засягащи липсата на незабавна загриженост на Буш. Подобни отговори обаче повдигат още повече въпроси.

Първо, могъщият, но малко известен Национален разузнавателен офис (NRO) е планирал учения за сутринта на 11 септември 2001 г.19 Сценарият е, че корпоративен реактивен самолет, аварирал заради механична повреда, се разбива в една от четирите кули на щабквартирата на NRO в Чантили, Вирджиния, която е на около четири мили от международното летище „Дълес“ във Вашингтон. В учението не се планирало да се използват действителни самолети, но плановете изисквали евакуиране на повечето от трите хиляди служители на NRO.

Учението, по-късно описано като „странно съвпадение“, е рожба на офицера от ЦРУ Джон Фултън, шеф на отдела по стратегическите игри на NRO. През 2002 г. едно съобщение на конференция на Министерството на вътрешната сигурност отбелязва учението с коментара: „На 11 септември 2001 г. сутринта г-н Фултън и неговият екип… провеждаха предварително планирана симулация, за да изследват проблеми на кризисната реакция, които биха се създали, ако самолет удари сградата. Те не са имали ни най-малка представа, че сценарият ще се сбъдне по драматичен начин през същия ден.“

Учението е отменено, когато първият самолет удря Световния търговски център по-малко от час, преди то да започне. Всички служители на NRO с изключение на определен изключително важен персонал, са изпратени у дома за деня според официалните лица от NRO.

Авторката Барбара Хонегър посочва очевидната липса на навременна реакция на тези атаки от 11/9 — особено в Пентагона — и издига тезата: „Отвъд всякакво разбиране е, освен ако някаква предварителна информация или умствена нагласа не ги е накарала да приемат, че самолетът в Пентагона не може да е терористичен инструмент, как те не са били поне объркани дали е, или не е такъв. Ако тези, които са гледали от Пентагона, докато 11 септември се разгръща пред тях, са вярвали, че Полет 77 е бил — или би могъл да бъде — част от антитерористично учение на «Червения екип», планирано за същата сутрин, това, би обяснило иначе необяснимото забавяне, почти до степен на парализа, в ефективното излитане на изтребителите.“

Учението на NRO — изумително по разполагането във времето — очевидно е било или част от, или едновременно разгръщащо се с още по-голяма военна игра, разигравана от североизточния сектор на NORAD, който включва трите места на сблъсъците в Ню Йорк, Вашингтон, окръг Колумбия, и Пенсилвания. Това наскоро беше потвърдено от тогавашния шеф на антитероризма на Националния съвет по сигурността Ричард А. Кларк. В книгата си от 2004 г. Against All Enemies („Срещу всички врагове“), разказвайки за преживяванията си по време на видео телеконференция в Ситуационната стая в Белия дом сутринта на 11 септември, Кларк пише: „Обърнах се към екрана на Пентагона. «Шефове на Обединените генерални щабове, шефове на Обединените генерални щабове! Приемам, че NORAD е дало заповед за бързо излитане на изтребители и AWACS20. Колко? Къде?»“

Действащият председател на генералните щабове Ричард Майърс тогава отговаря21: „Ние сме по средата на «Бдителен войн» [други източници заявяват, че операцията е била наречена «Бдителен пазач»], учение на NORAD, но… «Отис» пусна две птици към Ню Йорк. «Лангли» се опитва да вдигне още две. AWACS са в «Тинкър» [военновъздушна база] и не са под тревога.“

Хонегър, която в известната си книга от 1989 г. October Surprise („Октомврийска изненада“) разкри ролята на Буш старши в сделката с иранските терористи, за да гарантира избирането на Роналд Рейгън през 1980 г., добавя, че идеята за атаките на 11 септември, израсли от отгледано у дома учение, може да обясни защо изтичането на прихванато съобщение от Националния съвет по сигурността от 10 септември 2001 г. толкова силно разстройва вицепрезидента Чейни.

