— Да. Още преди да се бях запознала с Грант. Само че аз никога не съм го обичала по същия начин.
— Защото е индианец ли?
Ейнджъл се усмихна тъжно.
— Защото не беше Грант.
— А след смъртта на Грант? — настоя Хоук.
Ейнджъл отметна косата от очите си с уморен жест.
— Карлсън все още не беше Грант — каза тя. — Това не можех да му простя. Не можех да простя на Дери. Не можех да простя на който и да било мъж.
Ейнджъл усети, че Хоук щеше да й зададе нов въпрос. Внезапно тя осъзна, че въпреки че се беше надявала да нарани Хоук с думите, те нараняваха нея повече от него. Спомени, които не си бе позволявала в продължение на години, сега й идваха като наказание.
— Достатъчно, Хоук — каза тя с тих глас. — Или може би ти доставя удоволствие да ме измъчваш с миналото?
Той затвори очи, за да не гледа объркването и гнева, изписани на лицето й.
— Не — отвърна той много тихо.
— Тогава защо го правиш?
— Защото трябва да знам за теб — той отвори очи. Погледът му беше ясен, спокоен и дълбок като нощта. — Трябва.
— Защо? — попита Ейнджъл, като се опитваше да овладее отчаянието си.
— Никога не съм срещал жена, която да обича другиго, освен себе си.
Тихите му думи й попречиха да възрази. Ако Хоук можеше да научи нещо от нейната болка, тя нямаше да се противи на всеки негов въпрос и на всеки отговор. Беше научила толкова много от болката на Дери и Карлсън и сега не можеше да откаже на друг човек възможността също да научи нещо.
Във внезапно настъпилата тишина звукът от бастуна на госпожа Кери по дъските на коридора им се стори невероятно силен.
— Беше Керън — каза госпожа Кери. — Каза ми, че малините в стария имот са много хубави тази година.
— Супер — каза Ейнджъл и облиза устни.
Старицата се усмихна.
— Не мога да ги обера — каза госпожа Кери, — но все още мога да правя сладко.
— С удоволствие ще ви наберем колкото искате — каза Хоук, преди Ейнджъл да успее да отвори уста.
— Ястреб в малинак — госпожа Кери се разсмя. — Благодаря. За това си струваше да стана тази сутрин.
Хоук повдигна леко ъгълчето на устата си. Той погледна първо Ейнджъл, а след това и мястото, на което се намираше рисуваното стъкло. След това отново погледна Ейнджъл. Тя кимна. Хоук стана и отиде до вързопчето.
— За това — каза той и вдигна одеялото — си струва човек да живее сто години.
Той отиде до прозореца. Слънчевите лъчи преминаваха през него и обливаха масата в светлина. Хоук застана така, че госпожа Кери не можеше да види рисуваното стъкло, и разви одеялото. След това отстъпи бързо встрани и вдигна подаръка й към светлината.
Стъклото засия и изпълни кухнята с цветове.
Госпожа Кери се облегна на бастуна си и се загледа в стъклото, което бе превърнало кухнята й във фантазия от танцуващи цветове.
— Това е най-красивото нещо, което някога съм виждала — каза бавно тя. — Вижте само тези цветове. За бога, кълна се, че направо ми се иска да изям това сладко.
Ейнджъл се усмихваше широко и се радваше на реакцията на старицата.
— Радвам се, че ти харесва — каза Ейнджъл. — Твое е.
Възрастната жена се обърна и погледна Ейнджъл.
— Това е прекалено, Енджи. Не мога да приема. Сигурно си прекарала много време…
— Цял живот ям твоя мармалад — прекъсна я нежно Ейнджъл. — Ти си прекарала години в кухнята, готвейки за други хора. Моля те. Искам да приемеш подаръка. Направих го специално за теб.
Очите на госпожа Кери се насълзиха. Тя извади една носна кърпичка от джоба на роклята си и избърса очите си. След това протегна ръка към Ейнджъл.
Младата жена се изправи и прегърна старицата. Когато се отдръпна, забеляза, че Хоук я наблюдаваше внимателно, сякаш искаше да запомни всеки миг на обич, всеки нюанс на отношенията между двете жени.
— Къде искате да го закачим? — попита Хоук, обръщайки се към госпожа Кери.
— Ето там, където ще мога да го гледам всяка сутрин. Когато човек стане на моята възраст, има нужда от нещо, което да иска да види, когато стане сутрин от леглото.
— Човек се нуждае от това независимо на колко е години — каза Хоук и хвърли бърз поглед на Ейнджъл.
Докато Хоук закачаше стъклото така, че да бъде изложено на най-силна светлина, Ейнджъл и госпожа Кери започнаха да съставят списък на продуктите, от които щеше да има нужда възрастната жена за приготвянето на сладкото. Хоук свърши почти едновременно с тях. Той взе листа от Ейнджъл и го прегледа набързо.
— Веднага ли искате тези неща? — попита той госпожа Кери.
— О, не. След около седмица.
— Добре. Ейнджъл ще ме изведе за риба за няколко дни. Последното ни пътуване беше… отложено.
Ейнджъл искаше да възрази, но знаеше, че не можеше да го направи. Когато се беше съгласила отново да бъде водач на Хоук, знаеше, че в задълженията й се включваше и разходката за риба.
Преди два дни тази мисъл не я бе плашила.
Сега обаче я плашеше, защото, когато погледнеше Хоук, виждаше нещо повече от острите му, хищнически черти. Сега виждаше сянката на едно момче, което бе носило една зелена лентичка в джоба си, докато от нея бяха останали само ярки конци.
Ейнджъл последва Хоук до колата с необичайно мълчание. Не бе смятала, че отново ще бъде уязвима пред него, поне не по този начин, че ще чувства болката му като своя.
— Ще заредя яхтата, докато вие с Дери сте при лекаря — каза Хоук, като я наблюдаваше в профил.
Тя кимна, без да поглежда към него.
— Трябва ли да се обадиш някъде, преди да тръгнем? — попита Ейнджъл.
— Не. Сделката навлезе във втората си фаза. Ще има още един напън, преди всичко да се подреди добре или да се провали безвъзвратно.
Безразличието в тона на Хоук привлече вниманието на Ейнджъл.
— Говориш, сякаш не те е грижа — каза тя.
— В единия случай ще забогатея, а в другия няма — Хоук сви рамене. — Откакто престанах да участвам в автомобилни състезания, на няколко пъти съм печелил и губил цели състояния. И в двата случая адреналинът се покачва. Парите са само начин за следене на резултата.
По обратния път Ейнджъл не престанала мисли за думите на Хоук.
Докато чакаше пред кабинета на лекаря да мине прегледът на Дери, също не престана да мисли за тях. Дори когато двамата с Хоук вървяха по кея към яхтата, тя отново и отново прехвърляше думите му в ума си, сякаш бяха парчета стъкло, на които не можеше да намери място в картината.
От север духаше вятър, който повдигаше и рошеше косата на Хоук. Движението на косата му и светлината, която минаваше през нея, изглеждаха на Ейнджъл нечовешки.
Тя хвърли един бегъл поглед към профила на Хоук и побърза да отмести очи. Трябваше да види часовника му, а не блясъка на очите му.
