Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

че никаква противовъздушна или ракетна инсталация, намираща се в близост до Пентагона или в областта на Вашингтон, не е била активизирана.

„Атаките… нямаше да успеят, ако някои американски официални лица не бяха дали заповеди за отмяна на стандартни процедури за действие в онзи конкретен ден“, заключава авторът Дейвид Рей Грифин12, изтъкнат специалист по етика и теолог в калифорнийското училище по теология „Клермонт“ в своя забележителен анализ на водещите независими и официални източници за разследванията върху 11/9, озаглавен The New Pearl Harbor („Новият Пърл Харбър“). По-нататък в книгата ще изследваме допълнително това твърдение за спирането на военновъздушното противодействие.

И още въпроси:

Каква е вероятността четири трансконтинентални полета на две големи авиокомпании — Полети 77 и 11 на American Airlines и Полети 175 и 93 на United Airlines — да имат съответно 78, 74, 81 и 84% празни места на 11 септември 2001 г.?

И как терористите са получили, топсекретните кодове и сигнали на Белия дом и Air Force One13 — извинението за разкарването на президента Буш от Флорида през Луизиана до Небраска на 11 септември?

В 9:00 ч. на 11 септември, горе-долу по времето, когато Полет 175 се разбива в Южната кула на Световния търговки център, агенти от Тайните служби във Вашингтон получават това изправящо косата съобщение14: „Следващият е Air Force One“. За минути вицепрезидентът Дик Чейни е измъкнат от фотьойла си пред телевизора и заведен в президентския кризисен оперативен център, намиращ се в защитено от ядрени бомби убежище, а Белият дом — евакуиран.

Предупреждението е предадено с топсекретния код на Белия дом за този ден, сочейки, че който и да е бил зад атаките, е имал достъп до най-високото равнище на кодовете за сигурност. Това означава, че който е разполагал с кодовете, е можел да проследи и точно да идентифицира самолета на президента.

След неколкодневни разследвания картината стана още по-тъмна. Някой е проникнал в строго поверителната разузнавателна система „Ешелон“ на Националната агенция по сигурността (NSA). В действителност този някой, изглежда, е имал по-големи електронни възможности от самата NSA, включително използването на „стеганография“15 — технология, която позволява на потребителя й да заобикаля „Ешелон“ и други форми на електронно следене, като скрива съобщения по случаен начин в иначе невинни дигитални файлове, например музика, он-лайн реклами, заглавия на имейли или дори интернет порнография. Такива заровени съобщения не оставят следи за присъствието си. Идеята, че някой е имал достъп до такива високи нива на секретни кодове провокира спекулациите, че в американското правителство е имало „къртици“, дълбоко прикрити тайни агенти. Освен това означава, че който и да е стоял зад атаките, е имал достъп до нашата най-нова и най-усъвършенствана електронна технология.

4. Какво е знаел президентът Буш?

Независимо от системния провал на правителството да реагира на самите атаки на 11 септември, реакцията след факта дойде толкова бързо, че дава подкрепа на притеснителната идея, че планирането на такава реакция е било осъществено месеци преди това. Може би най- забележителният и озадачаващ пример за това е действителното поведение на самия президент Буш.

Около десет минути, след като Северната кула на Световния търговски център е ударена, Буш пристига в едно основно училище в Сарасота, Флорида, за фотосеанс с ученици. CNN вече е прекратила редовната си програма, за да съобщи за удара две минути, след като той е осъществен, но, виждате ли, Буш останал в неведение, докато накратко не бил запознат малко след като пристигнал в училището. Така ли е било?

Неведнъж Буш заяви, че е видял първия самолет да се удря в Северната кула на Световния търговски център16. „Стоях извън класната стая, чакайки да вляза, и видях самолет да удря кулата — телевизорът очевидно беше включен, а след като някога и аз пилотирах, казах: «Ето един ужасен пилот».“ Странността тук е, че никакъв видеозапис на удара срещу Северната кула не е излъчван до вечерта, когато един френски екип с камера разкрива, че случайно е заснел удара, докато е снимал документален филм в Манхатън.

Възможно ли е Буш да е видял удара чрез необявено излъчване за лични нужди? За тази вероятност се намеква, когато вицепрезидентът Чейни по време на интервю с Meet the Press17 на 16 септември 2001 г. каза: „Тайните служби имат договорка с Федералната администрация по авиация (FAA). Те имаха открити линии, след като Световният търговски център беше…“. Той завърши това изказване и премина към други въпроси. Ако Буш наистина е бил свидетел на първия удар, защо всички по-късни официални версии на събитията в училището обявяваха противното?

Тогава Буш казал на директора на училището, че „граждански самолет е ударил Световния търговски център, но ние продължаваме и… така или иначе ще довършим четенето“. Тогава Буш влиза в класната стая горе-долу по същото време, по което вторият самолет удря Южната кула на Световния търговски център. Мигове по-късно главнокомандващият Андрю Кард шепне на Буш, предупреждавайки го, че втори самолет е ударил и че това очевидно е терористична атака. За по-късното изумление на мнозина, Буш спокойно продължава общуването с второкласниците… независимо че останалата част от страната гледа как терористичният удар поглъща долен Манхатън и докато два допълнителни похитени самолета остават във въздуха на американска територия.

В усилието си да отговори на критиките срещу липсата на незабавно действие от страна на Буш Кард по-късно промени времевата рамка, като каза на новинарите, че след като е информирал президента за втория удар, „Не толкова много секунди по-късно президентът се извини и напусна класната стая“. Днес обаче се знае — и това е подкрепено от видеозаписите от фотосеанса, — че Буш е останал в класната стая до 9:16 — повече от седемстотин секунди, след като Кард го е уведомил18.

Засилвайки това озадачаващо поведение от страна на главнокомандващия на нацията, идва фактът, че неговата охрана несъмнено трябва да е осъзнала опасността за президента, съдържаща се в широкомащабна терористична атака. Въпреки това на Буш е позволено да завърши разговора си с учениците и спокойно да напусне училището, след като е направил общи коментари пред медиите. Освен това той си тръгва със същата мотоколона и по първоначално планирания път дори след като официалните лица са предупредени, че кодовете за сигурност на Белия дом са изложени на риск. И накрая, Air Force One напуска Флорида без военен ескорт от реактивни самолети — притесняващо странно поведение, отчитайки потенциалната опасност за президента.

След това Буш е отведен по серия от странни и хаотични въздушни пътища до различни части на страната, излизайки на бял свят много по-късно през същия ден.

5. Помогнаха ли военните игри на терористите?

Съществуващите днес доказателства сочат, че планирането на реакцията на 11/9 наистина е задействано много преди 11 септември.

На 8 май 2001 г., четири месеца преди атаките и една седмица, преди екзекуцията на осъдения за бомбата в Оклахома Сити Тимъти Маквей, администрацията на Буш вече адресира проблема с тероризма. През този ден Буш създава нов офис, посветен на националната готовност, в рамките на Федералната агенция за управление на кризи (FEMA) и посочва вицепрезидента Дик Чейни за шеф на специална работна група за изучаване на тероризма и за ръководство на антитерористичните усилия на FEMA. Този нов Офис за национална готовност (OPN) поставя Чейни в позицията да знае всички аспекти на международната терористична структура и особено неизвестните на американската публика сценарии за терористични атаки.

Достатъчно изумително, осъщественото преди 11/9 планиране може би е подпомогнало успеха на атаките. Такова планиране, включително и военни игри, може да осигури и отговора на многото въпроси,