Изобщо обичал ли си някого?
— Да не искаш да кажеш, че Дери ти е брат?
— Почти — отвърна Ейнджъл, като го гледаше в очите.
— И какво означава почти?
— Двайсет и четири часа.
Хоук се поколеба. Ейнджъл гореше толкова убедително, че му се прииска да разбере какъв беше смисълът на този отговор.
— Не разбирам — каза той след малко и пусна ръката й.
— Знам. Има много неща, които не разбираш за хората… и за мен.
— Не ме предизвиквай, Ейнджъл — каза Хоук и гневът изостри още повече чертите на лицето му — или ще отида да задам въпросите си на Дери и след това ще му кажа някои неща, които не би желал да знае.
Ейнджъл затвори очи. Знаеше, че Хоук щеше да разбие мечтите на Дери също толкова хладнокръвно, колкото бе разбил и нейните. Това не трябваше да се случва.
— На Дери му оставаха само двайсет и четири часа да ми стане девер — каза тя с безизразен глас.
Хоук присви очи.
— Грант — каза той. — Така се казваше, нали? Грант?
— Да.
— Какво се случи?
— Той умря.
— Кога?
Тонът му изискваше отговор. Ейнджъл бе знаела, че ще се стигне до това. Беше се подготвила за този момент, докато бе слизала към Плажа.
„Може би ако кажа на Хоук, той ще намери в себе си достатъчно човешко състрадание и няма да превърне живота ми в ад през следващите четири седмици. Може би ще установим примирие.“
Тази мисъл даде на Ейнджъл силите, които й бяха необходими да си поеме бавно дъх, да потърси цветовете на розата и да види как тя разтваря листа.
— Грант… — гласът й затихна и настъпи тишина. Тя рядко изричаше името на Грант на глас. Болката, която изпита, когато го чу, я изненада. Когато заговори отново, гласът й беше лишен от всякакви чувства.
— Снощи се навършиха четири години от смъртта на Грант в нощта преди сватбата ни. Майка му също почина тогава. Моите родители също.
Хоук замръзна на мястото си. Нямаше никакво съмнение, че чуваше истината.
Предпочиташе да бе чул лъжи. Тях можеше да пренебрегне, да ги отхвърли, да не им обърне внимание. Не можеше да направи това с истината! Беше твърде болезнено.
Ейнджъл също изпитваше болка.
Той усещаше силата на чувствата й, които се разбиваха в него във вълни на ярост, безпомощност и болка. Гласът й обаче не издаваше нищо подобно, а изражението й беше напълно спокойно. Издаваха я единствено очите й, които бяха придобили цвета на море, разкъсвано от скрити скали.
Ейнджъл продължи да говори спокойно и монотонно. Очите й бяха сухи. Малките звънчета потръпваха и плачеха с нечовешки звук, сякаш изразяваха нечовешка болка.
— Аз също щях да умра — каза Ейнджъл, — ако Дери не ме беше измъкнал от горящата кола. Бях ранена зле. Той дойде при мен в болницата и се бори за живота ми по-упорито от самата мен. А след това се грижеше за мен, докато отново не започнах да ходя.
— Тогава защо не си спала с него, по дяволите? — изръмжа Хоук, ядосан от чувствата, които долавяше зад думите на Ейнджъл.
— Любовта, която изпитваме един към друг, не е такава.
Хоук зачака.
Ейнджъл се втренчи в него. В погледа й нямаше успокоение.
— Не знам дали ще ме разбереш — каза тя. — Дери е единственият човек на света, който споделя моите спомени за детството, за родителите ми и за Грант, за летните пикници на плажа… за смях, радост и за красотата да се влюбиш за първи път. Дери е единственият човек, който помни вечерта, когато с Грант обявихме годежа си, думите и…
— Тогава защо не сте построили светилище, по дяволите? — попита хладно Хоук.
Той не можеше да разбере на какво се дължеше гневът, който се беше надигнал в него при мисълта, че Ейнджъл обичаше някого.
Било то мъртвец.
Ейнджъл усети как в нея се надигна ярост. С усилие, от което се разтрепери, тя успя да запази гласа си спокоен.
— Името ти отива — каза внимателно тя. — Хищна птица. Аз бях лесна плячка, нали?
— Затова ли побърза да се върнеш у дома снощи? Страхувала си се, че отново можеш да се озовеш с леглото с мен?
Суровото изражение на Хоук успокои Ейнджъл повече от всичко друго.
— Не — отвърна тихо тя. — Не се страхувам, че може отново да се озова в леглото с теб. Научих смисъла на старата поговорка, че хубавите ябълки ги ядат свинете.
— Така ли си определяла девствеността си — като хубава ябълка? — попита язвително Хоук.
— Не. Но ти се държа като истинска свиня.
Настъпи тежка тишина.
След това Хоук каза бавно и заплашително:
— Защо ми се отдаде, Ейнджъл? Ти го направи доброволно. Не съм те принуждавал. Или може би с тази лъжа си се утешавала? Горката малка Ейнджъл — каза подигравателно той, — прецакана от опитния Хоук.
Внезапно Ейнджъл се зарадва, че беше плакала толкова много миналата нощ. Така сега успя да се сдържи. Дълбоко в себе си усети как безмълвният, разкъсващ я въпрос се промени от „защо?“ на „как?“.
„Как можах да сгреша така в преценката си за този мъж?“
Когато получи отговора, който търсеше, Ейнджъл го изрече на глас, без да мисли.
— Мислех, че те обичам — каза тя. — Беше глупаво от моя страна да объркам желанието с любовта и да не получа нито едното, нито другото.
Очите на Хоук се замъглиха, след което отново се проясниха. Не каза нищо, защото беше твърде изненадан.
Тя бе произнесла думата „любов“ със същия подигравателен тон, който той винаги използваше за тази дума. По този начин Ейнджъл му бе показала, че я бе наранил също толкова силно, колкото някога бяха наранили и него.
Тази мисъл се заби като кука в стомаха и му причиняваше болка с всяко вдишване.
Не бе вярвал, че е възможно да нарани Ейнджъл толкова силно. За да бъде наранен така, човек трябваше първо да обича. Хоук обаче бе престанал да вярва в любовта, откакто бе навършил осемнайсет.
— Имаш ли други въпроси? — попита спокойно Ейнджъл.
Той не каза нищо. Нямаше какво да каже.
— Добре — каза рязко Ейнджъл. — Да вървим за риба.
Овладяната студенина на тона й разтърси Хоук и го ядоса. Той стисна устни.
— Студена си като океана, така ли?
Ейнджъл погледна към блестящата водна повърхност край тях.
— Океанът не е студен — каза тя. — Той гъмжи от живот. Студена съм като хищна птица, която носи смърт, а не живот. Искаш ли да отидеш за риба днес следобед?
— Искам да ти счупя врата.
— Ще бъде жалко — каза с безразличие Ейнджъл, докато се обръщаше отново към него. — Това е единствената част от мен, която още не е счупена.
Гласът на Хоук бе променен, когато той се наведе към нея.
