Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

Освен това съществуват озадачаващите проблеми с дупките в Пентагона. Разстоянието между крайните точки на крилете на „Боинг“ 757 е 124 фута и 10 инча [37.45 м]. Официалната версия за катастрофата в Пентагона твърди, че „Боинг“ 757 е навлязъл в сградата под ъгъл от 45 градуса. Този ъгъл би увеличил разстоянието между крайните точки на крилете на 177 фута [53.1 м). Забележете, че общата височина на 757 е 44 фута и 6 инча [13.35 м], а ширината на външния корпус е 12 фута и 6 инча [3.75 м]. Въпреки това дупката в Пентагона, цитирана като мястото, от което е навлязъл самолетът, фотографирана, преди да се сгромолясат стените, е между 15 и 20 фута [4,5–6 м], което едва-едва стига, за да побере ширината на корпуса на машината. А височината на дупката е по-малко от два етажа, или около 20 фута [6 м], по-малко от половината от височината на „Боинг“ 757.

Дори след като стените се сгромолясват малко след 10 часа, възникналата в резултат дупка в стената на сградата пак не е достатъчно голяма, за да могат през нея да минат и крилете на „Боинг“ 757. Странното е, че никакви доказателства за никакви криле или опашка на какъвто и да е било самолет не са открити извън сградата освен малкото парче метал, споменато по-горе.

Надявайки се да защити официалната версия, френският изследовател на авиационни катастрофи Франсоа Гранжие53 внимателно изучава катастрофата в Пентагона, но е принуден да заключи: „Мисля, че траекторията — доколкото човек може да я открие днес — изключва удар срещу фасадата… Това, което е сигурно, когато човек погледне снимката на тази фасада, която остава незасегната, е, че е очевидно, че самолетът не е минал оттам. Все едно да си представяме, че самолет с тези размери би могъл да премине през прозорец и да остави рамката му на мястото й.“

Също толкова странни са фотографиите, изобразяващи това, което според официалните лица е изходната дупка, предизвикана от самолета, когато той прониква в Пентагона. Тази дупка, разположена от вътрешната страна на четвъртия кръг на сградата, е не по-висока от 8 фута [2.4 м], има само леки обгаряния отгоре и дори незасегнати прозорци точно над нея. Изключително странно е, че предницата на „Боинг“ 757, чийто обвит с алуминий нос няма никаква плътност, е могла да оцелее от проникването през четири стени от усилен железобетон, като същевременно не е оставила никакви известни останки зад себе си. Официалната версия твърди, че горещината от 1500 градуса, причинена от катастрофата, е била достатъчно силна, за да изпари целия самолет и пътниците. Човек обаче се чуди защо стените от двете страни на тази изходна дупка не са обгорени.

Макар няколко свидетели, например армейския капитан Линкълн Лийбнър, да казват, че отчетливо са видели реактивен самолет на American Airlines бързо и на малка височина да се приближава към Пентагона, други не са толкова сигурни54. Стив Патерсън казва на Washington Post през онзи ден: „Самолетът изглеждаше така, сякаш може да побере от осем до дванадесет души“. Том Сайбърт заявява: „Чухме нещо, което издаваше звука на ракета, а след това чухме силен гръм“. Майк Уолтър възбудено разказва на CNN: „Самолет, самолет на American Airlines. Помислих си: «Нещо не е наред. Лети наистина ниско». И го видях. Имам предвид, че беше като ракета с крила.“ Даниел О’Браян казва на ABC News: „Скоростта, маневреността, начинът, по който се обърна, всички мислехме в радарната зала, а всички ние сме опитни авио-диспечери, че това е военен самолет.“

Възприятията на О’Браян са точни. Защото каквото и да се е спуснало към Пентагона — твърди се, че от 7000 фута [2100 м] над земята — е било пилотирано по такъв начин, че се е спуснало по спирала, формирайки почти пълен кръг само за малко повече от две минути. Това е изключително трудна маневра дори и за най-опитния пилот.

Скоростта, маневреността и пронизителният писък на реактивните двигатели, съчетани с малките размери на дупката, карат много изследователи да предполагат, че това, което е ударило Пентагона, е било просто някаква крилата ракета, боядисана така, че да наподобява самолет на American Airlines.

Възможно ли е това да е причината, поради която министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд неволно спомена „ракета“, когато описваше атаката срещу Пентагона пред списание Parade55?

