Намръщи се, когато видя колко е часът. Северният вятър обикновено предвещаваше неприятности. Ейнджъл се бе надявала да се възползва от промяната в прилива при Индиън Хед, който се намираше на три четвърт от пътя до крайната им цел Нийдъл Бей.
Ако обаче вятърът се засилеше, щяха да имат късмет, ако изобщо успееха да стигнат до Нийдъл Бей, преди да се стъмни. Щеше да им се наложи да намерят подслон някъде по пътя. Въпреки защитата, която осигуряваха планините и островите, проливът беше опасен за малки плавателни съдове по време на буря.
Ейнджъл изведе яхтата от пристанището с възможно най-голямата, разрешена от закона, скорост. Без да поглежда назад, тя се отдалечи от устието на река Кембъл.
Вятърът не се промени. Беше достатъчно силен, за да се появят разпенени вълни и да направи клатушкането на лодката осезателно. Ейнджъл увеличи звука на радиостанцията и се заслуша в разговорите на рибарите, които идваха от север. От това, което чу, разбра, че там вятърът не беше по-силен отколкото тук. Това я успокои и тя се приготви за дългия път.
След няколко часа Хоук се отказа от мястото си на един от столовете на кърмата. Отначало той нарочно не влезе в кабината, защото не искаше да изнерви Ейнджъл с присъствието си. Най-накрая обаче ревът на двигателите, бялата разпенена килна диря и планините, които се издигаха над водата в далечината, успяха да го успокоят.
Вятърът и водните пръски обаче бяха толкова силни, че Хоук сигурно първо щеше да изстине, а след това да бъде измокрен до кости, ако веднага не се прибереше в кабината.
Ейнджъл долови присъствието му и вдигна глава.
— Навън май стана малко неприятно, а? — попита тя.
— Малко.
Хоук погледна към носа на яхтата. В пролуката между два острова се виждаха белите гребени на вълни.
— Не чак толкова неприятно, колкото ще стане, ако се съди по вида на вълните — каза той.
— Да, това ще бъде най-трудната част — съгласи се Ейнджъл, докато преценяваше откъде трябваше да минат. — Ще се пъхнем в тесния канал между онези два острова и ще завием по северния път. Ще ни отнеме повече време, но е по-безопасно.
Хоук се настани на пейката, която минаваше край трите страни на масата зад кабината. След това се загледа безмълвно в Ейнджъл, която управляваше умело мощната яхта. Развълнуваният океан ги обгърна, разтърси ги закачливо, заблъска красивия бял корпус и най-накрая остави лодката да се плъзне към подветрената страна на острова, където чайките летяха ниско над водата и пищяха пронизително.
— Погледни — каза Хоук.
Той докосна ръката на Ейнджъл и посочи надясно, на около петдесет метра от тях, към една висока отвесна скала. Чайки се хвърляха от скалите в морето, което кипеше от херинги. На това място скалите спираха вятъра и водата беше зелена и гладка и позволяваше да се види всяко мехурче и всяко сребристо тяло под нея.
Ейнджъл погледна слънцето, пресметна колко път им оставаше и поклати глава.
— С удоволствие бих хвърлила няколко въдици там — каза замечтано тя.
— Но? — попита Хоук, който правилно бе разгадал решението й да не спират, за да ловят риба.
— При пълен прилив това място може да се окаже доста неприятно. Имаме четири дни да ловим риба. Не ми се иска да оставам между тези течения, след като се стъмни.
Едва тогава Хоук забеляза леките оттенъци на, зелено във водата и дрейфуващите отломки, които показваха границите на борещи се течения.
— Сега не е ли отлив? — попита той.
— Почти.
Хоук погледна водата с нескрито уважение. Ако беше такава при отлив, можеше да си представи каква щеше да бъде при прилив, когато невероятни водни маси щяха да се стрелнат между островите и щяха да образуват силни водовъртежи.
Там, където се намираха сега Ейнджъл и Хоук, проливът представляваше множество разклонения, които водеха между островите. В този лабиринт се изливаше силата на Тихия океан — сила, която се увеличаваше от скали, течения и стеснени участъци.
Някои от островите бяха големи, а някои бяха просто канари, заобиколени от скалисти рифове. Хоук знаеше, че дори с навигационна карта и при отлив през деня щеше да му бъде трудно да премине между препятствията, поставени от скалите и водата.
С наближаването на тъмнината и прилива управляването на яхтата щеше да изисква същите умения както управляването на състезателен автомобил със счупена китка.
Бе правил това веднъж, на младини, когато не го бе интересувало дали ще живее, или ще умре. Не беше преживяване, което му се искаше да повтори.
Ейнджъл обаче изглеждаше напълно уверена. Тя напомняше на Хоук за самия него по време на състезание, спокойна и нащрек, стиснала здраво руля, избираща с поглед най-безопасния маршрут. Той се облегна назад и започна да се наслаждава на сръчността й, доволен от разходката през неочакваните красоти и опасности на пролива.
Най-накрая удоволствието на Хоук стана твърде голямо, за да не бъде забелязано. Ейнджъл хвърли един бърз поглед встрани и се зачуди какво ли се криеше под загадъчните, изключително мъжествени черти на лицето му.
— Нещо не е наред ли? — попита тя.
— Не. Ти си много добра — отвърна Хоук. — Приятно ми е да наблюдавам проява на такава голяма сръчност.
Очите на Ейнджъл се разшириха от изненада.
— Благодаря.
— Грант ли те научи?
Тъмните й мигли се затвориха за миг и прикриха синьо-зелените й очи. След това тя каза:
— Да.
Ейнджъл зачака, но не последваха повече въпроси.
Глава 19
Хоук стана от триъгълното легло, което се намираше под носа на яхтата. Беше абсолютно тъмно, ако се изключеше една малко по-светла ивица на мястото, където се намираше вентилационният отвор. Той отвори внимателно вратата към кабината, като се стараеше да не вдига шум.
Каютата зад кабината беше празна.
Както бе подозирал Хоук, Ейнджъл бе избрала да спи навън, на кърмата на яхтата. Това беше най- отдалеченото от него място, до което можеше да стигне, без да спи на скалите, с които беше осеян брегът на Нийдъл Бей. Вградените седалки и издигнатата платформа, която покриваше двигателите, оформяха пространство с размерите на двойно легло. Изработени по поръчка подложки осигуряваха удобство за всеки, който избереше да спи там.
Това легло обаче беше студено. Преди разсъмване беше доста хладно. Ейнджъл се беше сгушила в спалния си чувал и навън се показваше само част от косата й.
Хоук отиде на кърмата и докосна косата й внимателно, като гледаше да не я събуди. Косата й беше хладна, почти студена, но някак странно жива. Тя концентрираше светлината като перла, блестеше и потрепваше при всяко докосване от ръката му.
Той си спомни как бе изглеждала косата й преди няколко дни, когато я бе положил върху леглото. Русият огън на косата и кожата й бяха предизвикали в него непреодолимо желание да потъне в Ейнджъл като в топъл басейн.
Тя беше толкова красива, а той се беше държал толкова жестоко с нея.
Хоук нави една къдрица около пръста си и изражението му стана още по-мрачно. Знаеше толкова малко за Ейнджъл и същевременно толкова много.
Тя му бе дала нещо, което не бе дала на никой друг мъж. Без да знае, той го бе взел и не й бе дал нищо
