— Само обичайното. Кражбите и контрабандата са ежедневие в мините и не са част от някаква голяма конспирация. Всички едри контрабандисти са свързани с правителството. По дяволите, през повечето време те са правителството.
— Добре дошъл в бившия Съветски съюз — проскърца Елън кисело, — където сблъсъкът на интереси с най-добрият начин да забогатееш.
— Когато средствата ти намаляват или дори нямаш собствени средства, е нормално да се стремиш към някаква смислена размяна със сънародниците си.
— Смислена размяна — усмихна се тя. — Това ми харесва. Натъквал ли се е някой от твоите хора на нещо, конкретно свързано с руски кехлибар?
— Обичайните невзрачни фалшификати на руските производители на пластмаса. Някакво наследено имущество от домакински прибори, вероятно откраднати по времето на Втората световна война. Доста приличен дубликат на ъглова маса от станалата легендарна царска Кехлибарена стая.
Само някой, който вече е бил в играта, можеше да долови как лицето й рязко се изопна. Джейк забеляза хищническия интерес, който възбудиха думите му, и почувства как стомахът му се свива.
Повече от необработен кехлибар и по-малко от ядрени оръжия.
Кехлибарената стая.
Беше чувал слухове, че Кехлибарената стая е открита, но около прочутото изгубено съкровище от Втората световна война винаги имаше слухове. През четиридесет и първа нацистите разрушили една от необикновените стаи на царския дворец, стая, чиито таван, врати, стени и мебели — маси, столове, лампи, украшения, свещници, вази, ножове, вилици, лъжици, кутийки за енфие, предмети на изкуството, всичко — са били изваяни от масивен кехлибар или покрити с кехлибарени мозайки.
Единственото изключение били високите позлатени огледала, които отразявали играта на слънчевите лъчи във вълшебната стая. Вероятно е наподобявала блестящ златен рай, увиснал сред безкрайната, ледена сивота на руската зима.
Немците преместили уникалната си плячка от Санкт Петербург в Калининград. Оттам тя изчезнала и това сложило началото на една безкрайна надпревара, която щеше да продължи, докато съществуват човешкото въображение и алчност или докато изгубената Кехлибарена стая бъде открита.
— Масата беше ли имитация? — попита Елън.
— Инкрустираната мозайка беше от истински кехлибар. Самата маса си беше истинска и много добре изработена, но никога не е била част от царската Кехлибарена стая.
— Откъде си сигурен?
— Това ми е работата.
— Убеди ме.
Джейк се замисли за секунда и реши да бъде снизходителен. Така щеше да изглежда склонен на отстъпки.
— Трудно е да се сдобиеш случайно с голямо количество балтийски кехлибар — поде той, — освен ако нямаш яки връзки в прибалтийско правителство или с шеф на местната мафия, както си избереш. Мексиканският и костариканският кехлибар са достъпни за всеки, който има пари. А който и да е изработил кованата масичка, е бил принуден да използва малко чист кехлибар от Новия свят.
— Каква е разликата между материала от Новия и Стария свят?
— Попитай вашите експерти.
— Но ти си тук, а те не са.
Той погледна замислено небето. Облаците над Олимпик се сгъстяваха, но все още имаше достатъчно време да изпробва Тумороу, преди времето да се развали.
— Балтийският кехлибар се нарича янтар заради високото съдържание на янтарна киселина в него — започна лекцията с равен глас. — Той е уникален сред кехлибарите. Някои теоретици дори твърдят, че янтарът е единственият истински кехлибар. Всички останали са нещо друго.
— Всички балтийски кехлибари ли съдържат янтарна киселина? — вметна тя.
— Всички, които са от значение.
— Разкажи ми за тези, които са без значение.
Джейк погледна часовника си. Предпочиташе да преснима бордовия дневник на Кайл, отколкото да обяснява на Елън неща, които можеше да й каже всеки търговец на кехлибар. Обаче се надяваше, че търпението, което проявяваше в момента, щеше да му се върне с лихвите по-късно.
— Около десет процента от балтийските кехлибари не съдържат янтарна киселина, но тези в царския дворец не са били такива.
— Защо?
— Този вид балтийски кехлибар е твърде мек, твърде чуплив и твърде грозен, за да се използва за украса. Навлязъл е в производството на лакове, в медицината или се изгаря за тамян. Кехлибарът на кованата масичка бе чист и блестеше като слънчев лъч. Първокласен кехлибар от Новия свят. В Европа все още предпочитат хибриден кехлибар.
— Хибриден?
— Непрозрачен или полупрозрачен. В зависимост от неговия цвят и излъчване го определят като маслен, мазен, замъглен, костен, с цвят слонова кост…
— Започвам да разбирам — прекъсна го тя. — Много названия за едно и също нещо.
— Голямо разнообразие от цвят и прозрачност. Кехлибарът винаги е бил неразривно свързан с развитието на човешката култура, особено в Прибалтийския регион. Описването и наименуването на незначителните разлики в кехлибарите отнема на тези хора толкова време, колкото би отнело на нас да преброим звездите.
Червеният маникюр потропваше бавно в ритъм със затихващия вятър, докато Елън премисляше онова, което току-що бе научила.
— Достатъчни ли са цветът и чистотата, за да е различи балтийският кехлибар от останалите? — попита тя.
— Не. Обяснявам ти нещата съвсем повърхностно. В балтийските езици има буквално стотици думи за описание на вариациите на кехлибара. Всяка разновидност по отношение на цвят или чистота има своите страстни колекционери и своята собствена история.
— Царете са търгували по широкия свят — подкара новия си въпрос тя. — Възможно ли е за направата на оригиналната Кехлибарена стая да е използван някакъв висококачествен кехлибар, който да не е от този регион?
— Всичко е възможно.
— А дали е вероятно?
— Едва ли. Кехлибарът В Мексико и Пуерто Рико е открит наскоро. Кехлибарената стая датира от времето на прусаците, началото на осемнадесети век. Освен това защо е нужно да се купуват стоки от другия край на света, когато у дома ги имаш без пари?
— Какво искаш да кажеш?
— Императорът е имал монопол над Балтийските кехлибарени мини.
— Майчице — промърмори тя. — Искаш да кажеш, че всяко късче кехлибар в Стаята, независимо от цвета и чистотата му, е дошло от Палмниканските мини?
— Или от други мини по крайбрежието на Балтийско море. В Литва и Калининград се намират най- добрите мини, но не и единствените.
— Такава била значи тази история… — тя се намръщи. — Какво…
— Сега е мой ред — прекъсна я той. — Имате ли доказателства, че семейство Донован участват в игрите на Кайл?
— Нищо, което би ни послужило пред съда. Това е просто работна хипотеза. Ти имаш ли по-добро предположение?
— Не. Цялата Кехлибарена стая ли търсите?
— Кой е казал, че изобщо я търсим?
— Това е лошото при разпита. Не можеш да задаваш въпроси, без да издадеш някаква информация. Цялата Стая ли търсите?
Тишина. После Елън сви рамене.
