Централното командване на армията.
Един бивш офицер от Специалните сили казва: „Няма съмнение, че неговата близост — в ретроспекция — е много вредна.“ И добавя: „Вреди ли това на нашите усилия сега? Абсолютно.“
Трябва да си спомним, че Осама бин Ладен, както и много от оперативните членове на неговата Ал- Кайда са саудитци. А това съставлява един много притеснителен аспект на Войната срещу тероризма.
За да разберем проблема, трябва да не забравяме факта, че САЩ, а може би и по-голямата част от индустриализирания свят, са изключително зависими от осемте основни нефтени полета на Саудитска Арабия. Загубата на значителна част от този нефт може да означава немислими последствия за икономиката на Америка и на света.
Контролът върху този критичен стратегически ресурс е концентриран в ръцете на едно управляващо семейство — семейна линия, която има отдавнашни и добре документирани връзки с основните играчи в петролната индустрия и най-вече семейство Буш.
Медиите публикуват информации за противното: Осама бин Ладен продължава да получава финансова подкрепа от семейството си, макар че то не е съгласно с неговите становища и действия.
Според една биография на PBS, по-голямата част от семейство бин Ладен са предани мюсюлмани, които са възпитани, че е грях да задържиш нещо, което по право не е твое. Независимо дали са съгласни със своята плът и кръв, те искрено вярват, че делът на бин Ладен от семейното богатство по право принадлежи на него и се грижат той да получава дължимото48.
Следователно, макар че активите на бин Ладен се държат от други членове на семейството, кой би могъл с основание да твърди, че бин Ладен не притежава нищо? Неговият дял от печалбите продължава да тече към него. Някои членове на семейството подкрепят бин Ладен, защото смятат, че това е техен религиозен дълг. Други са по-благоразумни и не желаят да обидят саудитското кралско семейство, а трети не правят никакви усилия да скрият факта, че изпращат пари на бин Ладен.
От всички страни, които са най-вероятни спонсори на бин Ладен, първото място се заема от Саудитска Арабия, родината на бин Ладен, войнстващите мюсюлмани и бизнес партньори на семейство Буш. Това може много да помогне за обясняването на оскъдните материали върху саудитците в основните медии незабавно слез атаките от 11 септември. Освен това може да обясни защо Комисията на Конгреса, разследваща 11/9, издаде цензурирана версия на окончателния си доклад, в която 28 страници бяха заличени от частта, озаглавена „Някои чувствителни въпроси на националната сигурност“. По-късно ще изследваме твърденията, направени от многобройни източници, запознати с липсващите страници в доклада, които казват, че той е сочел координирана мрежа за подкрепа на похитителите, достигаща директно до високи нива на саудитското правителство.
Също в тази връзка, министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд се опита да задуши специален доклад от средата на 2002 г. на Министерството на отбраната, назоваващ Саудитска Арабия „ядрото на злото“ и заявяващ, че саудитски фондове подкрепят по-голямата част от терористичните групи в Близкия Изток, защото саудитците имат интерес от поддържането на напрежението в региона. Според федералния надуващ свирката Ал Мартин49: „За републиканските администрации, започвайки от Ричард Никсън, винаги ръководен принцип е бил да потискат истината за Саудитска Арабия.“
9. Какво в действителност се случи в Пентагона?
В Пентагона официалната версия отново изглежда достатъчно правдоподобна — трети похитен пътнически самолет се разбива във военния команден център на Америка, предизвиквайки пожар, който убива повече от 185 души и кара част от западната стена да рухне. Както е и с останалата част от обясненията за 11 септември обаче, колкото по-отблизо се вглежда човек, толкова по-мистериозно става събитието.
