всяко нещо с името му.
Лицата около масата бяха пламнали, ядосани, но въпреки това по тях се четеше известно страхопочитание. Бяха се малко уплашили от този голобрад младеж, от съкрушителната ударна сила на думите му и страшния му похват да казва истината в очите. Господин Калвин веднага отговори:
— Защо не? Защо да не се върнем към обичаите на нашите деди, когато е била основана нашата република? Вие казахте много верни неща, господин Евърхард, колкото и неприятни да бяха те. Но нека тука, между нас, да кажем всичко докрай. Да се покажем такива, каквито сме си, и да приемем истината такава, каквато господин Евърхард ни изложи без нея какви заобикалки. Вярно е, че ние, по-дребните капиталисти, гоним печалби и че тръстовете отнемат печалбите пи. Истина с, че искаме да унищожим тръстовете, за да останат печалбите за нас. И защо да не го направим? Защо не? Питам ви: защо не?
— А, сега стигаме до същината на въпроса — каза Ърнест с доволен вид. — Ще се помъча да ви обясня защо не, макар че ще бъде доста трудно да се обясни. Виждате ли, вие всички сте изучавали търговията, по малко, но не сте изучавали никак общественото развитие. Сега сте по средата на един преходен период в икономическото развитие, но не го разбирате и оттам идва цялата бъркотия. Защо не можете да се върнете? Защото не можете. Не можете да накарате икономическото развитие да потече обратно в коритото си по пътя, по който е дошло, също както не можете да накарате вода да потече по нагорнище. Исус Навин накарал слънцето да спре над Гаваон, но вие искате да надминете Исус Навин. Вие искате да накарате слънцето да се върне назад в небето. Искате времето да се върне назад по стъпките си от пладнето към сутринта.
Въпреки пестящите работна ръка машини, въпреки организираното производство, въпреки повишената рентабилност на сдружените предприятия вие искате да върнете икономическото слънце горе-долу с цяло поколение назад, към времето, когато не е имало едри капиталисти, не е имало големи машини, не е имало железници — към времето, когато множество дребни капиталисти воювали един с друг сред икономическа анархия и когато производството е било първобитно, разхитително, неорганизирано и скъпо. Повярвайте ми, задачата на Исус Навин е била по-лесна, пък на него му е помагал и Йехова. Но господ е изоставил вас, дребните капиталисти. Слънцето на дребните капиталисти залязва. То никога не ще изгрее отново. И не е по вашите сили да го накарате да спре на място. Вие загивате и сте обречени да изчезнете съвсем от лицето на обществото.
Такъв е законът на еволюцията. Такава е волята господня. Сдружението е по-силно от конкуренцията. Първобитният човек е бил безсилно същество, което се криело в пукнатините на скалите. Той се сдружавал с други човеци и водил война против хищните си неприятели. Те са били конкуриращи се зверове. Първобитният човек бил сдружаващ се звяр и поради това се издигнал над всички други животни. И оттогава насам човекът е непрекъснато влизал във все по-големи и по-големи сдружения. Това е борба на сдружаването против конкуренцията, борба, продължила хиляда столетия, в която конкуренцията е била винаги побеждавана. Всеки, който застане на страната на конкуренцията, загива.
— Но и самите тръстове са рожба на конкуренцията — прекъсна го господин Калвин.
— Съвършено вярно — отговори Ърнест. — И самите тръстове унищожиха конкуренцията. Това, според собствените ви думи, е причината да не сте вече млекопроизводител.
За първи път тази вечер на масата избухна смях и дори господин Калвин се присъедини към смеха, насочен против самия него.
— А сега, докато говорим за тръстовете — продължи Ърнест, — да се споразумеем за няколко неща Аз ще направя известни изявления и ако не сте съгласни с тях, изкажете се. Мълчанието ще означава съгласие. Не е ли вярно, че механичен стан може да изтъче повече плат и да го изтъче по-евтино от ръчен стан? — Той спря, но никой не се обади. — Не е ли тогава във висша степен неразумно да рушиш механичния стан и да се връщаш към тежкия и по-скъп начин на ръчното тъкане? — Гостите закимаха в знак на съгласие. — Не е ли вярно, че сдружението известно като „тръст“, дава по-рентабилно и по-евтино производство, отколкото могат да дадат хиляда конкуриращи се дребни предприятия? — Пак никой не възрази. — Тогава не е разумно да се унищожи това евтино и рентабилно сдружение, нали?
