Всяка дума изразяваше абсолютна увереност.
Хоук затвори очи, защото знаеше, че Ейнджъл нито го лъжеше, нито беше глупачка. Той знаеше, че тя го обичаше, независимо дали той заслужаваше това или не, независимо дали я обичаше или не.
Знаеше също и че трябва да отстъпи, да избяга и да я остави да открие мъжа, когото заслужаваше.
— Не мога да ти дам нищо, освен болка — каза отчаяно той.
— Хоук — каза тихо Ейнджъл, — ти не можеш да ме научиш на нищо за болката. Всичко, което е можело да бъде пречупено в мен, вече беше пречупено. Разум, тяло, сърце.
— Ейнджъл — прошепна той, но не можа да каже нищо повече.
— Не се страхувай, че можеш да ме нараниш — каза тя. — Не се мрази за това, че си се любил с мен. Аз не съм дете, а жена. Твоята жена, Хоук. Дотогава докато ме искаш.
Ръцете й бавно започнаха да разкопчават дънките му. Тя изпитваше нещо повече от изгарящата страст, която Хоук й беше показал преди малко. Силата на чувствата й накара ръцете й да затреперят толкова силно, че едва успя да се справи.
Хоук я наблюдаваше с тъмните си, премрежени очи и се страхуваше да повярва, че тя наистина го желаеше, въпреки болката, която й бе причинил. Той не се опита нито да спре Ейнджъл, нито да й помогне, докато тя се опитваше да се справи с токата на колана му. Когато най-сетне успя да разкопчае колана, Ейнджъл се почувства непохватна, защото си спомни за лекотата, с която я беше съблякъл Хоук. Металните копчета на дънките му я затрудниха дори повече от колана. Беше, като да се опитва да подстриже сама косата си пред огледало. Всяко движение, което правеше, беше противоположно на онова, което трябваше да направи.
Тогава Ейнджъл осъзна, че имаше много начини да се каже „не“. Хоук вече беше опитал повечето от тях. Той беше опитен любовник, а тя не беше.
Може би той се беше опитвал да й каже любезно точно това. Да, той беше възбуден. Всеки друг мъж на неговото място също щеше да бъде. Само че възбудата не беше любов. Не беше дори обич. Възбудата представляваше обикновен биологичен рефлекс, който се проявяваше неизбежно след определена стимулация.
„В това няма нищо лично — каза си Ейнджъл. — Нито пък нещо изненадващо. Хоук ме нарани и се чувства виновен. Затова пропъди спомена за болката и го замени със спомен за силно удоволствие. Аз обаче не го разбрах правилно. Видях в допира му неща, които всъщност ги нямаше. Отново.“
Ейнджъл отпусна ръце в скута си и се отказа от усилията си. Тя се обърна и легна по корем, като взе края на одеялото и прикри с него голотата си.
— Съжалявам, Хоук — каза тихо тя. — Не те разбрах правилно. Отново.
Въпреки че тя не го гледаше, думите й бяха ясни.
— Какво не си разбрала? — попита я.
Ейнджъл лежеше безмълвно и изграждаше в съзнанието си роза от рисувано стъкло с блестящи на яркото слънце листенца.
— Ейнджъл?
Хоук докосна колебливо голото й рамо.
Розата затрепери и се разби на малки кървавочервени парченца.
Ейнджъл заби нокти в дланите си. Тя си пое дълбоко дъх и го изпусна бавно. След това заговори, без да гледа Хоук.
— Не осъзнавах, че ти просто изпитваш съжаление към мен — каза тя с почти спокоен глас.
Почти, но не съвсем. Точно тази разлика разкъсваше Хоук.
— Ейнджъл — каза тихо той и погали топлата мекота на рамото й. — Това не е…
— Моля те, недей — прекъсна го тя с болезнено спокойствие. — Няма нищо, Хоук. Не трябва да ме съжаляваш повече. Както ти сам ми каза, съжалението е лош заместител за страстта.
— Аз ли съм казал това? — ръката на Хоук се поколеба. — За какво говориш?
— Да, ти. Направи го точно сега, като ме остави сама да открия колко неопитна съм в леглото — смехът й беше принуден. — Не те обвинявам за това, че искаш жена, която може поне да разкопчее чифт дънки!