Да вземем случая с Ейприл Галоп50, която била на работа в западната част на Пентагона, когато тя е ударена на 11/9. Галоп се канела да заведе детето си на детска градина, когато сградата била разтърсена от експлозия. „Помислих, че е бомба — спомня си Галоп. — Бях покрита с отломки и първата ми мисъл беше за сина ми. Запълзях наоколо, докато не открих количката му. Тя беше смачкана на топка и аз много се уплаших. Тогава обаче чух гласа му и успях да разбера къде е. Изпълзяхме през една дупка в стената. Отвън се занимаваха с оцелелите направо на ливадата. Всички линейки обаче бяха тръгнали и един човек, който беше наблизо, се намеси, качи ни в частната си кола и ни закара в болницата. Образите са прогорени в съзнанието ми.“
Галоп казва, че докато били в болницата, неведнъж я посетили мъже в костюми. „Те така и не се легитимираха и дори не казаха за коя агенция работят. Знам обаче, че не бяха новинари, защото научих, че Пентагонът е казал на репортерите да не отразяват историите на оцелелите; в противен случай няма да получат никаква информация повече. Мъжете, които ни посещаваха, обясняваха, че не могат да ми кажат какво да говоря, а само искат да направят някои предположения. След това обаче ми казваха какво да правя, т.е. да приема парите [от Фонда за компенсиране на жертвите] и да млъкна. Освен това настояваха, че сградата е ударена от самолет. Повтаряха това до втръсване. Аз обаче бях там и така и не видях самолет или дори останки от самолет. Предполагам, че версията за самолета е измислена, за да промиват мозъците на хората.“
Ейприл Галоп обмисля да се включи като ищец в иска по Закона RICO (Организации, повлияни от рекет и корупция), подаден срещу президента Буш и други висши официални лица заради провала им да предвидят и да предотвратят атаката, заведен от Елън Мариани [авторката на предговора на книгата]. Откъси от този иск могат да се открият в Приложение Г на тази книга.
За разлика от Световния търговски център, около Пентагона са се намирали незасегнати свидетели, някои от тях с дигитални камери. Един от тях е Стив Рискъс, 24-годишен компютърен специалист, който казва, че е видял летателното средство да минава над него и да удря улична лампа, преди да се забие в Пентагона51. Незабавно започнал да снима от разстояние по-малко от 200 ярда [182 м] и по-късно публикувал снимките си в един новооткрит уебсайт: http://Criticalthrash.com. Неговите снимки, заедно с други, които не са контролирани от правителството, предизвикват съществени проблеми на по-късната официална версия за катастрофата в Пентагона.
Те изобразяват чиста, зелена морава пред повредената стена, която противоречи на официалното твърдение, че самолетът е ударил земята, преди да влезе в сградата. Освен това показват един стълб на улична лампа, който е съборен, но не и другите, намиращи се наблизо и в обхвата на крилете на самолета.
Един уебсайт дори публикува многобройни официални снимки на катастрофата в Пентагона и предизвиква зрителите да открият някаква следа от самолет52. Интересното е, че години след 11/9 нито масмедиите, нито ФБР са обърнали някакво внимание на снимките на Рискъс или на въпросите, които те повдигат. Тук си струва да се отбележи, че ФБР конфискува всички видеозаписи от охранителни камери в близост до катастрофата в рамките на няколко минути; малко по- късно Пентагонът публикува само пет кадъра от един от тези видеозаписи, който показва почти неразличим обект, който се сблъсква в сградата, следвано от огромно огнено кълбо.
Най-голямата мистерия по отношение на катастрофата в Пентагона обаче се центрира върху това, какво точно е станало с Полет 77 на
Въпреки това, три години след 11/9, никой не е извадил и една снимка на фюзелаж, реактивни двигатели и седалки от „Боинг“ 757, багаж или някакви други разпознаваеми остатъци. Единственото малко парче червено-бяло-сребърен метал, разпространявано диво от основните новинарски медии, никога не е било категорично идентифицирано като идващо от „Боинг“ 757. Тази вече прочута мистериозна вещ категоризирана като фалшива от някои от чуждите вестници, просто не се появява в нито една от снимките, заснети през първия половин час от катастрофата.
След всяка голяма самолетна катастрофа всяка част от самолета се сглобява, за да се научи причината и да се предотврати повторната й поява. Затова трябва да се запитаме: „Защо никой от правителството не е представил никаква снимка на останките от Полет 77?“
