Дъхът му премина в свистене, когато езикът на Жана очерта плоското зърно на гърдите му. Простена от възбуда, когато зъбите й внимателно го захапаха. — Значи нещо съм пропуснал, така ли? — повтори въпроса с дрезгав глас.
— Пропуснал си разделите, третиращи въпросите как да се достави удоволствие на един мъж. Е, пропускът ти е обясним и разбираем — добави Жана и се засмя, когато устните й стигнаха до другото зърно на гърдите му, вече втвърдено от възбуда. — Все пак, — отбеляза с основание тя — аз не съм мъж.
Огромната ръка на Гарвана погали голите й, меки като кадифе бедра и след това потърси топлото гнездо, скрито между тях. Тя беше невероятно нежна, гореща, зовяща, разтапяща се от неговото докосване. Усещането, че тя го желае толкова много, колкото и той нея, го накара да се почувства много силен и много мъжествен.
— Права си — каза глухо той, плъзгайки пръсти в женствената топлина на Жана. — В никакъв случай не си мъж — изръмжа, милвайки нежната й плът с бавни движения. — И благодаря на Бога, че не си!
Пръстите на Жана се впиха в колана му, когато усети, че я разтърсват първите признаци на екстаза. Прехапа устни, за да не изкрещи, и с трескави пръсти започна да разкопчава колана. Под пръстите й, топлите метални копчета на джинсите се отваряха с леко изпукване.
— Жана…
Дъхът му спря и хълбоците му инстинктивно се притиснаха към милващите ръце на Жана. После той улови ръката й и не й позволиха да го съблече.
— Гарване, не искаш ли да те докосвам? — попита тихо тя, целувайки горещата кожа на гърдите му.
Той й отвърна с някакъв странен звук, който можеше да бъде и смях, и ругатня.
— Какво говориш? Умирам от желание! — каза с грубоват глас. — Но ако ми свалиш джинсите, аз ще ти разтворя краката и… — Думите завършиха с ръмжене, когато пръстите на Жана нежно го помилваха през тънката памучна тъкан на бельото му. — Не ме събличай — простена той. Целуваше челото й, страните й, устните, вкусваше опияняващия аромат, желаеше я. — Има други начини да те любя, преди да ме приемеш целия в теб.
— Както кажеш — прошепна Жана, докато плъзгаше пръсти в отвора на гащетата.
Тя почувства как всеки мускул на тялото му се напрегна, когато откри и освободи с галещи пръсти твърдата му плът.
— Жана…
— Та ти си облечен — отбеляза Жана, поглаждайки го бавно с нежни и искащи ръце. Усмихна се на горещия му, страстен отговор.
— Могат да ме арестуват за такова „облекло“ — отвърна той и простена от неизразимо удоволствие, докато тя бавно го възбуждаше.
— В рая няма никаква полиция — каза замечтано Жана, оценявайки вглъбено качеството на своята работа. Гарвана не й отвърна нищо и тя го погледна почти виновно. Лицето му беше изопнато, очите му — тесни черни процепи.
— Нали искаше да кажеш, че…
— Ме гледаш, както котка гледа сметана? — предположи Гарвана.
Усмивката му сякаш събуди Жана.
— Така ли те гледам наистина? — прошепна тя.
— Да — каза с дрезгав глас Гарвана. — И това ме кара да се чувствам поне три метра висок и величествен като планините около нас.
— Ти си такъв.
— Само когато съм с теб — каза и потрепери между дланите й. — Единствено само с теб!
С дрезгав вик Гарвана сграбчи с една ръка гъстата кестенява коса на Жана и дръпна главата й докато тялото й се изви върху неговото. С другата ръка започна да разкопчава ризата й, но сладкият огън на пръстите й го разсейваше.
— Ти си истински кошмар за дрехите ми — промърмори той.
Ръката му се стегна и ризата се разкъса, разпращайки копчетата във всички посоки. Замачка с ръка втвърдените зърна на гърдите й, докато тя не започна да крещи от удоволствие и да вика името му.
— Ела по-близо — каза Гарвана. Гласът му беше толкова плътен, че доста наподобяваше ръмжене. — По-близо, малкото ми войниче. Ела, ще ти покажа нещо друго. О, за Бога, ела по-близо, моля те!