Твърди се, че това съобщение е между лидера на похитителите Мохамед Ата и предполагаемия „мозък“ на атаката Халид Шейх Мохамед. То гласи: „Мачът ще започне. Утре е час Нула.“

„«Мач», разбира се, е това, което бихте очаквали, ако говорещият има предвид откриването на датата, която американското правителство е избрало, за да провежда своите антитерористични симулации/учения по сценария за самолет(и), който (които) се разбива(т) в правителствени сгради — сценарий, който ще се окаже много реален, когато терористите качват отдавна замисления си заговор върху тях — казва Хонегър22. — Имайки предвид контекста, в който всичко това най- накрая започва да придобива смисъл, Ата просто съобщава на шефа си, или обратното, датата, на която учението на американското правителство ще се осъществи. Бин ал-Шибх, Ата и Мохамед не са избрали датата. Американското правителство го е направило.“

„Затова [Чейни] е в Ситуационната стая в Белия дом, а президентът Буш продължава да се среща с второкласници във Флорида много след като би трябвало незабавно да е прекратил срещата, за да изпълнява задълженията си по време на криза на върховен главнокомандващ. Причината е, че Буш е «знаел» — или си е мислел, че е знаел, — че това е просто учение“ — добавя тя.

Хонегър посочва, че новинарски разкази за симулираните похищения заявяват, че в сценариите се правят прихващания, които се концентрират върху самолети, похитени в чужбина. „Сигурно едно от тези «изключения» е било използвано във военните игри на 11 септември — обяснява тя23, — Със сигурност знаем, че регионалното учение «Бдителен пазач» на NORAD на 11 септември сутринта трябва да е включвало сценарии за множество похищения, защото участниците и организаторите на «играта» са объркани по въпроса, дали предупрежденията за похищения, идващи от Бостън онази сутрин, са част от играта, или са реални.“

Защо тогава правителствените официални лица не обявиха или поне не позволиха да изтече информация, за да обяснят липсата на реакция през онази сутрин? Възможно ли е признаването на учението да означава и признаване, че някой с много власт е предал тази информация и времето на терористите?

Публикуването на новината за такива предложения за учения със сигурност издава и лъжата на многобройни публични изявления на президента Буш, съветника по националната сигурност Кондолиза Райс, директора на ФБР Луис Фрий и други, които заявиха, а от време на време и под клетва, че правителството никога не е обмисляло сценарий, при който терористите биха могли да използват самолети като оръжия24.

А има и още доказателства за сценариите на игрите. През 2004 г. беше публикувано, че през април 2001 плановиците на въздушната отбрана са предложили още едно учение, този път включващо пътнически самолет, който действително се сблъсква в Пентагона. Според имейл, изпратен от офицер от NORAD през септември 2001 и публикуван от активистката група с идеална цел „Проект Надзор над правителството“, „Разработващите учения в NORAD искаха събитие, при което терористична група похищава търговски самолет (на чужд превозвач) и го разбива в Пентагона. Офицерите от общите генерални щабове го отхвърлиха като нереалистично25.“

„Какво искате, за да се обзаложим, че когато през април 2001 г. авторът на военната игра на NORAD с похитения самолет, разбит в Пентагона, е бил отрязан, е занесъл идеята на Чейни или на някой от неговите хора, които след това са я приели като своя… — размишлява Хонегър — … и на 11 септември същият сценарий, който е бил отхвърлен през април, е бил въплътен в собствената игра на NORAD «Бдителен пазач»?“

Освен това стана ясно, че още на 3 ноември 2000 г. Тренинговата единица на Военното командване на окръг Колумбия за кризисни реакции е провела сценарий, озаглавен „Упражнение с масови жертви в Пентагона“26, в което се симулира разбиването на пътнически самолет в двора на Пентагона.

Идеята за военни игри, които причиняват мудност на реакциите на 11 септември, би могла да обясни защо толкова много от материала върху Халид Шейх Мохамед, който все още е в неизвестност, остава класифицирана информация. Възможно е той да е и „актив“ на американското разузнаване, който всъщност е работел за някой друг. Това сочи възможността атаките от 11 септември наистина да са конспирация, облечена в друга конспирация — хипотеза, обсъждана по-нататък в тази книга.

Работната група на Чейни срещу тероризма е трябвало да създаде антитерористични препоръки и да ги представи пред Конгреса на 1 октомври 2001 г. Разбира се, по онова време нацията вече беше дълбоко навлязла в новата Война срещу тероризма.

По същото време Чейни отговаряше и за друга работна група, преглеждаща националната енергийна

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату