— Добре — рече Ърнест. — Ти вървиш по същия път, както епископ Морхаус, и към същия гибелен край. И двамата ще бъдете пролетарии, преди да стигнете до него.
Разговорът се насочи към епископа и ние накарахме. Ърнест да обясни какво е правил с него.
— Той е загубил душевния си покой след пътешествието през ада, което направи с мене. Заведох го в домовете на неколцина наши фабрични работници. Показах му човешки развалини, захвърлени от промишлената машина, и той чу историята на техния живот. Заведох го в бедняшките квартали на Сан Франциско и съзря в пиянството, проституцията и престъпността по-дълбока причина от вродената поквара. Епископът е много разстроен и нещо по-лошо от това: не се поддава на никакви увещания. Прекалено е нравствен. Всичко видяно го засегна твърде болезнено. И както винаги той е непрактичен. Витае във въздуха с всякакви нравствени заблуди и крои планове за мисионерска работа сред културните хора. Смята за свой морален дълг да възкреси стария дух на църквата и да предаде нейния завет на господарите. Той е до немай-къде възбуден. Рано или късно ще избухне и тогава ще настъпи катастрофата. Каква форма ще приеме тя, не мога дори да си представя. Той е чиста, възвишена душа, но е толкова непрактичен! Не мога да го разбера. Не мога да го накарам да стъпи здраво на земята. И както витае във въздуха, епископът се носи към своята Гетсиманска градина. А след това към разпъването си на кръст. Такива възвишени души са създадени за разпъване на кръст.
— А ти? — запитах аз и под усмивката ми се криеше дълбоката тревога на любовта.
— Аз не — изсмя се Ърнест в отговор. — Мене може да ме екзекутират или да ме убият от засада, но никога не ще ме разпънат на кръст. Аз стоя твърде здраво и твърде трезво на земята.
— Защо тогава е трябвало да докараш епископа до разпятието? — попитах. — Няма да отречеш, че причината за това си ти.
— Нима ще оставя една блага душа в блаженство, когато има милиони отрудени и нещастни? — отговори ми той с въпрос.
— Защо тогава посъветва татко да приеме предложението за отпуск?
— Защото не съм чиста, възвишена душа — гласеше отговорът му. — Защото съм здравомислещ, трезв и егоист. Защото те обичам и както за Рут от Стария завет твоите близки са и мои близки. Колкото до епископа, той няма дъщеря. Освен това колкото и да е малка ползата, все пак слабосилните му вопли ще допринесат нещичко за революцията, а всеки малък принос си има своето значение.
Не можех да се съглася с Ърнест. Познавах добре благородния нрав на епископ Морхаус и не можех да си представя, че гласът му, издигнат в защита на справедливостта, ще бъде само един слаб вопъл. Но още не познавах суровата действителност толкова добре, колкото я познаваше Ърнест. Той виждаше ясно колко безполезни са благородните пориви на епископа, както наближаващите събития щяха да ми го покажат ясно.
Скоро след това Ърнест ми разправи, като някакъв хубав анекдот, за предложението, което получил от правителството, а именно — да бъде назначен за комисар на труда на Съединените щати. Аз бях във възторг. Заплатата беше сравнително голяма и щеше да ни позволи да се оженим. Освен другото това беше положително подходяща работа за Ърнест, а пък и ревнивата ми гордост ме караше да посрещна предложеното назначение като признание на способностите му.
Тогава забелязах пламъчето в очите му. Той ми се смееше.
— Да нямаш намерение да… да откажеш? — попитах го с разтреперан глас.
— Това е подкуп — каза Ърнест. — Зад това се крие ловката игра на Уиксън, а зад него — играта на още по-големи хора. Това е стар похват, стар колкото класовата борба: открадване на ръководителите от трудовите хора. Нещастната измамена работническа класа! Да знаеш колко нейни водачи са били купени по същия начин в миналото! По-евтино е, много по евтино, да купиш един генерал, отколкото да воюваш срещу него и цялата му армия. Имаше… не, няма да споменавам имена. Достатъчно много ме боли и така. Скъпа, аз съм един от ръководителите на работническата класа. Не бих могъл да се продам. Ако не друго, поне споменът за бедния ми стар баща и начинът, по който е бил затрит, не ще ми позволят да го направя.
Сълзи блеснаха в неговите очи, на този мой снажен, силен герой. Той никога не можа да прости на чина, по който е бил осакатен животът на баща му — жалките лъжи и дребните кражби, които е бил принуден да върши, за да изхранва децата си.
