l:href='#note_1-57' type='note'>57. Как стана това?
— О, аз още не съм се отказал от борбата — отговори господин Калвин с доста войнствен вид. — Аз се боря с тръста в единствената област, където има възможност да се бори човек — областта на политиката. Чакайте да ви обясня. Преди няколко години всичко ставаше, както искахме ние, млекопроизводителите.
— Но вие се конкурирахте помежду си? — прекъсна го Ърнест.
— Да, точно това понижаваше печалбите. Ние се помъчихме да се организираме, но разни независими млекопроизводители непрекъснато проваляха опитите ни. После дойде Млечният тръст.
— Финансиран с излишъците от капитала на „Стандард Ойл“58 — подхвърли Ърнест.
— Да — потвърди господин Калвин. — Но тогава ние не знаехме това. Неговите агенти направо ни се заканваха: „Елате при нас и ще трупате пари — казваха ни те, — или стойте навън, за да мрете от глад“. Повечето от нас влязоха. Тези, които не влязоха, се опропастиха. Да, имаше изгоди… отначало. Цената на млякото се повиши с един цент на кварта. Една четвъртинка от този цент получавахме ние. Три четвърти вземаше тръстът. После цената се качи с още един цент, само че ние не получихме нищо от този цент. Оплакванията ни не дадоха резултат. Всичко беше в ръцете на тръста. Ние открихме, че сме пионки. В края на краищата отнеха ни и допълнителната четвъртинка цент. Тогава тръстът започна да ни изстисква. Какво можехме да направим? Изстискаха ни докрай. Не останаха никакви млекопроизводители, остана само Млечният тръст.
— Но струва ми се, че при два цента по-висока цена на млякото вие сте могли да конкурирате — подметна хитро Ърнест.
— Така си мислехме. Опитахме се. — Господин Калвин замълча за миг. — Това ни съсипа. Тръстът можеше да хвърля мляко на пазара по-евтино от нас Той все още го продаваше с малка печалба, когато ние го давахме на чиста загуба. Аз загубих петдесет хиляди долара в тази история. Повечето от нас фалираха59. Млекопроизводителите престанаха да съществуват.
— И тъй тръстът ви отне печалбите — каза Ърнест — и вие се впуснахте в политиката, за да можете по законодателен път да унищожите тръста и да си върнете печалбите?
Лицето на господин Калвин светна:
— Това е точно каквото повтарям в речите си пред земеделците. Това е целият ни план, изказан с две думи.
— И въпреки това тръстът произвежда млякото по-евтино, отколкото са могли да го произвеждат независимите млекопроизводители? — попита Ърнест.
— Защо да не произвежда при възможностите, които му дават прекрасната организация и новите машини?
— Това е безспорно — отговори Ърнест. — Положително би трябвало да произвежда нещо повече: той го прави.
Тогава господин Калвин ни държа цяла политическа реч, в която изложи възгледите си. Редица други разгорещено се изказаха в същия дух и общият им повик беше да се унищожат тръстовете.
— Жалки наивници! — каза ми полугласно Ърнест. — Те виждат ясно, доколкото виждат, само че не виждат по-далече от носа си.
Малко след това Ърнест отново взе думата и с присъщия си похват говори главно той до края на вечерята.
— Изслушах внимателно всички ви и ми е ясно, че искате да вършите бизнес по установените правила на играта. Същината на живота се състои за вас в печалбите. Вие живеете с твърда и непоклатима вяра, че сте били създадени с единствената цел да реализирате печалби. Само че има една спънка. Тъкмо когато сте се засилили да печелите, появява се тръстът и ви отнема печалбите. То е дилема, която се намесва, така да се каже, в намеренията на вселената и единственият изход, както ви се струва на вас, е да се унищожи онова, което ви отнема печалбите.
