Мърморейки, Ют разрови огъня и провери водата в тенджерата, която висеше над него.
— Водата ще е готова след малко — каза той.
— Благодаря — отговори Сара, без да го поглежда.
Той я наблюдаваше почтително как работи. Някъде дълбоко в себе си беше убеден, че тя е ангел, изпратен на земята, за да помага на създанията, които не могат да си помогнат сами.
Сара продължаваше да чисти кръвта от тялото на Кейс. Когато свърши, огледа работата си. Лола бе права. Този мъж наистина е първо качество.
Тази мисъл я изненада. След всичко онова, което беше понесла в съпружеското легло, мъжете не я привличаха физически.
С бързо движение покри Кейс, запазвайки поне малко благоприличието.
Но не можеше да забрави какво е видяла.
По-голям е от Хал.
Отвсякъде.
Тази мисъл я накара да потрепери. Беше понесла достатъчно болка от доста по-малко надарения си съпруг. Не би могла и да си помисли да лежи със стиснати зъби, докато мъж с размерите на Кейс върши работата си между краката й.
— Ето ти водата — каза Ют.
— Благодаря — Тя взе тенджерата и погледна в малките черни очи на Ют. — Чичо Уилям — каза тя тихо — ми е казвал, че чистата рана заздравява по-лесно от мръсната, а всяка жена знае, че топлата вода и сапунът измиват по-добре от студената вода.
Ют кимна.
— Не искам да кажа, че те подценявам. — Тя докосна покритата му с белези ръка. — Просто исках да го знаеш, за да знаеш какво да правиш, ако някой ден се нараня.
— Господ няма да го позволи.
— Господ е зает.
— Никога не е твърде зает за ангелите си.
С тъжна усмивка, Сара се обърна отново към Кейс. Бавно, внимателно, тя почистваше раните му и не спря, докато не започна да вижда само разкъсана плът и прясна кръв. Една от раните на крака беше високо от вътрешната страна на бедрото. Опипа внимателно мястото и не откри никаква подутина. Вътре нямаше олово. Куршумът просто бе отнесъл част от месото, без да остава в плътта.
Другата рана на крака му беше по-дълбока, по-сериозна. Кървеше обилно, но не на тласъци. Не беше от тези рани, за които чичо й й беше казвал, че означават неминуема смърт.
— Куршумът излязъл ли е? — попита Лола.
— Не — въздъхна Сара. — Ако съдя по ъгъла, по който е влязъл, трябва да е някъде дълбоко от задната страна на бедрото му. Ако не е засегнал костта…
Лола пъхна ръката си под бедрото Пръстите й напипаха незасегната кожа и мускул. Търсеше куршума. Не трепна, когато Кейс изстена.
Но Сара трепна.
— Имал е късмет — каза по-възрастната жена. — Не е засегнал костта.
— Сигурна ли си?
— Да Напипвам го. Ют, подай ми ножа си. Ще го извадя много бързо.
— Чакай! — каза Сара.
Лола я погледна учудено.
— Ще заздравее по-добре, ако няма олово.
— Знам. Просто…
Гласът на Сара заглъхна. Не знаеше как да обясни на Лола, че мисълта да разреже гладката, мускулеста плът на Кейс предизвиква у нея тревога, тъга и гняв едновременно.
— Добре ли си, сестричке? — попита Конър. — Изглеждаш малко бледа. Може би ще е по-добре, ако оставиш това на нас.
— Добре съм — рязко отговори Сара. — Ют беше прострелян доста по-лошо, когато го намерихме. А аз го разрязах и заших доста добре, не помниш ли?
— Помня, че след това повръща — промърмори брат й.
— Е? — обади се Лола, преди още Сара да е отворила уста. — Първо е направила каквото трябва, а това е всичко, което има значение в такива случаи. Ти вече доста повръща, момче, а ми се струва, че си забравил.
Конър присви зелените си очи и преглътна думата, която със сигурност щеше да му докара още мърморене от страна на по-голямата му сестра.
— Ют — обади се Сара, — обърни Кейс на една страна. — Ще извадя куршума със скалпел.
— Аз ще го обърна — каза Конър.
Тя го погледна изненадана. Все още продължаваше да мисли за него като за онова деветгодишно момче, което плачеше на гроба на родителите си. Но малкото й братче вече почти беше станало мъж. Едър, по-висок от нея с една глава и два пъти по-силен.
Той расте твърде бързо, осъзна тя с внезапен страх.
„Ако не намеря скоро това испанско съкровище, ще стане твърде късно. Конър ще напусне това място и ще изчезне, за да намери смъртта си някъде. Той заслужава повече. Умен е. Може да стане лекар, съдия или учител като баща ни.“
Кейс изстена отново, когато Конър го обръщаше.
— Внимателно! — веднага извика Сара.
— Той е в безсъзнание.
— А какво искаш, да ти пее химни ли? Боли го, въпреки че не е съвсем буден.
— Можеш да се обзаложиш — каза Ют. — Защото ако беше буден, нямаше да издаде и звук.
— Откъде знаеш — попита Конър.
— Видях го в „Испанската църква“. Той е спокоен и уравновесен човек. Не мисля, че обича да изглежда слаб.
Конър продължи да го обръща, този път по-внимателно.
Куршумът образуваше бучка точно под кожата на бедрото му.
— Нали ти казах — каза Лола.
Сара не отговори. Просто взе скалпела, пое си тайно въздух и си каза наум, че ще реже просто едно парче телешко.
Беше нужен само един бърз разрез. Куршумът изскочи и се търкулна по утъпканата глина, която представляваше подът на къщата.
Конър се наведе бързо и взе оловото. Движението му беше някак тромаво. Той все още не беше свикнал с тялото си, което се променяше толкова бързо.
— Ето го — каза той и подхвърли куршума към Ют. — Можем да го стопим и да излеем друг куршум.
Ют хвана парчето олово, изръмжа нещо и го пъхна в джоба си.
— Жалко, че я няма гилзата — добави Конър.
— За Бога — каза Сара, — само идиот би кървил толкова, ако е ранен само с гилза.
— Само идиот би се оставил да го застрелят така — отвърна брат й.
— Момче — намеси се Ют, — не си глупак, затова не се дръж като такъв. Този човек тук очисти двама Калпепърови. Той успя да си тръгне от мястото на стрелбата, а те останаха там. Завинаги.
Сара замръзна на мястото си.
— Какво?
— Калпепърови — повтори Ют. — Реджиналд и Куинси.
— Е, дяволът ще има още две души за вечеря — обади се и Лола. — Не бих могла да кажа, че съжалявам.
— Най-добре е да се подготвим за посещение — каза Ют спокойно. — Бийвър ще изпее всичко, когато Аб започне да го разпитва.
Сара се обърна бързо и се втренчи в Ют. Той сви рамене.
— Опитах се да залича следите, но Кейс кървеше силно. Чувал съм, че Калпепърови са добри
