Франсис тегли втори и му се падна също такава дълга сламка. За Хенри не оставаше избор. Последната сламка в ръката на Леонсия бе съдбоносната. Той обърна очи към Леонсия и на лицето му се изписа страшна трагедия. Тя забеляза това и се стопи от съжаление, а Франсис, доловил съжалението й, бързо прецени всичко. Това беше изходът. Така можеше лесно да се разреши цялото заплетено положение. Колкото и голяма да беше любовта му към Леонсия, още по-голяма беше мъжката му преданост към Хенри. Франсис не се поколеба. Той плесна весело Хенри по рамото и възкликна:
— Е, ето ви единствения свободен ерген, който не с е бои от брачни окови. Аз ще се оженя за нея!
Хенри се зарадва така, сякаш се е избавил от надвиснала над главата му смъртна опасност. Ръката му сграбчи ръката на Франсис и докато ги стискаха, двамата се гледаха право в очите, както могат да се гледат само почтени, честни мъже. Поради това те не видяха смайването, което се изписа по лицето на Леонсия при тази неочаквана развръзка. Бленуващата се бе оказала права. Леонсия, като жена, беше несправедлива и обичаше двама мъже, а с това лишаваше Бленуващата от полагащия й се мъж.
Обаче всички възможни по-нататъшни разговори бяха предотвратени от появяването на, девойчето от селото, което влезе с няколко жени, за да им поднесе обед. Торес пръв забеляза с острия си поглед огърлицата от скъпоценни камъни на врата на девойчето. Това бяха рубини, и то прекрасни рубини.
— Бленуващата ей сега ми ги подари — рече момиченцето, поласкано от това, че са харесали новия й накит.
— Тя има ли още? — попита Торес.
— Разбира се — отговори момичето. — Току-що ми показа голям сандък с такива камъни. Какви ли нямаше, и много по-едри; но не бяха нанизани. Приличаха на куп оронена царевица.
Докато другите се хранеха и приказваха, Торес нервно пушеше цигара. След това стана и се извини с малко неразположение, поради което не можел да яде.
— Вижте какво — тежко подхвана той. — Аз говоря испански по-добре от вас, двамата Моргановци. Също така сигурен съм, че познавам по-добре характера на испанките. За да ви докажа, че не съм лош човек, ще вляза сега при нея и ще видя дали не мога да я накарам да се откаже от брачните си намерения.
Един от копиеносците прегради пътя на Торес, но след като отиде вътре и се върна, му даде знак да влезе. Царицата седеше отпуснато на ложето и благосклонно му кимна да се приближи.
— Не ти ли се яде? — попита тя със съчувствие, а когато той се извини със загубата на апетит, добави: — Може би ти се пие?
Очите на Торес блеснаха. Покрай вълненията, преживени през последните няколко дни, и новото приключение, което бе решил така или иначе да изкара на добър край, той почувствува голяма нужда от чаша питие. Царицата плесна с ръце и даде нареждане на появилата се прислужница.
— То е много старо, няколко века, ти ще го познаеш, Да Васко, понеже сам си го докарал тука преди четири столетия — каза тя, когато един мъж внесе я отвори малко дървено буренце.
Не можеше да има никакво съмнение, че буренцето е много старо и при мисълта, че е прекосило Атлантическия океан преди дванадесет поколения, Торес усети, че гърлото го смъди от желание да опята съдържанието му. Чашата, която му напълни прислужницата, беше голяма и Торес остана смаян от прекрасния вкус на виното. Скоро обаче вълшебството на четиристотингодишното питие потече по жилите му и раздвижи бръмбарите в главата му.
Царицата го покани да седне на крайчеца на ложето в краката й, където можеше да го наблюдава, и попита:
— Ти дойде, без да те повикам. Какво имаш да ми кажеш или да поискаш от мен?
— Аз съм избраникът — отговори Торес, засука мустак и се помъчи да си придаде най-прелестен вид на мъж, впуснал се в любовно похождение.
— Чудно — каза Бленуващата. — Не твоето лице видях аз в Огледалото на света. Станала е… някаква грешка, а?
— Да, грешка — с готовност се съгласи той, като прочете в очите й, че знае нещо. — Виновно е виното. В него има вълшебна сила, която ме накара да ти открия сърцето си: аз толкова много те желая!
Със затаен в очите смях царицата отново извика прислужницата и я накара пак да напълни пръстената му чаша.
— Може сега да стане втора грешка, а? — подразни го тя, след като Торес пресуши чашата.
— О, не, царице! — отговори той. — Сега главата ми се изясни. Аз мога да се наложа на истинските си чувства. Франсис Морган, човекът, който ти целува ръка, е избран да стане твой съпруг.
— Това е вярно — тържествено промълви Бленуващата. — Негово беше лицето, което съм виждала, и аз го познах от пръв поглед.
Насърчен от това, Торес продължи:
— Аз съм негов приятел, най-добрият му приятел. Ти, която знаеш всичко, познаваш и обичая младоженката да има зестра. Той изпрати мен, най-добрия си приятел, да се осведомя и да видя зестрата на неговата годеница. Трябва да знаеш, че той е един от най-богатите хора в родината си, където, хората са много богати.
Бленуващата скочи от ложето така стремително, че Торес се сви и се смали наполовина, обзет от страха да не му забие нож в гърба. Но царицата само бързо се запъти или по-скоро се плъзна към вратата, водеща във вътрешна стая.
— Ела! — властно му заповяда тя.
Щом влезе вътре и се огледа, Торес разбра каква беше тази стая — нейната спалня. Ала очите му бяха много заети, за да я разгледат подробно. Царицата вдигна капака на тежък, обкован с мед сандък от желязно дърво и му направи знак да погледне в него. Той се подчини и видя най-изумителното нещо в света. Девойчето беше казало истината. Като с оронена царевица сандъкът бе напълнен догоре с несметно съкровище от скъпоценни камъни: брилянти, рубини, изумруди, сапфири, най-редки, най-безупречни и най- едри, каквито можеше да се намерят.
— Бръкни с ръцете до раменете — каза тя — и се увери, че тези залъгалки са истински, че са елмази, а: не плод на въображението, отражение на недействителност, сънувана като действителност в някакъв сън. Така ще можеш да докладваш съвсем точно на много богатия си приятел, който ще ме вземе за жена.
И Торес, с разум, помътен от огъня на древното вино, направи каквото му каза царицата.
— Нима тези стъкълца са такава, голяма рядкост? — не го оставяше на мира тя. — Гледаш ги като някакво чудо невиждано.
— Никога не съм и сънувал, че на света може да има такова съкровище — промърмори той съвсем пиян.
— Нямат ли цена?
— Нямат.
— По ли са скъпи от доблестта и любовта, и честта?
— Те са по-скъпи от всичко. Могат да подлудят всекиго.
— Може ли да се купи, с тях истинската любов на една жена или един мъж?
— С тях може да се купи целият свят.
— Хайде! — каза царицата. — Ти си мъж. Ти си държал жени в обятията си. Може ли да се купят с тях жени?
— Откакто свят светува, мъжете са купували и продавали жени и жените сами са се продавали за тях.
— Мога ли да купя с тях сърцето на твоя добър приятел Франсис?
За първи път Торес я погледна, в лицето, кимна н промърмори нещо неразбрано с очи, овлажнели от изпитото вино и обезумели от вида на такова количество скъпоценности.
— Ще имат ли те цена за добрия Франсис?
