— Помните ли времето, не толкова отдавна, когато редовната ни войска наброяваше само петдесет хиляди души? От година на година този брой беше увеличаван и днес тя наброява триста хиляди.
И още един удар:
— Нито пък това е всичко. Докато вие прилежно гонехте този свой любим призрак, наречен „печалби“, и четяхте нравоучения за своя любим фетиш, наречен „конкуренция“, още по-големи и по-застрашителни неща бяха постигнати от сдруженията. Например милицията.
— Това е нашата сила! — възкликна господин Кауълт. — С нея ще отблъснем нахлуването на редовната войска.
— Самите вие ще бъдете в милицията — отвърна рязко Ърнест — и ще ви изпратят в щата Мейн, във Флорида или на Филипините, или някъде другаде, за да удавите в кръв собствените си другари, водещи гражданска война за своите свободи. А в Канзас или Уисконсин, или кой да е друг щат собствените ви другари ще постъпят в милицията и ще дойдат тука, в Калифорния, за да удавят в кръв собствената ви гражданска война.
Сега те бяха наистина поразени и седяха онемели, докато господин Оуън не промърмори:
— Няма да отидем в милицията. Това ще реши въпроса. Няма да бъдем толкова глупави.
Ърнест направо Се изсмя.
— Вие не разбирате какво са постигнали сдруженията. Не ще можете да направите нищо. Вие ще бъдете мобилизирани в милицията.
— Има и такова нещо като гражданско право — настоя господин Оуън.
— Не и когато правителството суспендира гражданското право. В този ден, когато, както казвате, ще вдигнете всичките си сили, вашите сили ще се обърнат срещу самите вас. Щете не щете, ще отидете в милицията. Habeas corpus, чух ей сега да промърморва някой. Вместо habeas corpus ще ви направят по една аутопсия. Ако откажете да отидете в милицията или да се подчинявате, след като сте отишли, ще бъдете съдени от военнополеви съд и разстреляни като псета. Такъв е законът.
— Законът не е такъв! — заяви твърдо господин Калвин. — Подобен закон няма. Млади човече, вие сте сънували всичко това. Ами че вие говорите за изпращане на милиция на Филипините! Това е противоконституционно. Конституцията изрично гласи, че милиция не може да се изпраща извън страната.
— Какво общо има с това конституцията? — попита Ърнест. — Конституцията се тълкува от съдилищата, а те, както потвърди господин Асмънсен, са оръдия на тръстовете. Освен това, както ви казах, законът е такъв. Той е в сила от години, от девет години.
— Че ние можем да бъдем мобилизирани в милицията? — запита с недоверие господин Калвин. — Че военнополевият съд може да ни разстреля, ако откажем?
— Да — отговори Ърнест, — точно така.
— Как може да не сме чули нищо за този закон? — попита баща ми и за мен беше ясно, че това е ново и за него.
— Поради две причини — каза Ърнест. — Първо, не е ставало нужда да го прилагат. Ако беше станало нужда, щяхте веднага да чуете за него. А второ, законът е бил прокаран набързо през Конгреса и сената тихомълком, кажи-речи без обсъждане. Разбира се, вестниците не споменаха нищо за него. Но ние, социалистите, знаехме. Ние го съобщихме в нашите вестници. Вие обаче никога не четете нашите вестници.
— Аз продължавам да настоявам, че сънувате — каза упорито господин Калвин. — Страната никога не би го позволила.
— Но ето че страната го е позволила — отвърна Ърнест. — А колкото до това, че го сънувам… — Той мушна ръка в джоба си и извади някакво книжле. — … Кажете ми дали това ви прилича на сън.
Той го отвори и зачете:
— „Член първи. Постановява се, и тъй нататък, и тъй нататък, че милицията ще се състои от всички годни за военна служба граждани от мъжки пол, живущи в съответните щати, територии и окръга Колумбия между осемнадесет и четиридесет и пет годишна възраст.