Никой не отговори дълго време. Сетне заговори господин Кауълт.
— Какво трябва да направим в такъв случай? — поиска да знае той. — Ние не виждаме друг начин да избегнем господството на тръстовете, освен да ги унищожим.
В същия миг Ърнест целият пламна и се съживи — Аз ще ви посоча друг начин! — възкликна той. — Да не разрушаваме чудни машини, които дава рентабилно и евтино производство! Да ги завладеем! Да извлечем печалба от рентабилността им от това че са по-евтини! Да ги използуваме за самите нас Да изгоним сегашните собственици и да станем притежатели на теми чудни машини самите ние! Това господа, е социализмът, едно по-голямо сдружение от тръстовете, по голямо икономическо и социално сдружение от всички други, каквито са се появявали досега на нашата планета. То с в съгласие с еволюция та. Ние ще противопоставим на сдружението още по голямо сдружение. Победата те бъде на тази страна. Елате при нас, социалистите, играйте на страната на тези, които ще спечелят.
Това породи разногласие. Гостите клатеха глави чу се мърморене.
— Добре, в такъв случай вие предпочитате да бъдете анахронизъм — изсмя се Ърнест. — Предпочитате да играете атавистична роля. Вие сте обречени да загинете, както загива всичко атавистично. Запитали ли сте се някога какво ще стане с вас, когато възникнат още по-големи сдружения от сегашните тръстове? Замислили ли сте се някога къде ще бъдете, когато големите тръстове се сдружат в сдружение на сдруженията, в социален, икономически и политически тръст?
Изведнъж той се обърна без никакъв повод към господин Калвин:
— Кажете ми, ако това не е вярно. Вие сте принудени да образувате нова политическа партия, защото старите партии са в ръцете на тръстовете. Главната пречка за пропагандата на земеделския ви съюз са тръстовете. Зад всяка пречка, с която се сблъсквате, зад всеки удар, който ви помита, зад всяко поражение, което претърпявате, се крие ръката на тръстовете. Не е ли така? Кажете ми.
Господин Калвин седеше, потънал в неловко мълчание.
— Хайде, кажете — насърчи го Ърнест.
— Това е вярно — призна господин Калвин. — Ние взехме в свои ръце законодателното събрание на щата Орегон и прокарахме чудесни законопроекти в защита на дребните собственици, но губернаторът, който беше оръдие на тръстовете, наложи ветото си. Ние избрахме губернатор в Колорадо, но законодателното събрание отказа да му позволи да встъпи в длъжност. На два пъти прокарвахме подоходен данък за цялата страна и всеки път върховният съд го отхвърляше като противоконституционен. Съдилищата са в ръцете на тръстовете. Ние, народът, не даваме на съдиите достатъчно големи заплати. Но ще дойде време…
— Когато сдружението на тръстовете ще държи в свои ръце цялото законодателство, когато самото сдружение на тръстовете ще бъде правителство — прекъсна го Ърнест.
Чуха се викове: „Никога! Никога!“ Всички бяха възбудени и войнствени.
— Кажете ми — поиска да знае Ърнест, — какво ще правите, когато дойде такова време?
— Ще се вдигнем всички до един! — провикна се господин Асмънсен и много гласове подкрепиха решението му.
— Това ще бъде гражданска война — предупреди ги Ърнест.
— Нека да е гражданска война — отговори господин Асмънсен сред одобрителните викове на насядалите около масата. — Ние не сме забравили делата на нашите деди. Ние сме готови да се бием и да умрем за своите свободи!
Ърнест се усмихна.
— Не забравяйте — каза той, — ние мълчаливо сме се съгласили, че свободата във вашия случай, господа, значи свобода да изстисквате печалби от други.
Сега всички на трапезата бяха ядосани, готови да се бият, но Ърнест надделя над врявата и ги накара да го изслушат:
— Още един въпрос. Когато се вдигнете всички до един, помнете, причината за вдигането ви ще бъде това, че правителството е в ръцете на тръстовете. Следователно срещу вашите сили правителството ще изпрати редовната армия, флот, милицията, полицията — с една дума, цялата организирана военна машина на Съединените щати. Какво ще правят тогава вашите сили?
Смайване се изписа по лицата им, но преди да могат да се съвземат, Ърнест нанесе нов удар:
