че трябва да ти благодаря. — Очите му не се откъсваха от полуотворените й влажни устни. Между двама им протече електричество.

— Няма защо. Освен това те искаха часовника ми. — Погледите им се кръстосаха. Въздухът трептеше. Очите на Аби казаха „да“ и устните им се срещнаха.

Джак се отпусна на леглото и я притегли към себе си. Тя притисна лице в гърдите му, после вдигна очи.

— И тук са те порязали — каза и докосна някакъв белег на бедрото му.

Той обгърна с дланта си пръстите й и притегли ръката й нагоре, към стомаха си. Тялото му потрепера от допира й.

— Това е стара работа — отвърна той, обгърна лицето й с две ръце и я целуна нежно.

— Стара работа — повтори в унес Аби.

— Стана при едно гмуркане. — Зъбите му се впиха в устните й, връхчето на езика му докосна нейния и това бяха последните думи, които тя чу, преди да потънат в море ласки.

27

Първо провери на компютъра в местната книжарница. Прегледа каталога, включващ почти всички издадени книги през последните, пет години. Бяха подредени по заглавия и по автори. Морган провери на две имена: Джак Джърмейн и Келън Рейд. Не откри нищо.

Спенсър Морган започваше да се тревожи. Беше влюбен в Аби, а тя май не забелязваше. Сега беше заминала накрай света с човек, когото не познаваше и който, ако можеше да се вярва на Алвин Къмингс, бе прекарал доста години в армията, промъквайки се като змия из разни реки, за да убива хора.

Когато нещо го притесняваше, Морган можеше да бъде много упорит. А сега беше притеснен. Имаше някакво предчувствие, нещо човъркаше подсъзнанието му и не му позволяваше да заспи нощем.

Откакто Аби му беше казала за паспорта на името на Келън Рейд, нямаше мира. Неутолимото желание на Джак да види издадени книгите си, граничещо почти с маниакалност, и начинът, по който се бе натресъл на Аби, караха Морган да се пита дали този човек не е използвал името за нещо друго.

Спенсър отиде в общинската библиотека. Откри една книга, която обясняваше произхода и значението на много имена. Келън беше келтско име и означаваше воин. Рейд определено си значеше набег, нападение. Взети заедно, името и презимето много приличаха на псевдоним на човек, претендиращ да пише военна проза.

В библиотечния каталог нямаше нищо на това име. Но библиотекарката му каза, че обществените библиотеки, дори големите, не разполагат с копия от всички издадени книги. Особено пък от развлекателната литература. Просто нямало достатъчно място.

Той се върна в кантората и набра номера, който му бе дала библиотекарката. Минаха няколко дни, преди да се обадят с отговор. Били открили нещо. Морган не беше сигурен какво точно, но обаждането бе достатъчно да го накара да пропусне обяда си и да хукне пеша през най-оживената част на града.

Книжарничката беше съвсем малка и се бе специализирала в редки издания и антикварни книги. Ако нещо го нямаше по лавиците, то поне можеха да кажат къде да се намери. Принадлежеше към национална верига от антикварни книжарници и ако клиентът желаеше нещо, можеше да направи поръчка. След седмица, месец или година тя щеше да бъде изпълнена.

Шансовете бяха минимални, но Морган беше комарджия по душа. Знаеше, че успехът ще го възнагради за всички усилия. За подобно нещо един адвокат даваше мило и драго в края на процеса — това беше последното доказателство, което да потвърди, че противникът ти е изнасилвач на деца. Ако изсипеш такава мръсотия пред съдебните заседатели, със сигурност ще спечелиш делото. Само че в случая Аби представляваше съдебните заседатели.

Спенсър Морган беше сериозно разтревожен. За печен адвокат и човек, който познава издателския бранш откъм лошата му страна, Аби се бе оказала прекалено доверчива. Беше повярвала на Джак. Като че ли я бе омагьосал. Нещо в този човек не се харесваше — на Морган. Може би привлекателната му външност или пък острият език. Прекалено остър, за да е по вкуса му. Джак просто не беше подходящият мъж за Аби. Интуицията на Морган беше безпогрешна. Затова развитието на нещата не му харесваше. На няколко пъти в телефонните им разговори Аби бе споменала, че обсъжда работата си с Джак. Все повече се обръщаше към него за помощ. Рано или късно щеше да му се довери. За Морган това предвещаваше само проблеми. Не биваше да я оставя Да заминава за островите, особено пък с Джак.

Морган бутна вратата на малката книжарничка и над главата му запяха камбанки, отзвук от времето на Дикенс. От пода до тавана се издигаха груби дървени, лавици. Миришеше леко на мухъл. Имаше дори дървена стълба, за да се стигне до най-горните рафтове. Младеж с боядисана в различни оттенъци коса седеше на високо столче зад щанда и нанасяше цени на трета корица на куп книги. На едното му ухо висеше задължителната обица, като медал на предизвикателството. Защо ли са го наели на работа с тоя му вид, зачуди се Спенсър.

— Мога ли да ви предложа нещо? — Гласът му беше учтив и делови, но Морган все още беше шокиран от вида му.

— Казвам се Морган Спенсър. Имате една книга за мен.

— Обадиха ли ви се? — Хлапакът се завъртя и започна да рови в куп листа зад гърба си. — Спенсър, Спенсър. Да, ето я.

Младокът измъкна една книга от полицата. Заглавието беше отпечатано със златни букви на платненото гръбче. „Война на сенките“. Момчето я отвори и погледна цената, написана с молив отвътре. После зачука на компютъра.

— Заедно с транспортните разходи ще ви струва деветнайсет долара. — Тук не се включваха разходите по издирването, за които Морган вече беше платил с кредитната си карта по телефона.

— Мога ли първо да я погледна?

— Разбира се.

Морган провери авторското каре и датата на излизането. Книгата бе издадена преди девет години от едно от големите издателства в Ню Йорк. Спенсър усети, че го обземат подозрения. Ако Джак толкова страдаше от липса на талант, както твърдеше Аби, как тогава са го издали? При това голямо нюйоркско издателство? Но девет години бяха достатъчен период да бъде забравена всяка книга.

— Няма суперобложка — каза Морган.

— Сигурно така е пристигнала — обясни младежът. — Често става така. Обложките се късат с времето и хората ги изхвърлят.

— Все пак, има ли начин да я намерим?

— Това е единственото копие, което успяхме да открием — въздъхна младежът и вдигна очи от каталога, в който се ровеше. — Ако искате, мога да го върна и да опитам пак.

— Не, не. — Интересът на Морган към обложката нямаше нищо общо със стойността на книгата. Там щеше да види снимката на автора, както и някаква информационна бележка за него. Засега имаше само едно заглавие и едно име: Келън Рейд.

— Чували ли сте го преди? — попита той. Младокът по клати глава. — Значи няма начин да разберем дали е издал нещо друго?

— Ако имаше и други книги, щяха да ги изброят на втора страница, точно преди титулната — отвори книгата продавачът. На втора страница нямаше нищо.

— Знаете ли къде мога да намеря биография или въобще някаква информация за автора?

— Има разни справочници, но те включват предимно класации и някои най-известни съвременни автори.

Морган отново се бе натъкнал на непреодолимо препятствие. Името беше наистина уникално. Но Джак можеше да каже, че е съвпадение. Или че е прочел книгата и тя му е харесала, затова е използвал името на

Вы читаете Класацията
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату