— Не съм го виждал досега в тази светлина — наивно каза епископът. — Вие сигурно грешите. Зная че на този свят има много печални и порочни неща зная, че църквата е загубила това… това, което ви наричате пролетариат20.
— Пролетариатът никога не е бил ваш! — възкликна Ърнест. — Пролетариатът е възникнал извън църквата и без църквата.
— Аз не ви разбирам — едва изговори епископът.
— Тогава да ви обясня. С въвеждането на машините и на фабричната система във втората половина на осемнадесетото столетие огромен брой трудещи се били откъснати от земята. Старата система на труда била срината. Трудещите се били прогонени от селата и закарани във фабричните градове. Майките и децата били сложени да работят на новите машини. Семейният живот секнал. Условията били страхотни. Това е кървава история.
— Зная, зная — прекъсна го епископ Морхаус с изписала се на лицето мъка. — То е било ужасно. Но то е станало преди сто и петдесет години.
— И тогава, преди сто и петдесет години, се роди съвременният пролетариат — продължи Ърнест. — И църквата не му обърнала никакво внимание. Когато, народът бе поведен на клане от капиталистите, църквата остана няма. Тя не протестира, както не протестира и днес. Както Остин Люис21 казва, когато говори за онова време, онези, на които била дадена заповедта „Хранете агьнците ми“, гледали без протест как тези агнета били продавани в робство и съсипвани до смърт с работа22. Църквата оставала няма тогава и преди да продължа, искам или безусловно да се съгласите с мене, или безусловно да отречете думите ми. Остана ли църквата няма тогава?
Епископ Морхаус се колебаеше. Както и д-р Хамърфилд, той не беше свикнал на такъв ожесточен „ръкопашен бой“, както го наричаше Ърнест.
— Историята на осемнадесети век е вече написана — подкани го Ърнест. — Ако църквата не е останала няма, то ще личи и от книгите.
— Боя се, че е останала няма — призна епископът.
— Тя е няма и днес.
— С това не съм съгласен — рече епископът.
Ърнест помълча, изгледа го изпитателно и прие поканата за спор.
— Добре — каза той. — Хайде да видим. В Чикаго има жени, които работят цяла седмица за деветдесет цента. Протестирала ли е църквата?
— Това е съвсем ново за мен — отговори епископът. — Деветдесет цента на седмица! Това е ужасно!
— Протестирала ли е църквата? — настояваше Ърнест.
— Църквата не го знае. — Епископът водеше отчаяна борба.
— Въпреки това заповедта към църквата е била: „Хранете агънците ми“. — Ърнест подигравателно се усмихна. Но веднага след това каза: — Моля да ме простите за усмивката, епископ Морхаус. Но има ли нещо чудно, че човек губи търпение с вас? Кога сте протестирали пред капиталистическите си паства срещу детския труд в Южните памучни предачници?23 За децата на шест или седемгодишна възраст, които работят всяка нощ в дванадесетчасови смени? Те никога не виждат благословената слънчева светлина. Те мрат като мухи. Дивидентите се заплащат с тяхната кръв. А с тези дивиденти се изграждат в Нова Англия великолепни черкви, в които ваши събратя проповядват приятни баналности на загладените, шкембести получатели на тези дивиденти.
— Не знаех — едва чуто промърмори епископът. Беше пребледнял и като че ли му се гадеше.
— Значи не сте протестирали?
Епископът поклати глава.
— Значи църквата си остава няма днес, както е била в осемнадесети век?
Епископът не отговори, но този път Ърнест се въздържа и не настоя да получи отговор.
— И не забравяйте, че щом някой духовник протестира, него го отстраняват.
— Не мога да повярвам, че това е така — възрази епископът.
— Вие ще протестирате ли? — поиска да знае Ърнест.
— Посочете ми в нашата община злини, подобни на тези, за които говорите, и аз ще протестирам.
— Ще ви посоча — рече тихо Ърнест. — Аз съм на ваше разположение. Ще ви разведа из ада.
— И аз ще протестирам! — Епископът изправи гръб на стола си и благото му лице стана сурово като на воин. — Църквата не ще остане няма!
— И ще бъдете отстранен — предупреди го Ърнест.
— Ще ви докажа обратното — отвърна епископът. — Ще ви докажа, ако това, което казвате, е вярно, че църквата е грешила поради незнание. И нещо повече, аз смятам, че всичките ужаси на индивидуалното общество се дължат на неосведомеността на капиталистическата класа. Тя ще поправи всички неправди, щом това й бъде известено. А да й го извести ще бъде задължение на църквата.
Ърнест се изсмя. Смехът му беше груб и ме накара да вдигна глас в защита на епископа.
— Помнете — казах аз, — че вие виждате само едната страна на медала. В нас има много добро, макар че ни отричате всякакво добро изобщо. Епископ Морхаус е прав. Индустриалните злини, дори да са ужасни, както ги описвате, се дължат на незнание. Обществените слоеве са се отдалечили твърде много един от друг.
— Дивите индианци не са толкова груби и жестоки, както капиталистическата класа — отговори той и в този миг аз го мразех.
— Вие не ни познавате — отговорих аз. — Ние не сме груби и жестоки.
— Докажете го! — рече предизвикателно той.
— Как мога да го докажа… на вас? — бях започнала да се ядосвам.
Ърнест поклати глава:
— Не искам да го доказвате на мен. Искам да го докажете на себе си.
— Аз го знам — казах аз.
— Нищо не знаете — грубо отговори той.
— Хайде, хайде, деца — обади се примирително татко.
— Не ме интересува… — започнах с възмущение аз, но Ърнест ме прекъсна:
— Както ми казаха, вие имате пари, или татко ви има пари — което е едно и също нещо, — вложени в Сиерските предачници.
— Какво общо има това с въпроса! — възкликнах аз.
— Кажи-речи никакво — започна той бавно, — освен това, че роклята, с която сте облечена, е изцапана с кръв. Храната, която ядете, е сготвена с кръв. Кръвта на невръстни деца и на яки мъже капе дори от гредите на покрива ви. Мога да затворя очи ей сега и да я чуя как капе — кап, кап, кап — навред наоколо ми.
И за да подсили думите си с действия, той затвори очи и се облегна назад на стола си. Аз избухнах в сълзи от обида и засегната суетност. Никога в живота не бяха се държали с мен тъй грубо. И епископът, и баща ми бяха объркани и смутени. Те се помъчиха да насочат разговора към по-безобидни теми, но Ърнест отвори очи, погледна ме и им махна е ръка да не говорят. Устата му беше сурово стисната, очите също гледаха сурово и в тях нямаше нито искрица смях. Какво се е канил да ми каже, на какво порицание е щял да ме подложи — никога не узнах, защото в този миг един човек, който минаваше по тротоара, спря и погледна към нас. Беше едър мъж, бедно облечен, а на гърба му имаше огромен товар плетени стойки, столове и паравани. Той оглеждаше къщата, сякаш разсъждаваше дали да влезе и да се опита да продаде нещо от стоката си или не.
— Този човек се казва Джаксън — рече Ърнест.
— Какъвто е снажен, би трябвало да работи, а не да се занимава с амбулантна търговия24 — отсякох аз.
— Погледнете левия му ръкав — каза меко Ърнест.
Аз погледнах и видях, че ръкавът беше празен.
— В кръвта, която чух да капе от гредите на вашия покрив, има и малко от тази ръка — все тъй меко продължи Ърнест. — Той загуби ръката си в Сиерските предачници и като негоден вече за работа кон вие го
