— Трябва ми още една седмица — отвърна Хенеси. — Вече е добре обяздена, точно както я иска мисис Форест, но е много нервна и чувствителна и ми е необходима още една седмица, за да я накарам да свикне и се успокои.
Форест кимна одобрително и Хенеси, ветеринарят, продължи:
— Бих искал да уволня двама от хората, които работят на люцерната.
— Какви им са недостатъците?
— Единият, Хопкинс, нов човек, е бивш войник. Той може да се справя с държавни мулета, но от шаиърски коне нищо не разбира.
Форест кимна.
— Другият работи при нас от две години, но сега се е пропил и си изкарва махмурлука от конете.
— Говориш за Смит, американец от стар тип, гладко избръснат, кривоглед с лявото око?
Ветеринарят кимна утвърдително.
— Следил съм го — довърши Форест. — Отначало беше свестен човек, но напоследък не го бива. Разбира се, махнете го. Уволнете заедно с него и другия — Хопкинс ли казахте, че се нарича? Между другото, Хенеси — продължи той, като извади бележника си, — в ковачницата имате нов човек. Какво впечатление ви прави той?
— Още е твърде нов, за да мога да го преценя.
— Хм, изгонете и него с онези двамата. Той не е за нас. Току-що видях как, за да натъкми по-добре подковата на старата Беси, остърга близо един сантиметър от предното й копито.
— Намерил начин!
— Тогава вижте какво. Пратете го по дяволите — повтори Форест и като шибна леко коня, пусна го по шосето; конят тръгна изведнъж кариер, като отмяташе глава и се опитваше да го хвърли.
Много от това, което Форест видя, му харесваше. Като гледаше тучните пластове земя, той дори промърмори: „Хубава е земицата, хубава!“ Но някои неща не му харесаха и той веднага записа съответното в бележника си.
Затваряйки кръга, център на който беше Голямата къща, Форест измина още около половин миля до групата усамотени бараки и кошари. Това беше болницата за добитъка — целта на излизането му. Тук той намери само две телета с подозрение за туберкулоза и един великолепен джъриейски шопар, който се чувствуваше от добре по-добре. Шопарът тежеше шестстотин фунта; нито бляскащите му очи, нито живите му движения, нито лъскавата му четина даваха основания да се смята, че е болен. Шопарът беше пристигнал неотдавна от щата Айова и трябваше, съгласно установените в имението правила, да премине определената карантина. В списъците на търговското дружество той беше записан като Бургес Първи, двегодишен, и струваше на Форест петстотин долара.
Оттук Форест сви по един от пътищата, които излизаха като радиуси от Голямата къща, догони своя свинар Крелин, даде му в петминутен разговор нареждания как да се грижи през следващите месеци за Бургес Първи и научи, че неговата великолепна първокласна свиня-майка, Леди Айлтън, премирана на всички изложби от Сиатъл до Сан Диего и удостоена със синята лента, благополучно е родила единадесет прасенца. Крелин разказа, че е стоял край нея почти цялата нощ и сега си отива в къщи, да се изкъпе и закуси.
— Чух, че голямата ви дъщеря завършила училище и се готвела да постъпи в Станфордския университет? — запита Форест, сдържайки коня, който се канеше вече да пусне галон.
Крелин, млад човек на около тридесет и пет години, рано узрял от това, че отдавна бе станал баща, и още млад поради честния живот и чистия въздух, беше поласкан от вниманието на господаря; той се изчерви леко под загара си и кимна.
— Обмислете хубавичко това — продължи Форест. — Я си спомнете всички ваши познати момичета, завършили колеж или учителски институт: много ли работят по своята специалност? А колко от тях още първите две години след завършването на курса се изпоомъжиха и се снабдиха със собствени дечурлига?
— Но Елена се отнася към учението много сериозно — възрази Крелин.