Пръстите на Гарвана леко помръднаха и се плъзнаха надолу по тялото на Жана между краката й. Тя ги разтвори още, приканвайки го за милувка, тогава той се усмихна и рязко раздвижи хълбоците си, а възбудената му плът се озова между краката й. Очите на Жана се разшириха от изненада, след това се замъглиха от удоволствие, когато хълбоците му отново се раздвижиха. Тя го притисна по-плътно до себе си и на свой ред се включи във възбуждащия ритъм. Откровено мъжката усмивка на лицето му й доставяше неописуема наслада, почти равна на удоволствие от палещия допир с плътта му. Пръстите й го притиснаха по-близо, и още по-близо. Нуждаеше се от него — толкова много, че чак се уплаши. — Гарване, аз… Дъхът й премина в стон, когато почувства струящата влажна топлина от своето тяло, топлина, която милваше мъжката плът на Гарвана, топлина, която го умоляваше да й даде онова, което й се полагаше — всичко. Отвори очи и видя лицето му — изкривено, като че ли бе подложен на изтезание. Тя знаеше, че той я желае, желаеше я с такава сила, че трябваше да я обладае, защото противното би било мъчителна агония за него. Инстинктивно се размърда, насочвайки го още по-плътно към себе си, но това само увеличи томителната агония, напомняща им с всеки миг какво ще чувстват, когато телата им се слеят.
Очите на Гарвана внезапно се отвориха. Бяха черни като безлунна нощ, почти диви от желанието. Сламеникът се намираше сред стаята. Твърде далече. По същия начин можеше да бъде и сред звездите. Той трябваше да има Жана. Трябваше да я има, сега. Ръцете му се вкопчиха в нея, внезапно и с необуздана страст.
— Сложи си краката около кръста ми — каза и я вдигна без колебание. — Сега ръцете около врата ми и… да… сега! — почти извика той, прониквайки в нажежената й плът.
Гарвана усещаше, че пръстите му нараняват Жана, но не бе в състояние да се откопчи от нея. Тя го желаеше, искаше всяка негова частица с такава страст и невъздържаност, на която той можеше само да се наслаждава. Той влезе в нея отново, и отново, очите й се замъглиха, скрити в сребристия воал не божествена наслада, тя сякаш се топеше в ръцете му. Усети малките тръпки на екстаза в тялото й, обливаше го мека топлина, ноктите й се забиваха в него с всеки стон и вик, посрещащ върховната наслада. Опита да се контролира, но това вече бе по силите му. Изпита диво, дълбоко, неописуемо, невъзможно удоволствие. Горещите вълни го връхлитаха една след друга, разтърсвайки го до дъното на душата.
Жана затвори очите си и отпусна глава на силното му рамо. Устните шепнеха почти безмълвно изповедта й за любовта, която изпитваше към него.
Но той я чу. Изрече мислено името й, благодари й, че остана с него в неговия малък земен рай, и се закле пред себе си, че след само още един ден ще я освободи, ще я върне към собствения й живот, към света, с който беше свикнала от малка.
Само още един ден, един от хилядите, които я чакаха далеч от него…
Мисля, че те обичам от момента, когато ме спаси от морето…
Гарвана целуна нежно косите на Жана. Мечтаеше, потопен в сладка горест, признателността да е другото име на любовта.
Осма глава
Жана наблюдаваше с мрачен поглед как пристанището на Масет приближава все по-близо и по-близо. Изпълваше я някакво безсмислено, направо детинско желание, моторите на „Черната звезда“ изведнъж да се развалят и да спрат буботенето си или пък бурята пак да се развихри, поне още за няколко дни, за няколко седмици, а защо не и завинаги. Но това си беше само една мечта — най-обикновена, хубава, но неосъществима мечта. Действителността бе съвсем различна — Гарвана водеше уверено корабчето към един заслон в търговското пристанище, където да зареди с гориво. Действителността бе, че Гарвана не беше продумал и думичка да се видят отново, след като тя напусне кораба. Реалност беше и сковаващият студът, който пронизваше душата й.
