Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

Според New York Daily News от 12 септември 2001 г., в 9:06 ч. Нюйоркското полицейско управление изпраща следното съобщение на ключови официални лица: „Това е терористична атака. Уведомете Пентагона“. В 9:08 е добавено: „Замразете всички летища. Замразете всички летища. Нищо да не влиза и да не излиза.“

Макар да има доклади за официални лица вътре в Пентагона, които са наблюдавали атаката срещу Ню Йорк и са размишлявали върху възможността за такива атаки срещу тях самите, никой там не е предупреден и Пентагонът не е евакуиран.

В 9:30 ч. два изтребителя F–16 излитат от военновъздушната база „Дангли“ в Хемптън, Вирджиния.

В 9:31 президентът Буш обяви, че катастрофата в Ню Йорк е очевидна терористична атака.

В 9:35 Полет 77 на American Airlines, с изключен транспондер7, започва да прави сложен 270-градусов спирален завой, докато слиза на 2100 метра височина. В 9:40 той уж се разбива в западната страна на сградата от бетон и варовик на Пентагона, прониквайки в три от петте кръга от офиси.

Към 9:48 ключови официални лица от Белия дом и Капитолия са евакуирани и отведени в сигурни, но неоповестени места. Една минута по-късно, в безпрецедентно действие, Федералната администрация по авиация (FAA) издава заповед всички въздушни полети в цялата страна да се преустановят.

Малко след 10 ч. Южната кула на Световния търговски център рухва, покривайки долен Манхатън с тонове пепел, прах, дим и отпадъци. В същото време Полет 93 на United Airlines, също с изключен или повреден транспондер, се разбива в западна Пенсилвания на около 80 мили югоизточно от Питсбърг, близо до Шанксвил, след като пътниците уж използвали клетъчни телефони, за да съобщят, че възнамеряват да се бият с похитителите. Това събитие след около 23 минути е последвано от сгромолясването на Северната кула на Световния търговски център, чиито горни етажи горят от около час и половина.

По обяд се затварят Обединените нации, Комисията по ценните книжа и борсите, фондовите борси, някои небостъргачи в няколко града и дори някои големи туристически атракции като Уолт Дисни Уърлд, Маунт Ръшмор8, Космическата игла в Сиатъл9 и Гейтуей Арч10 в Сейнт Луис.

В 13:04 ч., говорейки от военновъздушната база „Барксдейл“ в Луизиана, президентът Буш обявява: „Не правете грешка, САЩ ще преследват и ще накажат онези, които са отговорни за тези мерзки актове“.

В 17:25 ч. 47-етажната Сграда 7 от комплекса на Световния търговски център внезапно се срина — доста странна случка, която често се пренебрегва в официалните разкази, докато не беше предложена на вниманието на обществеността от независими изследователи.

След около час и половина, екипи от спасители започнаха да навлизат в зоната, за да търсят оцелели.

[Бележка на редактора към изследователите: много детайлно описание на времевата линия може да се отрие на адрес www.cooperativeresearch.org.]

3. Нерешените въпроси изобилстват

Както беше отбелязано, атаките породиха дълъг списък от притесняващи въпроси. В приложенията към книгата сме препечатали списъка от 23 въпроса, поставени на правителството в началото на 2004 г. от Управителния съвет на семействата — видна активистка група на роднините на жертвите от 11/9. По времето на печатането на тази книга през май 2004 г. почти никой от тези въпроси — да не споменаваме други групи от въпроси, например тези, които представям на следващите страници — не е получил удовлетворителен отговор. Заради преждевременното прочистване на Кота Нула11, което ще изследваме в детайли, повечето въпроси за сгромолясването на кулите на Световния търговски център вероятно никога няма да получат окончателен отговор. Освен това ще видим как други доказателства систематично са укривани или дори разрушени.

Годините на влачене на краката и ненужна потайност от администрацията на Буш, широко документирани в конвенционалната преса, също попречиха на независимите и на официалните разследвания на истината.

