— Ами по-голям, отколкото предполагаш. — Морган се опитваше да й поднесе нещата така, че да му повярва. Аби го гледаше напрегнато. — Досещам се как те е открил.
— Как?
— Чуй ме, знам какво си мислиш. Че ревнувам, че съм отмъстителен и прочие. Но според мен Джак му е казал.
— Прекаляваш — каза Аби и поклати глава. Започваше да се ядосва на вечните им опити да се очернят един друг. Ако не престанеха, Аби възнамеряваше да се скрие и от двамата, докато напише книгата.
— Помисли си — продължи Морган. — Кой друг знае къде си? Кой има телефонния ти номер? Освен мен, разбира се.
— Ами първо Чарли — каза Аби.
Морган направи физиономия, която означаваше да не брои бившия си съпруг.
— Защо ще се обажда на тоя репортер? Откъде ще знае него да търси?
Морган беше прав. Чарли не знаеше, че Томпсън отдавна досажда на Аби. А Джак знаеше.
— Съгласи се с мен — каза Морган: — Влязъл ти е под кожата, но сега те разиграва както си иска.
— Престани! — Не искаше да го слуша повече. — Вече се чувствам като парче месо, заради което се ръфат две кучета. — Тя се извъртя настрани, за да не го гледа повече, и отпи от чашата, която задържа в ръка. Ледени капчици се стекоха от стъкленото дъно и поръсиха почернелите й бедра.
Загарът й контрастираше приятно на белите къси панталони.
— Мъчно ми е, че наранявам чувствата ти — обади се Морган. — Но съм длъжен да те предупредя. Мисля, че си в опасност.
Когато го погледна през рамо, Аби видя сериозното му изражение, което не можеше да пренебрегне.
— Помисли малко — каза той. — Спомни си подробно разговора с Томпсън.
— Какво искаш да кажеш?
— Спомена ли ти, че авторът не е Джак или Гейбъл Купър?
Аби се позамисли.
— Стори ми се, че не знае заглавието, нито автора.
— Именно. Защото на Джак не му изнася. Какви въпроси ти зададе Томпсън?
— Спомена убийствата на Тереза и Джоуи. Направи някаква връзка с книгата. Освен това знаеше, че полицията ме търси.
— Някой му е дал тази информация заедно с извода, че може би си замесена в убийствата. — За по- убедително Морган чукна по масата с два пръста. — Ако тоя някой иска да те дискредитира, няма по- успешен начин от такова нещо в пресата. А сега си помисли кой има мотив да те дискредитира. Кой ще спечели, ако си свързана с голям скандал точно когато се опитваш да разкриеш авторството на книгата?
— Какво ми казваш?
— Да погледнеш фактите. Да си отвориш очите.
— Намекваш, че Джак е убил Тереза? — Аби се завъртя на стола и сега седеше право срещу него. Гледаше го от упор.
Мълчанието на Морган бе отговор на въпроса й.
— Не вярвам, дума да не става. Той не е способен на такова нещо.
После известно време мълча. Морган остави безмълвието да разклати убедеността й.
— Какво ще спечели със смъртта й? — попита Аби. Пак се връщаха към логиката, където Морган плуваше в свои води.
— Тереза знаеше за книгата — каза той. — Знаеше, че ти си я написала. Тя щеше да го изобличи, ако реши да си присвои авторството. Не го ли осъзнаваш?
— А Джоуи?
— Той се намеси при филмовите права. Изпречи му се на пътя. И Джак знае този факт, нали? Дори когато още не го знаеше, успя да забаламоса Карла. С оная история за стария му приятел наркоман, който се представял за Гейбъл Купър.
Аби се замисли.
— Не, не го вярвам. Той не може да убие двама души. Не и заради такова нещо.
— Малко ли е? Над седем милиона долара от аванси и проценти от продажбите? Та аз имам роднини, които биха ме ликвидирали заради такава сума. И то хора, които всъщност ме обичат.
— Казваш ми, че ще открадне книгата ли?
— Ами ние вече му я поднесохме в красива опаковка с панделка — каза Морган.
— Но нали сме се застраховали по сто начина? — упорстваше Аби. — Подписал е договор, регистрирали сме авторските права… — Погледна го, но той замълча. — Не съм ли права?
— Да, имаме договор. Имаме регистрирано авторско право. Но рекламата си има свой собствен живот. Никога не съм виждал такова нещо. Просто е изумително. Лицето на Джак е вечно в ефира. На всеки двайсет минути пускат реклами с неговия образ. А ти си седиш тук и май не осъзнаваш…
— Такъв беше планът — каза Аби.
— Да, но не разбираш, че сега Джак и книгата са се превърнали в едно цяло. Не знам как да ти го обясня… — Морган започна да ръкомаха за по-красноречиво. — Известността има своя собствена динамика. Все едно да изпуснеш духа от бутилката, атома от бомбата. Как го затваряш обратно? Как го контролираш според собствените си желания?
Аби се заслуша в думите му. Не й харесваха, но трябваше да признае, че е прав.
— Това е голям коз в ръцете на Джак — каза Морган. — Издателството е в пълното си право да вдигне врява за измамата, ако истината за авторството не им хареса, особено след като ченгетата те разпитват във връзка с убийство по времето, когато… С една дума, Джак държи силните карти.
— Но аз имам алиби. По това време летях със самолет.
— Иди разправяй на ченгетата. Издателят не се интересува от алибито ти. Освен това се знае, че хората си наемат убийци — заяви Морган.
— Но защо? Защо ще искам да убия Тереза? Тя ми беше приятелка.
— Постоянно стават убийства на приятели. Това не е аргумент за полицията. Направихме тактическа грешка. Не биваше да му позволяваме да те води тук. Сега излиза, че си избягала. Имат всички основания да решат така. Поради гузна съвест — добави той.
— Знаеш, че трябваше да се махна. Полицията щеше да ме разпитва за книгата.
Но Аби разбираше, че Морган има право. Планът й бе надминал и най-смелите й мечти. Беше подценила шума около книгата и чара на Джак, който бе грабнал публиката. Беше наклала малък огън да подгрее кариерата си, а сега пламъците заплашваха да я изгорят жива.
Нямаше как да контролират реакцията при публичната й поява, когато щеше да разкрие истината за книгата. Можеше ли славата да се прехвърля като детска топка? Или пък нещата щяха да вземат лош обрат и да доведат до скандал. Никой от двама им нямаше отговор на тези въпроси.
Морган отпи от бирата си, преди да заговори.
— Имам тук нещо, което може да промени мнението ти За Джак. Не исках да ти го казвам по телефона. Той не е толкова наивен, колкото го мислиш.
— Никога не съм казвала, че е наивен. — За малко да добави, че наивниците не носят оръжие, но защо да налива масло в огъня?
— Имам предвид литературата — поясни Спенсър. — На писал е книга.
— Зная. Има цял куфар неиздадени ръкописи. Показа ми ги.
— А това показа ли ти? — Морган бръкна в куфарчето си и извади книгата от антикварната книжарница. Подаде я на Аби.
Тя занемя и се вкамени. Прочете името на автора върху гръбчето — Келън Рейд — от фалшивия паспорт на Джак.
Погледна Морган недоумяващо, сякаш не вярваше на очите си.
— Откъде знаеш, че книгата е негова?
— Погледни посвещението — каза Морган.
Тя отвори на трета страница. На лицето й се изписа дълбока болка от осъзнаването на
