Хоук не повтори въпроса си. Вече беше научил, че истината беше също толкова болезнена за Ейнджъл колкото и за самия него.
Глава 17
— Дай на мен — каза Хоук.
Той вдигна тежкото рисувано стъкло от ръцете на Ейнджъл. Тя не възрази. И да бе възразила, нямаше да постигне нищо. Силата и бързината на Хоук превъзхождаха нейните.
Ейнджъл го наблюдаваше как хвърля един безразличен поглед по подаръка за госпожа Кери. В коридора беше полутъмно, въпреки че беше ден. Парчетата стъкло изглеждаха мрачни, почти като рисунка с обикновен молив върху хартия.
Тогава Хоук излезе на светлината, която обливаше стъпалата пред входа. Стъклото в ръцете му мигновено оживя в безмълвна експлозия на красота.
Той замръзна на мястото си и се втренчи в цветовете. Тишината се проточи една минута, след това още една и още една, но той сякаш не забелязваше това. Наклони стъклото първо на една страна, след това на друга, замаян от фантастичното богатство на цветове, което държеше в ръцете си.
Най-накрая Хоук се обърна и забеляза, че Ейнджъл го наблюдава.
— Затова обичам рисуваното стъкло — каза тя и погледна блестящите цветове в ръцете му. — То е като живота. Всичко зависи в каква светлина го гледаш.
Думите едва бяха излезли от устата й, когато тя осъзна, че можеха с пълна сила да бъдат приложени по отношение на Хоук. Затвори безшумно вратата зад себе си, като се надяваше, че той не бе забелязал.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че гледам твърде мрачно на живота? — попита Хоук.
Въпросът му показа на Ейнджъл, че той не само бе забелязал, но и бе разбрал подтекста.
„Трябваше да очаквам това. Хоук е най-интелигентният мъж, когото познавам.“
— Не — отвърна Ейнджъл. — Просто отбелязах едно наблюдение върху естеството на рисуваното стъкло и светлината.
Тя тръгна към колата си, без да поглежда повече към Хоук. През трите дни, които бяха изминали от разговора им на плажа, тя внимателно бе отбягвала всичко, което представляваше дори и най-малък намек за лична тема.
— Нищо лично, така ли? — подхвърли Хоук и повдигна вежди.
— Както кажеш — нищо лично.
Ейнджъл отвори багажника на колата си, измъкна едно старо одеяло и даде знак на Хоук да сложи стъклото върху одеялото.
— Колко струва това нещо? — попита Хоук.
Тя го наблюдаваше как носи тежкото парче стъкло с лекота, за която Ейнджъл му завиждаше. Мощно и мускулесто, тялото му се движеше с мъжка грация, която я изненадваше всеки път. Подобно на рисуваното стъкло, Хоук се променяше с всеки ъгъл и с всяка промяна на осветлението.
И също като стъклото можеше да й нанесе дълбока рана при първия миг на невнимание.
— Едно малко стъкло като това може да се продаде между десет и дванайсет хиляди долара — каза Ейнджъл, докато увиваше сръчно творбата си в одеялото. — Разбира се, трябва да приспаднеш комисионната, която взема галерията, и разходите за материали. Доброто стъкло е много скъпо.
Тя затвори багажника.
— Колко творби беше показала на изложбата във Ванкувър? — поинтересува се Хоук.
— Трийсет и две.
Ейнджъл отвори чантата си и започна да търси ключовете за колата.
— Продаде ли ги?
Тя вдигна глава и видя, че две кафяви очи, ясни като кристал, я гледат втренчено.
— Всички, с изключение на три — отвърна Ейнджъл.
— Онези, които си продала, малки ли бяха?
— Не. Бяха доста големи. Защо питаш?
Хоук не обърна внимание на въпроса й.
— Колко изложби правиш на година? — попита той.
Ейнджъл извади ключовете и се обърна към него, като се питаше защо той проявяваше такъв интерес към тази тема. За нея обаче беше по-лесно да му отговори, отколкото да спори. И в двата случая нямаше никакво значение.
Парите бяха безопасна тема. В тях нямаше нищо лично.
— Тази година имах три изложби — отвърна Ейнджъл. — Една в Сиатъл, една в Портланд и една във Ванкувър.
— Всичките ли минаха добре?
— Да.
— Ти наистина нямаш нужда от парите от продажбата на Ийгъл Хед, нали? — попита Хоук.
— Не.
— Но Дери се нуждае от тях.
— Да.
— Защо?
Ейнджъл се поколеба, но след това сви рамене. Хоук спокойно можеше да попита Дери. И без това не беше тайна.
— Дери иска да стане хирург. Това означава, че трябва да учи още десет години. Приет е в Харвард, но не му предложиха стипендия, защото от техническа гледна точка се води богат.
— Ийгъл Хед.
— Да.
— Разбирам.
— Така ли? — попита Ейнджъл и погледна бързо Хоук. — Поне веднъж ми позволи да се уверя, че съм хвърлила достатъчно светлина върху темата.
Тя си пое дълбоко дъх, за да се подготви за онова, което щеше да каже.
— Това не е някаква момчешка прищявка на Дери. Родителите ми бяха убити на място в катастрофата. Майката на Дери и брат му обаче не умряха веднага. Дери ги измъкна навън и след това видя как те умират пред очите му, защото не знаеше как може да ги спаси.
Лицето на Хоук беше безизразно и напълно неподвижно, а очите му бяха станали почти черни. Искаше му се да зададе един въпрос, но не знаеше как да се изрази, без да му се наложи да гледа как призраците на миналото замъгляват погледа на Ейнджъл.
— А ти? — попита тихо, най-накрая. — Беше ли в съзнание, когато Дери те е измъкнал?
— Да. Аз не можех да му помогна.
Ейнджъл чу въпроса, въпреки че Хоук не го беше задал. Тя обаче знаеше как да му отговори.
„Дери. Дери има нужда от Хоук — каза си тя. — Трябва да накарам Хоук да разбере.“
— Ребрата ми бяха счупени, имах множество фрактури по двата крака — каза безизразно тя. — Майката на Дери беше в безсъзнание. Брат му нямаше такъв късмет. Аз само лежах там, не можех да помръдна и слушах как Грант…
Тя не довърши. Когато след малко отново заговори, думите й бяха като остри ръбове, които разрязваха всичко, до което се докоснеха.
— Когато всичко свърши — каза внимателно Ейнджъл. — Дери се разплака и започна да удря асфалта с юмруци, докато не му остана кожа и ръцете му станаха целите в кръв. Не можех да направя нищо.
— Ейнджъл — каза Хоук и докосна нежно бузата й с върховете на пръстите си, изпълнен със съжаление заради въпроса си и болката, която бе предизвикал с него.
Докосването я накара да отстъпи назад.
— Дери се закле, че ще стане лекар и ще спасява живот, за да може да замени живота, който не бе знаел как да спаси — каза Ейнджъл. — Това е неговият начин да сключи примирие с живота, който бе толкова жесток, че го остави здрав, за да може да гледа как изтича кръвта на майка му, а брат му умира в страшни мъки.