— Баща ми беше добър човек — каза ми веднъж Ърнест. — Той имаше добра душа, но въпреки всичко тя бе превита, осакатена и притъпена от жестокия към него живот. Те го пречупиха и превърнаха в скот, неговите господари, тези архискотове. Щеше да е жив днес, както твоят баща. Той имаше здрав организъм. Но машината го хвана и изнури до смърт за печалба. Помисли си! За печалба — неговата сила се превръщаше във вечеря с вино или в дребно бижу, или в някое подобно излишество на тези паразити и безделници богаташи, неговите господари, архискотовете.
VII. ВИДЕНИЕТО НА ЕПИСКОПА
„Епископът не се поддава на никакви увещания — писа ми Ърнест. — Той съвсем хвърчи във въздуха. Тези вечер ще започне да оправя злочестия ни свят. Ще обяви на всички благата си вест. Той ми го каза и аз не мога да го разубедя. Довечера ще председателствува събранието на И. П. X. и ще включи благата си вест във встъпителните бележки.
Може ли да те заведа да го чуеш? Разбира се, той е предварително обречен на неуспех. Това ще те съкруши, това ще съкруши и него, но за теб то ще бъде прекрасен нагледен урок. Ти знаеш, скъпа, колко се гордея, че ме обичаш. И затова искам да знаеш точно колко струвам, искам да изкупя в очите ти поне малък дял от моето нищожество. И поради това гордостта ми иска ти да разбереш, че моите разсъждения са били правилни и прави. Моите възгледи са сурови: безсилието на такава благородна душа като епископа ще ти докаже наложителната необходимост от такава суровост. Тъй че ела довечера. Макар довечерашната случка да бъде тъжна, чувствувам, че тя само ще те сближи още повече с мен.“
И. П X.52 провеждаше събранието си тази вечер в Сан Франциско53. Това събрание бе свикано, за да разгледа обществената безнравственост и средствата за премахването й. Председателствуваше епископ Морхаус. Беше много нервен, докато седеше на подиума, и аз виждах в какво напрежение се намира. До него седяха епископ Дикинсън, X. X. Джоунз, глава на катедрата по етика в Калифорнийския университет, госпожа У. У. Хърд, голяма благотворителна деятелка, Филип Уорд, не по-малко известен филантроп, и няколко по- незначителни светила в областта на морала и благотворителността. Епископ Морхаус се изправи и започна без предисловия:
— Пътувах из улиците с моята карета. Беше нощ. От време на време поглеждах през прозорците и изведнъж очите ми сякаш се отвориха и видях нещата такива, каквито са в действителност. Първо закрих очите си с ръце, за да не виждам ужасната гледка, а после, в тъмнината, пред мене възникна въпросът: „Какво трябва да се направи? Какво трябва да се направи?“ След малко той възникна пред мене в по-друга форма: „Какво би направил Учителят?“ При този въпрос ми се стори, че голяма светлина изпълва всичко наоколо, и видях дълга си ясен като слънце, както Савел бе видял своя дълг на път за Дамаск.
Спрях каретата, слязох и след няколкоминутен разговор убедих две от уличните жени да се качат при мен. Ако Исус е бил прав, тези две нещастници бяха мои сестри и единствената надежда за пречистването им бе в моята обич и нежност.
Аз живея в един от най-хубавите квартали на Сан Франциско. Къщата, в която живея, струва стотина хиляди долара, а мебелите, книгите и произведенията на изкуството в нея — още толкова. Това е голяма самостоятелна къща. Не, това е дворец, в който има много слуги. Никога не съм знаел за какво могат да служат дворците. Мислел съм си, че са направени за живеене. Но сега знам. Прибрах двете уличници в моя дворец и те ще останат при мен. Възнамерявам да напълня всяка стая в моя дворец със сестри като тях.
Слушателите ставаха все по-неспокойни и по-смутени, а по лицата на насядалите на подиума се изписваше все по-голям и по-голям ужас и смайване. В този миг епископ Дикинсън стана и с изражение на погнуса напусна подиума и залата. Но епископ Морхаус не забеляза нищо и с очи, изпълнени с видението му, продължи:
— О, братя и сестри, в тази моя постъпка намирам решението на всичките си противоречия. Аз не знаех за какво се правят каретите, но сега знам. Те се правят, за да превозват немощните, болните и