— Ами помните ли, когато ми вадеха апендикса, за мен се грижеше една опитна болногледачка — най- прелестното момиче, което някога е стъпвало по земята с прекрасните си крачета. Само шест месеца преди това беше получила свидетелство за квалифицирана болногледачка. А не минаха и четири месеца и аз трябваше да й изпращам сватбен подарък. Омъжи се за един агент на автомобилна фирма. Оттогава постоянно скита по хотелите и нито веднъж не е имала възможност да приложи знанията си, още повече, че и деца си нямаха. Наистина сега у нея пак се появиха надежди… Но я стане, я не, а засега тя и така си е съвсем щастлива. И за какво е цялото това учене?
Точно тогава край тях мина празна наторителна платформа, заставяйки Крелин, който стоеше прав, и Форест, на кобилката, да се отдръпнат отстрани на пътя. Форест изгледа с радостни очи впрегнатата от външната страна кобила, грамадно, добре сложено шаиърско животно, чиито сини ленти на прадедите му, получавани като награди, бяха толкова много, че за да се изброят и класифицират, би бил необходим специалист-счетоводител.
— Погледнете Принцеса Фодърингтън — каза Форест, като посочи с глава кобилата, която бе запалила радостния пламък в очите му. — Ето ви типична представителка на женския пол. Само случайно, след хиляди години подбор, човек е могъл да направи от нея истински впрегатен кон. Но това, че е впрегатно животно, е второстепенно — главното в случая е чисто женската й природа Вижте и нашите жени общо взето, най-важното нещо за тях е любовта им към нас, мъжете, и майчинството, което е тяхната същност. Никакво биологично оправдание няма цялата днешна шумотевица за политически права на жените и за правото им на кариера.
— Но икономическо оправдание има — възрази Крелин.
— Вярно е — съгласи се Форест, но веднага изтъкна нови възражения. — Днешната ни индустриална система пречи на брака и тласка жените към кариера. Не забравяйте обаче, че индустриалните системи идват и си отиват, но биологията остава вечна.
— Днес е трудничко да задоволите младите жени само с брака — противопостави се завеждащият свиневъдството.
Дик Форест се засмя недоверчиво.
— Не съм сигурен в това — рече той. — Вземете например вашата съпруга. Получила е диплом, при това по класически науки, и какво е направила за него? Две момчета и три момичета, струва ми се? Казвали сте ми, както си спомням, че сте се сгодили, шест месеца преди тя да завърши последната си година.
— Че е вярно, вярно е… — настояваше Крелин с весело пламъче в очите си, въпреки че приемаше този довод — обаче това беше преди петнадесет години, пък и се оженихме по любов. Просто не можехме да постъпим иначе. Дотук съм съгласен. Тя мечтаеше за какви ли не постижения, докато аз не можех да си представя нищо повече от декански пост във факултета по земеделски науки. Просто не можехме да постъпим иначе. Но това беше преди петнадесет години, а петнадесет години преобръщат с главата надолу всички амбиции и идеали на нашите млади девойки.
— О, не вярвайте това. Казвам ви, мистър Крелин, погледнете статистиката. Всичко, което противоречи на тази теза, е чиста случайност. Всяка жена си остава жена завинаги. Докато нашите момиченца не престанат да играят на кукли и да съзерцават очарователното си отражение в огледалото, жената не ще престане да бъде онова, което е била винаги: първо майка, а сетне другарка на мъжа. Статистиката го доказва. Следил съм девойките, които завършват педагогическа гимназия. Забележете, че онези, които се омъжват, преди да свършат, са изключени от сметката. И все пак, дори и завършилите учителстват средно не повече от две години. И като вземете под внимание, че голяма част от тях поради това, че са грозни или че не са имали късмет, предварително са обречени да останат стари моми и да учителстват цял живот, вие ще разберете как се съкращава срокът на педагогическата дейност на онези, които се омъжват.
— Една жена, дори и едно младо момиче винаги налагат волята си над тези простички създания, мъжете — промълви Крелин, безсилен да оспори цифровите данни на господаря си, но твърдо решил в ума си да ги провери.
— И вашата девойка ще постъпи в университета „Станфорд“ — засмя се Форест, готвейки се да пусне кобилата в галоп, — а вие и аз, и всички мъже ще правим всичко необходимо, докато свят светува, за да могат жените да налагат волята си.
