— Поне не могат да кажат, че не съм ги предупредила за теб. В момента ни интересува единствено тази част от нея, която е откраднал Кайл.
— У него ли е цялата стая?
— Не знаем.
— Кажи ми вашето предположение.
— Ние мислим, че той може да е, а може и да не е нечия пионка и да отговаря за продажбата на цялата Стая. Във всички случаи обаче у него е една част от стаята, за да привлече вниманието на световния пазар.
— Дяволите да го вземат! Чий беше трупът, изхвърлен от водите на островите Сан Хуан, онзи с липсващите пръсти и счупения врат?
— Бивш човек на КГБ от бившия Съветски съюз.
— С какво се е занимавал напоследък?
— С хора.
— Конкретни хора ли е убивал, или всеки, когото му наредят?
— Известно време е работил за един от шефовете на мафията в Москва, после е излязъл на свободна практика.
— Защо е търсел Кайл?
— Не мога да ти отговоря.
— Какво знаете за Марджи?
— Тя е била предана дъщеря на една изолирана, презряна и разпокъсана страна. Победените пазят спомена за враждите, войните и кръвопролитията векове наред. Те умеят да мразят.
Джейк вече знаеше това. Не знаеше обаче дали патриотизмът на Марджи стига далече от това, да говори на един тайнствен език и да мрази.
— Дали е била сериозна относно освобождението на Литва? — попита той.
— От това, което знаем, добрият стар татко е свършил идеална работа, като е заразил дъщеря си със солидна доза празнословие, типично, за бащината й страна. Тя е ходила на обичайните тайни срещи, които са били прилежно издавани на руснаците от техните литовски информатори.
— Едно са срещи, друго са конспирации. Тя в какво е участвала?
— Скъпи, в Литва няма ефективна конспирация, откакто господ е обул гащи. Там просто се надпреварват да крещят как горките им велики предшественици са били мамени и да преразказват вехти истории за грабежи и издевателства.
— Би било по-добре да се надпреварват да крещят за собствена парична система, независима от руската рубла — промърмори Джейк.
— Страдат от липса на желание.
— А какво ще кажеш за…
— Да се върнем на изчезналия кехлибар — прекъсна го Елън. — Чувал ли си слухове за Кехлибарената стая!
— Разбира се.
Джейк отново долови промяната в нея, сякаш тя се съсредоточаваше.
— Кажи ми какво си чувал — каза Елън.
— Ти може да разполагаш с целия ден, но аз — не.
— Щом аз имам време, имаш и ти.
За момент нетърпението му почти надделя. После си напомни, че животът му би бил далеч по-лесен, ако Елън и тези като нея не се впиваха в него като бълхи.
— Някои хора твърдят, че Стаята никога не е напускала Санкт Петербург, следователно ние сме я погубили, когато в края на войната бомбардирахме мястото и го превърнахме в тлеещи руини. Повечето обаче вярват, че нацистите са разрушили Кехлибарената стая през четиридесет и първа, направили са я на парчета, пакетирали са я и са я превозили до Калининград.
— И?
— Тогава започва най-интересното. Самите сандъци, в които е била пакетирана Стаята, са изчезнали някъде през четиридесет и пета. Оттогава никой не ги е виждал. Противниците на тази теория твърдят, че всичко е разрушено по време на бомбардировките.
Елън направи гримаса.
— Какво мислят останалите?
— Чувала ли си за Ерих Кох, бивш нацист от тогавашната Източна Прусия?
— Трябва ли да съм чувала?
— Той твърди, че Кехлибарената стая все още е погребана под Кьонигсберг, прекръстен от руснаците на Калининград. Той би трябвало да знае. Участвал е лично в заравянето й.
— Защо не я е изровил?
— Прекарал е целия си живот в затвора след падането на фашистите. Много хора са се домогвали до него и са му обещавали свобода, но дори на смъртния си одър той не е казал къде е скрита плячката.
— Следващата теория? — подкани Елън студено.
— Тя е на доктор Алфред Руди, който твърди, че е заключил кехлибара в някакво подземие. Погребал стаята в същия град, както твърди и Кох, но по различен начин. Разбира се, това, както твърди и Кох, е било, преди съюзниците да превърнат мястото в куп руини, а руснаците да построят върху останките му нов град.
Изражението на Елън не се промени.
Джейк продължаваше да говори. Тонът му подсказваше, че за него всичко това са празни приказки и че той вече е човек, който не вярва на глупости.
— Един от хората, които в момента търсят Кехлибарената стая, смята, че тя се намира под някаква пивоварна в Калининград — каза Джейк.
— Ти какво мислиш?
— Мисля, че да копаеш под тази стара сграда е равносилно на самоубийство. Действащи боеприпаси, останали от петдесет години войни и революции, наводнени подземни стаи, падащи стени и други подобни неща — опасно е.
Елън издаде някакъв звук, за да покаже, че го слуша.
— Има и американска теория — продължи Джейк. — Някакъв заможен, анонимен американски колекционер е платил цяло състояние и е скрил Стаята в модерния си замък. Друга разновидност на тази теория твърди, че Стаята е попаднала в Южна Америка — В Уругвай или Аржентина — с оттеглянето на нацистите при рухването на Третия райх. Споменах ли ти за Щази?
— Не.
— Не трябва да ги пропускаме. Бившата Източногерманска държавна сигурност, известна на хората като Щази, е изгубила много средства и години в търсене на Кехлибарената стая. Без успех, разбира се.
— Защо казваш разбира се? Мислиш, че стаята няма да бъде открита?
— Смятам, че е потънала в дим, когато съюзниците са изравнили Кьонигсберг със земята. Кехлибарът гори като смолата, от която някога са правели факли — силна миризма, кълба от дим и страховити пламъци.
— Но Борис Елцин каза на немците, че Кехлибарената стая е скрита някъде в бившата Източна Германия — възрази Елън.
— Елцин каза също, че на мястото на саморазрушаващата се, корумпирана комунистическа система ще наложи свободна пазарна икономика, и то в срок от една година. Сигурен съм, че при това положение няма да има нищо против да извади кехлибарен заек от шапката си, за да зарадва и успокои своя роптаещ народ.
Ноктите й отново потропаха по дамската чанта. Нов повей на вятъра разлюля елите. Върволица от облаци надвисна над дръвчетата. Морските вълни безшумно се разбиваха в носа на скалата.
Джейк отново погледна часовника си. Бяха изтекли само няколко минути, а му изглеждаха цяла вечност. Определени хора го караха да се чувства така. Елън бе една от тях. Невинаги му беше влияла така, но човек все пак израства, ако има достатъчно време за това.
— Значи не търсиш Кехлибарената стая — продума Елън, гледайки го внимателно.