Аз ви изслушах внимателно и има само едно име, което може да ви обрисува напълно. Ще ви нарека с това име. Вие сте рушители на машини. Знаете ли какво е рушител на машина? Ще ви обясня. През осемнадесети век в Англия мъжете и жените тъчели платове на ръчни станове в собствените си домове. Това бил бавен, тежък и скъп начин за тъкане на плат, тази система на домашно производство. Но ето че се появил парният двигател и спестяващите труда машини. Хиляда стана, събрани в голяма фабрика и карани от един общ двигател, тъчели плата неизмеримо по-евтино, отколкото могли да го произвеждат тъкачите на домашните си ръчни станове. Тука, във фабриката, имало сдружение и конкуренцията отпадала пред него. Мъжете и жените, които работили дотогава на ръчни станове всеки за себе си, сега отишли във фабриките и заработили на механичните станове не за себе си, а за собствениците капиталисти. Нещо повече, малки деца тръгнали да работят на механичните станове срещу по-ниска надница и изместили мъжете. Така настъпили тежки времена за работниците. Жизненото им равнище паднало. Те гладували. И твърдели, че виновни за всичко това били машините. Затова се заловили да рушат машините. Не сполучили и се показали много глупави.
Въпреки всичко не сте извлекли поука от получения от тях урок. Ето че вие, един и половина века по- късно, искате да рушите машини. Според собственото ви признание машините на тръстовете вършат работата по-продуктивно и по-евтино, отколкото Можете да го направите вие. Ето защо не можете да, ги конкурирате. И въпреки това искате да разрушите теми машини. Вие сте дори по-глупави от глупаците работници в Англия. И докато разглаголствувате за възстановяването на конкуренцията, тръстовете продължават да ви унищожават.
До един пеете една и съща песен — за отминаването на конкуренцията и идването на сдружаването. Ние, господин Оуън, унищожихте конкуренцията тука и Бъркли, конно клонът на вашето предприятие накара тримата бакали да затворят дюкяните си. Вашето сдружение се оказа по-силно. И все пак усещате как ви притискат други сдружения, тръстовете, и пискате. То е, защото не сте тръст. Ако бяхте бакалски тръст за целите Съединени щати, щяхте да пеете друга песен. И песента щеше да е: „Благословени да са тръстовете“. И още нещо: не само че малкото ви сдружение не е тръст, но вие сами си давате сметка, че му липсва сила. Започвате да предусещате собствения си край. Чувствувате, че самите вие и магазините, клонове на предприятието ви, сте пионки в играта. Виждате как могъщи интереси се надигат и стават все по-могъщи от ден на ден; усещате как облечените им с броня ръце се протягат към вашите печалби и откъсват парченце тук, парченце там — железопътният тръст, петролният тръст, стоманеният тръст, каменовъгленият тръст; и знаете, че в края на краищата те ще ви унищожат, ще ви отнемат и сетния процент от малките печалби.
Вие, господине, сте лош играч. Когато изстисквахте трите бакалнички тука в Бъркли благодарение на по-голямата мощ на сдружението си, пъчехте гърди, говорехме за експедитивност и предприемчивост и изпращахте жена си в Европа с печалбите от изяждането на трите бакалнички. Принципът е „изяж, за да не те изядат“, и вие ги изядохте. Но, от друга страна, вас пък ви изяждат по-големите и затова скимтите. А това, което казвам на вас, е вярно за всички на тази маса. Вие всички скимтите. Всички играете на загуба и всички скимтите зарад това.
Но когато скимтите, не излагате положението без заобикалки, както го изложих аз. Не казвате, че нямате нищо против да изстискате печалби от други, и вдигате цялата тази врява, защото други изстисквали печалби от вас. Твърде сте хитри, за да го признаете. Твърдите нещо друго. Държите дребнокапиталистически политически речи, каквато ни държа господин Калвин. Какво каза той? Ето някои от фразите му, които успях да запомня: „Първоначалните ни принципи са правилни“, „Необходимото за тази страна е връщане към основните американски методи — свободни възможности за всички“, „Духът на свободата, в който се е родил този народ“, „Да се върнем към принципите на нашите деди“.
Когато казва „свободни възможности за всички“, той има пред вид свободната възможност да изстисква печалби, от каквато свободна възможност сега го лишават големите тръстове. Но има нещо смешно в това положение: вие сте повтаряли тези фрази толкова често, че сте повярвали в тях. Вие искате възможността да грабите ближните си по вашия начин, на дребно, а сте си внушили, че искате свобода. Вие сте лакоми и користолюбиви, но магията на вашите фрази ви кара да вярвате, че сте родолюбци. Стремежа си към печалби, който е чист егоизъм, превръщате в себеотрицателната загриженост за страдащото човечество. Хайде сега, ей тука, само между нас, бъдете поне веднъж честни. Погледнете истината в лицето и наричайте
