Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

Йорк, на няколко преки от руините на Световния търговски център, преди няколко дни е открит паспорт, принадлежал на един от похитителите, според полицейския пълномощник Бърнард Керик. Това накарало ФБР и полицията да разширят областта на търсене отвъд мястото на непосредствената катастрофа.“ Какво става с паспорта и тази версия? И двете сякаш изчезнаха. Някои подозрителни изследователи надушиха подхвърлено доказателство.

За открития паспорт надълго и нашироко се говори, че е принадлежал на Мохамед Ата, но всъщност бил на името на Сатам ал-Суками, уж пилота на Полет 11, който се бил изпарил, след като се сблъска със Северната кула. Как обаче „черните кутии“ на двата самолета, сблъскали се със Световния търговски център, проектирани да издържат на катастрофи, се повредиха така, че да станат неизползваеми, а един хартиен паспорт е открит случайно на земята на няколко преки от Световния търговски център?

Авторът Дейвид Грифин41 цитира неназован източник от високо ниво в разузнаването, който казва онова, което се върти в ума на много хора: „Каквато и следа да е останала, е оставена преднамерено… за да я последва ФБР.“

Нещо повече: в светлината на медийните разкази за открития паспорт, оставения Коран, материалите от летателни школи и дори „предсмъртни писма“ защо на 19 април 2002 г. директорът на ФБР Робърт Мюлър в една реч пред Клуб Комънуелт в Сан Франциско обяви, че похитителите „не са оставили хартиени следи“?

Вечерта преди атаките — според Boston Globe — четирима от заподозрените похитители се обадили на няколко фирми за „ескортни услуги“, питайки колко ще им струва, за да си наемат проститутки за през нощта42. Други новинарски източници заявяват, че други заподозрени прекарват времето си в барове и стриптийз клубове във Флорида, Ню Джързи и Лае Вегас. Наливането с алкохол и търсенето на проститутки от някои от похитителите звучат повече като пиршество на наемници преди мисия, отколкото като набожни религиозни фундаменталисти, които се подготвят да се срещнат със Създателя.

Още несъответствия: Защо номерата на местата на похитителите, дадени по клетъчен телефон от стюардесата Медлин Ейми Суийни на бостънското Ръководство въздушно движение, не съответстват на местата, заети от мъжете, за които ФБР твърди, че са отговорни?

Защо новинарските източници описват рязането на гърла и осакатяването на пътници на Полет 93 с ножчета за рязане на картон, когато списание Time на 24 септември съобщи, че един от пътниците се е обадил у дома, за да обяви: „Похитиха ни. Те са любезни“?

В дните след 11 септември много големи медийни капацитети правилно посочиха, че някаква групичка от изпаднали фанатици не би могла самостоятелно успешно да организира и да осъществи широкомащабни и добре координирани атаки. Те трябва да са имали спонсорството на някоя държава — твърдяха „спецовете“. Именно тази обосновка осигури основния аргумент за последвалите атаки срещу Афганистан и Ирак.

Един заловен шеф на Ал-Кайда можеше да осигури изумителен отговор на това, кой всъщност е осигурил държавното спонсорство за атаките от 11 септември. Това „неопровержимо доказателство“, което свързва Ал-Кайда със Саудитска Арабия, излезе на бял свят в края на март 2002 със залавянето на Абу Зубайда в предградие на средната класа в пакистанския град Фейсалабад. На 2.04.2002 говорителят на Белия дом Ари Флейшър43 описа Зубайда като най-старшия член на Ал-Кайда, залавян до този момент, и заяви: „Той ще бъде разпитан за онова, което знае за актуалните планове да се провеждат терористични дейности. Това представлява сериозен удар срещу Ал-Кайда.“

Вместо това обаче залавянето, изглежда, е сериозен удар срещу саудитците. Според една нова книга на Джералд Познър44, озаглавена Why America Slept („Защо спеше Америка?“), Зубайда се оказва тясно свързан с висши саудитци, включително членове на кралското семейство.

Познър, бележит демаскатор на конспирациите за убийството на Джон Ф. Кенеди, подкрепя официалната версия за провалите на разузнаването преди 11/9 в своята нова книга, твърдейки, че независимо от всички похарчени долари на данъкоплатците, федералните агенции просто не са успели да свържат точките. Познър признава, че е близък с дружелюбни източници от ЦРУ, което прави неговите разкрития още по-шокиращи.