В целия този труден процес остава може би ключовият въпрос: „Как е било възможно очевидно сложен терористичен план, включващ може би повече от сто души и изработван в продължение на дълги години, да убегне от вниманието на нашите разузнавателни служби, особено на ФБР и ЦРУ?“

Фактът е, че не е убягнал. Срамежливи признания в некомпетентност са правени на официалните изслушвания, но огромно количество допълнителни доказателства за закононарушения от страна на тези агенции все още не са навлезли в преобладаващия дискурс. Ще ги обсъдим по-късно.

А какво ще кажете за отговорността? Защо вместо отговорните за този провал на разузнаването да бъдат изхвърлени, ние почти удвоихме бюджетите им? Сега два пъти повече провали ли ще получаваме в сравнение с преди?

За мнозина мислещи хора е притеснително и че никой от редиците на федералното правителство или армията не е уволнен или дори укорен за многото очевидни правителствени грешки през онзи ден.

А може би най-важното: защо сякаш има такъв системен провал в реагирането от страна на ангажираните със сигурността американски власти?

За Полет 11 на American Airlines и Полет 175 на United Airlines се знае, че са отклонени от курса към 8:15 ч., но въпреки това NORAD не е уведомено в продължение на почти двадесет минути. Защо е това забавяне? След това са нужни други петнадесет минути, преди изтребителите да получат заповед за излитане от военновъздушната база „Отис“, с общо закъснение от над 30 минути. Нито един не пристига навреме, за да има възможност зрително да провери пилотските кабини на похитените самолети.

Въпреки това през октомври 1999 г., когато лиърджетът на професионалния играч на голф Пейн Стюарт се отклони от курса си заради дефект в кислородната система на самолета, военновъздушните сили обявиха, че два изтребителя F–15 от военновъздушната база „Елгин“, Флорида, са го пресрещнали двадесет и четири минути след като той е загубил контакт с Ръководство въздушно движение, и са го следвали, докато се е разбил, след като е свършил горивото си. През 2001 г. частен самолет, който просто преминал твърде близо до ранчото на Буш в Тексас, незабавно е получил заповед да се приземи.

„Това става непрекъснато — пише разследващият журналист Уилям Томас в аргументирано есе върху въпроса за изтребителите на 11/9. — В периода септември 2000 и юни 2001 г. Пентагонът е нареждал излитането на изтребители шестдесет и седем пъти, за да ескортират отклонили се самолети.“ [Бележка на редактора: Тази важна изследователска статия е препечатана изцяло в Приложение А на настоящата книга.]

Авиодиспечерите, които всъщност са водели похитените самолети на 11/9, може би са в състояние да дадат ясна картина на онова, което наистина е станало, в предаването на случая на NORAD и други власти. В действителност според главния инспектор на Транспортното министерство поне шест от диспечерите са направили аудиозаписи през онзи ден, описвайки преживяванията си. Невероятното е, че тези записи са унищожени от мениджъра по гарантирането на качеството на Федералната администрация по авиация (FAA), без да се направят копия или дори да се транскрибират. Според статия в New York Times от 6 май 2004 г. мениджърът казал на следователите, че е унищожил записа, защото смятал, че създаването му противоречи на политиката на FAA, която изисква писмени изявления, и защото мислел, че диспечерите „не са в подходящото психично състояние, за да дадат подходящо съгласие за записите“ заради стреса.

Още по-притесняващ от споменатите по-горе фатални закъснения и преднамереното или непреднамереното унищожаване на доказателства е следният факт: американската армия е имала почти час и половина време за планиране и осъществяване на операция по защита на Вашингтон, след като научава, че четири пътнически самолета са похитени. Въпреки това никакви изтребители не са излетели от военновъздушната база „Ендрюс“, където се намират две ескадрили реактивни изтребители именно с цел защита на Пентагона и Белия дом. Изтребителите F–16, излетели от по-далечната военновъздушна база „Лангли“, по оценки са летели с една трета от максималната си скорост от 1500 мили в час. Любопитното е,