Ейнджъл зачака. Дери не продължи.
Тогава тя разбра, че той нямаше да я помоли да направи нещо против волята си, въпреки надеждата, която се четеше в погледа му.
Не беше необходимо да се наказва с четири седмици в компанията на презрението на Хоук. Трябваше само да прекара целия си живот със съзнанието, че не бе проявила достатъчно кураж, за да помогне на Дери да осъществи мечтата си. Дери, който й бе върнал живота и не бе поискал нищо в замяна.
Абсолютно нищо.
Четири седмици с презрението на Хоук срещу цял живот, през който щеше сама да се презира, ако откажеше.
— Няма проблем, Дери — каза спокойно Ейнджъл. — Аз ще се погрижа за това.
Дери не успя да прикрие облекчението, което го накара да се отпусне върху патериците. Той обаче не можа да прикрие и загрижеността си, когато забеляза колко бледна бе Ейнджъл. Придвижи едрото си тяло, докато не се озова толкова близо до нея, че можеше да я докосне. Сложи ръка на челото й.
— Сигурна ли си, Енджи? — попита. — Изглеждаш бледа, а чух, че имало някакъв грип…
Дери отново не довърши изречението си. Не можеше да поиска от Ейнджъл нещо, което щеше да донесе изгода само за него.
Ейнджъл затвори за миг очи и остави челото си да почива върху голямата длан на Дери, черпейки сила от него. Когато се изправи, очите й бяха синьо-зелени и спокойни.
— Сигурна съм — каза просто тя.
Хоук долови загрижеността и обичта между Дери и Ейнджъл и се почувства заинтригуван и раздразнен. Той се запита с какво очарователният Дери държеше Ейнджъл във властта си, че можеше да я накара да се затвори за четири седмици на яхта с мъж, когото мразеше.
Внезапно Хоук реши, че щеше да получи някои отговори от Ейнджъл. Не беше грешил така в преценката си за някоя жена, откакто беше навършил осемнайсет. Той искаше — не, нуждаеше се — да знае какво се бе объркало, какво го беше подвело. Вече не беше ядосан, а само уверен, че трябваше да чуе истината от Ейнджъл.
Ако Дери беше средството, с което можеше да накара Ейнджъл да излезе от скривалището си, то Хоук щеше да го използва.
— Не сте ме питали дали съм съгласен — отбеляза с хладен глас.
Дери го погледна с изненада.
— Но ти каза, че нямаш нищо против.
— Двамата с Ейнджъл ще си поговорим. След това един от двама ни може да си промени решението.
Хоук повдигна вежди и погледна Ейнджъл с очи, твърди и ясни като на хищна птица.
— Прав ли съм, Ейнджъл, бебче?
Очите на Дери се разшириха. За първи път чуваше как гласът на Хоук може да звучи като камшик. Погледна разтревожено Ейнджъл.
Тя докосна леко ръката му, казвайки му безмълвно, че не й се случваше за първи път да чува този тон. За разлика от Хоук обаче не можеше да отстъпи. Твърде много обичаше Дери, за да разбие мечтите му.
— Грешиш, Хоук — каза Ейнджъл. — Както сгреши и за всичко останало.
Тя се обърна и излезе бързо през вратата под съпровода на звънчетата.
— Ще говорим на плажа.
Гласът й прозвуча също като гласа на Хоук преди малко.
Глава 16
Ейнджъл обу маратонките, които винаги държеше до задната врата, и се затича надолу по пътеката със скорост, която се дължеше на познаването на пътя. Тя не забелязваше тесните участъци, нито пролуките на местата, на които перилата бяха паднали и не бяха сложени отново след това.
Пътеката вървеше по лицевата страна на скалите. Не можеше да се каже, че е опасна, освен когато валеше или духаше силен вятър, но и не беше място за деца или несръчни хора, независимо от възрастта им.
Дори ако пътят беше опасен, Ейнджъл пак щеше да тръгне по него. Отчаяно й се искаше да отведе Хоук на място, където Дери не можеше да ги вижда и да слуша разговора им.
Подобно на Карлсън, Дери държеше много на Ейнджъл. Все едно, че като й бе спасил живота, Дери се чувстваше пряко отговорен за всяка болка, която Ейнджъл трябваше да изтърпи след това. Той знаеше, че бе невъзможно да я защити от неприятните изненади в живота, но въпреки това му се искаше да го направи, противно на всякаква рационалност.
Ейнджъл обвиняваше себе си за чувството на вина, което изпитваше Дери. Преди години тя го бе обвинила, че е постъпил егоистично, като я е принудил да живее само за да не остане съвсем сам. Това беше жестоко обвинение, но и моментът се беше оказал жесток. Сега тя съжаляваше за думите си и също като Дери имаше нужда да защитава някого.
Ейнджъл тичаше надолу по виещата се пътека, която минаваше през скалите и гората и стигаше до плажа в подножието на скалите. Днес беше необичайно горещо за остров Ванкувър. Когато стигна до плажа, беше започнала да се поти леко.
Тя пусна ръба на роклята си, който бе вдигнала, за да може да тича по-бързо, ветрецът го пое и притисна плата към краката й, очертавайки стройната им дължина.
Ейнджъл едва бе успяла да си поеме дъх и Хоук се озова до нея. Наблюдаваше я внимателно. Ейнджъл не се изненада, че той бе успял да измине пътя почти толкова бързо колкото нея. Хоук имаше рефлекси на хищник.
Тя се обърна към него. Движението и вятърът развяха дрехата й и до слуха му достигна слабият звън на сребърните звънчета.
Хоук усети как го изпълва желание и още нещо, което заплашваше да унищожи и последните остатъци от увереността му. Затова той направи онова, което правеше винаги, когато се озовеше притиснат до стената.
Нападна.
— С какво те държи Дери? Ти по-скоро би ме убила, отколкото да ме погледнеш, но въпреки това ще се затвориш на яхтата с мен в продължение на цял месец, защото Дери е пожелал това. По дяволите, та той дори не те помоли, нали?
— Не. Надявам се Дери никога да не ме моли за нещо, което мога да му дам. Освен това не е необходимо да ме държи с нещо — каза спокойно Ейнджъл.
— Тогава защо го правиш? За пари ли?
Устните на Ейнджъл се извиха в хладна гримаса, която не можеше да бъде наречена усмивка.
— Не — каза тихо тя.
— Тогава какво?
— Нещо, което не си способен да разбереш.
Хоук сграбчи предмишницата на Ейнджъл.
Мекотата на плата и кожата й само го вбесиха още повече.
— Кажи ми какво е, по дяволите! — изръмжа той.
— Любов.
Настъпиха няколко секунди тишина.
— Любов — повтори Хоук.
Думата прозвуча като проклятие. Гласът му беше изпълнен с отвращение.
— Това е думата, която жените използват за секс — каза той, — а ти определено не си спала с Дери. Коя е лъжата, Ейнджъл, бебче — любовта или това, че не желаеш секс с Дери?
Ейнджъл го гледаше безмълвно.
— С какво те държи Дери? — попита Хоук. — Говори, дявол да те вземе! Искам да чуя лъжите ти!
За миг Ейнджъл го погледна, сякаш никога преди не го беше виждала.
— Някога обичал ли си някого? — попита го тихо тя. — Майка си? Баща си? Брат или сестра? Дете?
