Ейнджъл стана бързо и изми чинията и приборите си.
— Обичаш ли рибена супа? — попита тя малко мрачно.
— Да.
Хоук наблюдаваше Ейнджъл с присвити очи. Беше доловил потръпването й при най-малкия случаен допир до него. Това, че тя беше започнала да се страхува от него, не го караше да се чувства по- добре.
— Иска ми се да бях взела капан за омари — каза тя.
Хоук посочи към долната редица от шкафове, наредени покрай стената.
— Провери там — каза той. — Първата врата вляво.
Ейнджъл се наведе и отвори посочения шкаф. Вътре имаше навито жълто пластмасово въже и сгъваема метална кошница. Тя ги взе, изправи се и се усмихна на Хоук, като държеше победоносно придобивката си.
— Откъде си разбрал? — попита тя.
— Дери каза, че обичаш омари. Според мъжа в рибарския магазин този капан щял да свърши добра работа за любителски улов.
За миг Ейнджъл остана втренчена в Хоук, тъй като едва сега бе осъзнала, че той се бе постарал да направи нещо, което щеше да й достави удоволствие.
— Благодаря — каза бавно, почти неуверено, тя. — Не беше необходимо да го правиш.
— Знам — гласът на Хоук беше тих и дълбок като очите му. — Точно затова ми беше толкова приятно да го направя.
Докато Ейнджъл го гледаше в очите, ръцете й стиснаха капана по-силно. Никога досега не бе смятала кафявото за топъл цвят.
Само че той беше точно такъв.
Кафявото в очите на Хоук беше дълбоко и стоплено от златисти петънца.
Внезапно Ейнджъл се почувства, сякаш повече не можеше да диша. Това не се дължеше на страха, че се намира толкова близо до Хоук. Не съвсем. И точно това беше най-изнервящо. Тя му обърна бързо гръб.
— Първо — каза Ейнджъл — отиваме за миди.
— Какво?
— Миди — повтори твърдо тя. — Ще ми трябва кофа.
— Третият шкаф от края — след това Хоук добави весело: — кофата, не мидите.
Хоук забеляза очите на Ейнджъл да се разширяват, когато проумя смисъла на думите му. Той протегна крак и отвори шкафа.
— Кофи, лопата и обувки за плажа — каза Хоук.
— Помислил си за всичко.
— Не — каза тихо той, — но се опитвам да се науча.
Ръцете на Ейнджъл стиснаха силно капана за омари. Прекрасно знаеше какво имаше предвид Хоук.
— Не гледай толкова уплашено, Ейнджъл! — гласът му беше тих, почти груб. — От теб не искам нищо друго, освен да бъдеш самата себе си.
Ейнджъл си пое бързо дъх.
— Толкова много ли искам? — попита Хоук, но този път в гласа му се долавяха любопитство и съжаление.
— Не — прошепна тя. — Не искаш много. Но… Гласът й затихна, преди да довърши. Тя затвори очи и си представи розата, листенце по листенце, докато пулсът й не се успокои и буцата в гърлото й не изчезна.
Хоук я наблюдаваше и се чудеше дали тя си спомняше за една кукичка и за един ястреб, които се бяха забили в нея и й бяха пуснали кръв. Почувства почти непреодолима нужда да я прегърне, да я защити от тъгата и болката, да замени болката с удоволствие.
Силата на това желание потресе Хоук. Никога през живота си не бе чувствал подобно нещо. Единственото нещо, което му попречи да прегърне Ейнджъл, бе увереността, че тя щеше да се възпротиви и тогава и двамата щяха да загубят.
Ейнджъл бързо събра всичко, което щеше да им бъде необходимо за плажа. Беше настъпил отлив, при което в устието на потока, който се вливаше в залива, се беше открила тясна пясъчна ивица.
Самият залив беше дълъг и тесен и приличаше повече на вдлъбнатина в планините, отколкото на истински залив. Беше дълбок петдесет-шейсет метра и широк по-малко от двайсет и пет метра. От трите му страни се издигаха канари и стръмни хълмове, осеяни със скали и кедрови дървета. При устието на потока канарите отстъпваха пред тясна клисура.
Плажът беше малък и се състоеше от едър пясък и малки камъчета. Колкото повече приближаваше към скалите, толкова по-каменист ставаше. Там, при сивите камъни, бяха заровени миди, а по самите камъни се бяха закачили стриди.
Ейнджъл предпазливо закара яхтата до брега, докато носът й не опря в пясъка. Хоук скочи на земята и тя му подаде инструментите, след което върна яхтата няколко метра назад. Пусна котвата, събу дънките си и се приготви да прегази водата до брега.
Хоук я бе изпреварил и я чакаше под носа. И той като Ейнджъл бе събул дънките си и бе останал по бански. Червената му вълнена риза контрастираше с черния му бански. Загоряло, мощно бедро се показваше над студената вода. Ефектът бе изненадващ.
С безизразно лице Хоук гледаше как Ейнджъл се спира колебливо до парапета. Той протегна ръце нагоре, за да я отнесе на сушата, сякаш беше просто поредният инструмент.
Ако той беше Карлсън или Дери, Ейнджъл щеше да прекрачи перилата без колебание. Само че това беше Хоук. Тя се спря, докато не си спомни какво бе казал той за себе си.
— Откъде знаеш, че мразя студената вода? — попита тя.
Чертите на Хоук се отпуснаха и оформиха нещо подобно на усмивка. Погледът му стана по-топъл.
— Просто предположих — каза той и я вдигна от носа.
Ейнджъл държеше дънките си в една ръка, а с другата се държеше за Хоук. Когато усети топлината на ръката му върху голия си крак, нещо силно наподобяващо страх мина по тялото й. Тя не можа да се въздържи да не се стегне.
Хоук нямаше как да не почувства това. Той измина безмълвно късото разстояние до плажа и веднага остави Ейнджъл.
— Благодаря — каза тя.
Хоук се зачуди дали тя му благодареше за това, че я беше пренесъл над водата, или за това, че я беше пуснал толкова бързо.
— Няма за какво — каза той и сви рамене. — Ангелите не са много тежки.
Хоук се обърна с гръб към нея и започна да обува дънките си. Той се концентрира върху плата, който залепваше за мокрите му крака, върху студените ручейчета, които се стичаха по глезените му, върху едрия пясък под краката си.
Концентрира се върху всичко, освен върху спомена за гладката кожа на Ейнджъл, която бе изгаряла ръката му… и за нейното рефлексивно отдръпване.
Необходима беше адски силна болка, за да бъде придобит такъв рефлекс след само един урок.
С всеки миг, който Хоук прекарваше близо до Ейнджъл, той научаваше колко силно я бе наранил. Не беше смятал, че е възможно една жена да изпитва такива емоции и такава силна болка. Не бе смятал, че е възможно да споделя чуждата болка така, както сега споделяше нейната.
Сложността на чувствата между него и Ейнджъл го озадачаваше и го караше да търси истините, които тя му даваше с цената на толкова болка, без да знае, че всяка истина беше остър нож, който разкъсваше увереността на Хоук, придобита в миналото.
Хоук си пое бавно дъх и се запита колко още можеше да понесе да научи.
Глава 20
Ейнджъл също обу дънките си, нави крачолите до коленете и помогна на Хоук да отнесе всичко зад