Освен това съществуват и притеснителните изявления на друг висш правителствен служител. Свидетелствайки под клетва в средата на 2003 г. пред Националната комисия по терористичните атаки от 11 септември, министърът на транспорта Норман Минета дава следното описание на преживяванията си на 11/9 сутринта56:

След като заявява, че е пристигнал в Президентския кризисен оперативен център малко след удара срещу Южната кула на Световния търговски център, Минета си спомня: „По времето, когато самолетът се приближаваше към Пентагона, имаше един млад човек, който идваше и казваше на вицепрезидента: «Самолетът е на 50 мили», «Самолетът е на 30 мили». И когато стигна до «Самолетът е на 10 мили», младият човек освен това попита вицепрезидента: «Заповедите още ли важат?». А вицепрезидентът се обърна, завъртя глава и каза: «Разбира се, че заповедите важат! Да си чул нещо, което да противоречи на това?» По онова време не знаех какво означава всичко това… [Това беше] самолетът, който се удари в Пентагона…“

Попитан дали тези „заповеди“ са били да се свали объркалият курса пътнически самолет, Минета отговаря: „Е, точно това не знам. Знам обаче, че самолетите [изтребителите] бяха вдигнати от «Лангли» или от «Норфолк», областта на Норфолк, така че не знам точно за тази заповед, освен че чух онзи разговор… Впоследствие открих.“

Заместник-председателят на Комисията Лий Хамилтън след това пита: „Имаше ли обаче военни самолети във въздуха, които да са в състояние да свалят пътнически самолет?“ „Точно така — отговаря Минета. — На самолетите беше наредено бързо да излетят, мисля, че от «Отис». По онова време вече бяха излетели.“

Странният разговор между Чейни и „младият мъж“, както е разказан от Минета, поражда няколко озадачаващи въпроса. Какви са били тези заповеди? И ако заповедите са били да се свалят пресрещнатите пътнически самолети, както по-късно заявява Белият дом, защо не са били изпълнени? Ако изтребителите не са успели да стигнат до Пентагона навреме, какво да кажем за противовъздушните ракетни батареи, разположени около Вашингтон… всъщност в съседство на самия Пентагон?

Изследователите безплодно търсят в администрацията заповед за неизлитане, за да обяснят липсата на ефективна реакция на 11/9, но може би такива заповеди са били много по-обикновени — просто въпрос на лека промяна на стандартните процедури на NORAD (Северноамериканското командване на отбраната на въздушното пространство).

Преди юни 2001 г., по директивите на Министерството на отбраната, макар че министърът на отбраната запазва властта да одобрява излитането на военни реактивни самолети в подкрепа на цивилните власти, е предвидено и че: „Нищо в тази Директива не пречи на командващия да упражнява властта си за незабавна реакция в спешен случай…“ и че „Искането за незабавна реакция (т.е. всякаква форма на незабавно действие, предприето от компонент на DoD57 или военен командир, за да се спасят хора, да се предотврати човешко страдание или да се ограничи нанасянето на големи материални щети при надвиснали сериозни обстоятелства) може да се осъществява от всеки Компонент или Командване. Компонентите на DoD… могат да инициират неформално планиране и — ако е необходимо — незабавно да реагират, както са оторизирани в DoD Директива 3025.1 (алинея g).“ С други думи, в случай на въздушна опасност, местните командири могат да инициират реакция, която подлежи на по-късно одобрение от министъра на отбраната.

Всичко това се променя на 1 юни 2001 г. с помощта на Инструкция 3610.01А на Шефа на Обединените щабове. Този документ гласи58 — под заглавието „Отвличане на граждански и военни самолети“, — че „NMCC [Националният армейски команден център] е фокусът в Министерство на отбраната за осигуряване на помощ. В случай на отвличане NMCC ще — с изключение на незабавните реакции, оторизирани както следва — предава молбите за помощ от Министерство на отбраната за одобрение от министъра на отбраната.“

„Министърът на отбраната [Доналд] Ръмсфелд е лично отговорен за издаването на заповеди за пресрещане — отбелязва авторът в Интернет Джери Ръсел59. — Полевите командири са лишени от всякаква власт да действат… сега е ясно, че [всякаква заповед за неизлитане] е приложена чрез рутинна административна докладна записка.“