Според Познър, когато опитите да се измъкне информация чрез медикаменти от Зубайда се провалят, шефът от Ал-Кайда е закаран със самолет до афганистански затвор, който е префасониран така, че да изглежда като килия в саудитски затвор. Двама агенти на Специалните сили от арабски произход, дегизирани като саудитци, се изправят пред Зубайда. Идеята е да го изплашат и да разкрие тайните на Ал- Кайда. Спомнете си, че Ал-Кайда уж ненавижда саудитското кралско семейство.

Въпреки това, когато е изправен пред фалшивите саудитски разпитващи, според Познър Зубайда изразява облекчение, а не страх. Той изглежда наистина щастлив да ги види и им предлага телефонните номера на висши саудитски официални лица. Единият от номерата е на саудитския принц Ахмед бин Салман бин Абдул Азис — усвоил западната култура племенник на саудитския крал Фахд и ездач, чийто кон „Военен символ“, спечели Дербито на Кентъки през 2002 г. Зубайда казва, че принц Азис ще гарантира за него и ще даде инструкции на разпитващите. Дегизираните американци са шокирани, когато откриват, че публично неоповестените саудитски телефонни номера са валидни45.

Роденият в Саудитска Арабия лидер от Ал-Кайда след това продължава да очертава своите саудитски връзки. Той обяснява, че една такава връзка в Саудитска Арабия е шефът от разузнаването принц Тукри ал-Фейсал бин Абдул Азис, който се среща с Осама бин Ладен през 1991 г. и се съгласява да му осигури средства в замяна на обещанието да не организира джихад в Саудитска Арабия. Казва, че кралските му саудитски контакти действат чрез пакистанския военновъздушен командир Мушаф Али Мир — човек с тесни връзки с мюсюлманите в пакистанското Вътрешно разузнаване (ISI). ISI отдавна е подозирано в осигуряване на оръжия и провизии на Ал-Кайда. А според Познър този заплетен снабдителен канал е благословен от саудитците.

Зубайда продължава и твърди, че 11/9 не е сторил нищо, за да промени взаимоотношенията между саудитците, пакистанците и Ал-Кайда. Той заявява, че макар принц Ахмед и Мир да са знаели предварително за атаките, не са били запознати с конкретните мишени. Освен това щяха да се подвоумят да разкрият тайните си споразумения.

Познър46 освен това отбелязва, че скоро, след като разкритията на Зубайда са предадени на саудитците, споменатите от него хора умират в рамките на няколко дни. Принц Ахмед умира от инфаркт на 43-годишна възраст на 22 юли 2002 г., докато двама принцове — Султан бин Фейсал бин Турки ал-Сауд и Фахд бин Турки бин Сауд ал-Кабир — са убити в автомобилни катастрофи в рамките на една седмица. Пакистанският командир Мир умира в самолетна катастрофа при ясно време. Познър казва на Time, че смъртните случаи — най-удобни за всеки, който иска да поддържа скрита оста Саудитска Арабия-Пакистан-Ал-Кайда — „могат в действителност да са съвпадения“.

Независимо от тази забележителна информация, свързваща Ал-Кайда със саудитското кралско семейство и пакистанското разузнаване, публикувана в голямо американско новинарско списание, много малко от тези репортажи си проправят път до американската общественост.

Бин Ладен има последователи дори сред американската армия, както се свидетелства от съдебните протоколи за бивш сержант от Форт Брат, Северна Каролина, който събира топсекретни материали в продължение на повече от две години.

От 1987 до арестуването си през 1989 г. Али А. Мохамед е служил известно време в Специалния военен център и училище „Джон Ф. Кенеди“47. Мохамед, който някога е бил майор в специалните сили на Египет, е обучен в офицерски курс за Зелени барети във Форт Брат през 1981 г. Горе-долу по същото време той се присъединява към терористичната група „Ислямски джихад“, отговорна за убийството на египетския президент Ануар Садат през 1981 г., а по-късно става близък съветник на бин Ладен. Освен това безуспешно се опитва да се присъедини към ЦРУ, но става източник на информация на ФБР според Лари Джонсън, бивш агент от ЦРУ и директор по антитероризма на Държавния департамент по време на първата администрация на Буш.

ФБР открива документи, за които се смята, че идват от Мохамед, притежавани от един от мъжете, осъдени за бомбения атентат срещу Световния търговски център през 1993 г. Сред тях са топсекретни документи, принадлежащи на шефовете на Обединените генерални щабове и на висш командир от