Хоук издърпа одеялото от ръката на Ейнджъл и тя отново остана гола. Когато се обърна и посегна, без да гледа към одеялото, той улови ръката й под своята и нежно насочи пръстите й към копчетата на дънките си.
— Не искам жена, която е събличала много мъже — каза той с дрезгав глас. — Искам жена, която ме желае толкова силно, че ръцете й треперят твърде много, за да успее да разкопчее дънките ми. Никога не съм имал такава жена, Ейнджъл. Дори не знаех, че такава жена съществува. Досега.
Последното копче се изплъзна от тесния си илик. Хоук плъзна ръката на Ейнджъл под избелелия плат. Изстена тихо, когато притисна пръстите й към твърдата плът под банските си гащета.
— Това, което чувстваш, не е съжаление — каза Хоук с потъмнял от страст поглед. — Това е възбуда, каквато никога не съм изпитвал към жена. И ми е хубаво, защото ти си единствената истинска жена, която съм имал.
Хоук бръкна в джоба си, измъкна едно малко пакетче и свали с едно рязко движение дънките и банските си.
Ейнджъл усети как я обзема невероятна възбуда. Хоук беше най-прекрасното нещо, което някога бе виждала; тялото му беше мощно, стегнато и твърдо като скалите по брега на залива.
За разлика от скалите обаче той реагираше на докосванията й и не можеше да скрие тръпките, които разтърсваха тялото му.
Хоук остави Ейнджъл да изследва плътта му известно време. След това изстена високо, разкъса пакетчето и си сложи тънкото калъфче. Едва тогава легна до нея и придърпа тялото си по горещата дължина на нейното.
— Достатъчно, Ейнджъл — измърмори с удебелен глас и притисна устни към врата й. — Не сега. Твърде силно те желая.
Хоук се претърколи върху нея и я прикова под себе си, като се настани между краката й. Бедрата му се движеха срещу нейните и й показваха колко много се нуждаеше от нея.
Тя потръпна и извика, започна да се извива диво срещу него, като инстинктивно се опитваше да го улови в себе си. Ръката му се плъзна надолу и намери течната й топлина и едно-единствено докосване беше достатъчно да предизвика малки, страстни конвулсии по тялото й.
— Сега, Хоук — помоли го тя.
Хоук облада Ейнджъл с едно плавно движение, превърна се в част от нея и тя сякаш се стопи около него. Той се движеше внимателно, защото се страхуваше да не я нарани в страстта си.
Ейнджъл обаче не чувстваше нито болка, нито колебание. Хоук я изпълваше — горещ и толкова близо до нея — галеше я дори когато стоеше съвсем неподвижно в тялото й. Тя се усмихна срещу гърлото му и започна да нашепва думи, които нямаха смисъл, а бяха просто звуци, с които му показваше удоволствието, което изпитваше.
Хоук продължи да се движи бавно въпреки възбудата си. Той се наслаждаваше на всеки миг, в който телата им се сливаха с такова съвършенство. Ейнджъл размърда крака и обхвана с тях кръста му, като се опитваше да го опознае по-добре и да го вкара още по-дълбоко в себе си.
Страстната й реакция накара Хоук да затаи дъх. Той инстинктивно й даде онова, което и двамата искаха, без да задържа нищо. С всяко все по-бързо движение, с всеки миг на диво удоволствие, той знаеше, че трябваше да намали малко темпото, за да не я нарани.
Тогава Хоук почувства интимните пулсации на Ейнджъл и вече бе твърде късно за нещо друго, освен да задоволи нуждата, която си бе отказвал толкова дълго. Тялото му се изви и я накара да извика от наслада. Той потръпна и й се отдаде също толкова дълбоко, колкото и тя се бе отдала на него.
Известно време Хоук и Ейнджъл останаха да лежат прегърнати и бавно започваха да забелязват слънцето, небето и лекото поклащане на лодката под тях.
Хоук прокара устни по разрешената коса на Ейнджъл. Той целуна слепоочието й, бузата й, вътрешната извивка на ухото й, ъгълчетата на усмивката й. Пръстите на Ейнджъл се плъзнаха надолу по силния му гръб, като проследяваха извивките на тялото му, както бе правил той с нея.
Хоук изстена, втвърди се в нея и накара все още възбудената й и чувствителна плът да го усети отново.