Член седми. Всеки офицер или редник — спомнете си член първи, господа, вие всички сте редници… — всеки редник от милицията, който откаже или не си даде труд да се яви пред наборния офицер, след като бъде повикан по установения в настоящето начин, ще подлежи на съдене от военнополеви съд и ще изтърпи и посоченото от такъв военнополеви съд наказание.
Член осми. Военнополевите съдилища за съдене на офицери или редници от милицията ще бъдат съставяни само от офицери от милицията.
Член девети. Милицията, когато бъде свикана на действителна служба за Съединените щати, ще се подчинява на същите правилници и военни устави, както и редовната войска на Съединените щати“.
Това е то, господа американски граждани и другари по служба. Девет години ние, социалистите, смятахме, че законът е насочен против работническата класа. Но изглежда, че е бил насочен и против вас. Членът на Конгреса Уайли през време на допуснатите кратки разисквания заяви, че законопроектът „обезпечава запасни въоръжени сили, които да хващат сганта за гушата“ — вие сте сганта, господа — „и да опазват при опасност живота, свободата и имуществото“. И в бъдните времена, когато се вдигнете всички до един, помнете, че се вдигате против имуществото на тръстовете и свободата на тръстовете да ви изстискват в съгласие със закона. На вас са ви извадили зъбите, господа. Подрязали са ви ноктите. В деня, когато се вдигнете всички до един, без зъби и без нокти, вие ще бъдете безопасни като войска от мекотели миди.
— Не го вярвам! — извика Кауълт. — Такъв закон не съществува. Това е лъжа, измислена от вас, социалистите!
— Този законопроект е бил внесен в камарата на представителите на 30 юли 1902 година — отговори Ърнест. — Той е бил внесен от народния представител Дик от Охайо. Бил е гласуван по спешност. Бил е приет единодушно от сената на 14 януари 1903 година. И само седем дена след това е бил одобрен от президента на Съединените щати60.
IX. МАТЕМАТИКАТА НА ЕДНА МЕЧТА
Сред смайването, последвало направеното от него разкритие, Ърнест заговори отново:
— Вие, десетина от вас, казахте тази вечер, че социализмът не бил възможен. Вие изтъкнахте невъзможното, позволете ми сега да ви посоча неизбежното. Неизбежно е не само това, че ще изчезнете вие, дребните капиталисти; неизбежно е също, че ще изчезнат и едрите капиталисти и тръстовете. Помнете, че вълната на еволюцията никога не се връща назад. Тя върви все напред и напред и прелива от конкуренцията към сдружаването и от малкото сдружение към голямо сдружение, а от голямото сдружение към исполинско сдружение и продължава към социализма, който е най-исполинското сдружение от всички други.
Казвате ми, че съм сънувал. Прекрасно. Аз ще ви изложа математиката на моя сън и още сега, предварително, ви призовавам да ми докажете, че математиката ми не е вярна. Ще ви изложа неизбежността на сгромолясването на капиталистическата система и ще докажа математически защо тя трябва да се сгромоляса. Започвам и имайте търпение, ако отначало ви се стори, че думите ми нямат връзка с въпроса.
Нека преди всичко разгледаме някой определен промишлен процес и всеки път, когато спомена нещо, с което не сте съгласни, моля да ме прекъснете. Да вземем една фабрика за обувки. Тази фабрика купува кожи и прави от нея обувки. Да вземем кожа за сто долара. Тя минава през фабриката и излиза от нея във вид на обувки, които струват, да речем, двеста долара. Какво е станало? Сто долара са били принадени към стойността на кожата. Как са били принадени? Хайде да видим.
Капиталът и трудът са принадили тази стойност от сто долара. Капиталът е набавил фабриката, машините и е платил всички разноски. Трудът е дал труд. С обединените усилия на капитала и труда е била принадена стойността от сто долара. Съгласни ли сте всички дотука?
Около масата закимаха утвърдително.
— Трудът и капиталът, след като произведат тези сто долара, пристъпват към подялбата им. Статистиката на тази подялба стига до дробни числа, ето защо за удобство нека вземем приблизителни
