но револверът в лявата му ръка, насочен към гърдите на мъжа, не трепваше.
Бийвър много внимаваше да не мърда.
Кейс стигна до вратата и изсвири. Звукът беше като зова на ястреб.
„Побързай — безмълвно викаше коня си. — Трябва да се махна оттук, преди да съм припаднал.“
Крикет се втурна към господаря си. Кейс се хвана за седлото и се метна отгоре му.
Изпитваше ужасни болки. Стисна зъби и се завърза за седлото. Ръцете му почти не му се подчиняваха.
„Трябва да отида в къщи“ — помисли си той замаяно.
Но той нямаше дом.
С последни сили насочи Крикет към каменната пустош и препусна.
Глава 3
— Донесох ти нещо — каза Ют.
Сара вдигна поглед от ястреба, който хранеше. Някой от престъпниците в Спринг Каниън го беше използвал като мишена. За щастие, крилото му не беше счупено. Щеше да заздравее. Но дотогава птицата трябваше да бъде хранена, в противен случай щеше да умре от глад.
— Книги ли? — попита тя нетърпеливо.
Ястребът се опитваше да се освободи. Тя го притисна към себе си и му заговори успокоително.
— Да, и книги — отговори Ют.
— И какво още?
Той посочи с глава към предната част на къщата.
— По-добре да побързаш.
Тя го погледна учудено, но не каза нищо. Сложи мека кожена качулка на главата на ястреба, завърза единия му крак за едно клонче и излезе навън.
Първото, което видя, бе кръвта на ездача — засъхнала, прясна — целият мъж, приведен над седлото, беше в кръв.
После позна жребеца.
— Мили Боже! — възкликна тя. — Кейс!
— Намерих го и ти го доведох, както ти водя всички останали ранени създания.
— Свали го от коня — каза тя бързо.
После започна да дава заповеди на висок глас.
— Конър! Конър! Веднага ела да помогнеш на Ют! Лола, донеси целебните си билки!
Ют извади един нож, дълъг почти колкото ръката му и се зае с прерязването на въжетата, които прикрепяха Кейс към седлото.
Конър дойде тичешком откъм дефилето. Той беше слабо, кокалесто петнайсетгодишно момче.
— Какво има, сестричке? — попита той.
— Виж сам. — Тя махна към окървавения ездач. — Калпепърови сигурно са го намерили.
Кейс започна да се свлича от седлото. Конър помогна на Ют да свалят неподвижното тяло.
— По дяволите, много е голям — промърмори Конър.
— Недей да псуваш — каза Сара машинално. — И се казва „едър“, а не „голям“.
— Уроци ли ще ми преподаваш, или ще помогнеш на човека?
— Мога да правя и двете едновременно — скара се тя. — Донесете Кейс вътре и го сложете на леглото ми.
— Кейс, така ли? — обади се Конър.
Сграбчи големите окървавени ботуши и се приведе под тежестта. Ют направи същото с раменете на Кейс. Занесоха го в къщата.
— Този ли те доведе вкъщи миналата вечер? — попита Конър.
— Да — отговори разсеяно тя. После изведнъж се сепна. — Откъде знаеш?
— Видях го.
— Защо не си спал по това време на нощта?
— Когато Ют го няма, не спя много спокойно — отговори простичко Конър.
Сара се извърна, за да скрие внезапно почервенелите си бузи.
Дали Конър е видял, че Кейс я целуна?
— Лола — извика тя високо. — Къде си?
— Идвам, момиче. Някои от нас не са чак толкова пъргави.
Гласът идваше откъм малката постройка до къщата, където живееха Лола и Ют.
— Сложете го на леглото ми — каза Сара.
Конър погледна учудено първо окървавения мъж, после леглото на сестра си.
— Какво чакате? — викна тя.
— Боже! — промърмори Конър. — Кой пуска невестулка в кокошарника си?
Те положиха Кейс върху постелята.
— Донеси прясна вода от извора — каза Сара на Конър. — Ют, донеси онези чисти парцали, които са прострени отвън.
И двамата мъже побързаха да й се подчинят. Когато очите й блестяха по този начин, беше по-добре да приемеш заповедите й, без да спориш.
Тя коленичи до Кейс. Внимателно свали ботушите и чорапите му. Въпреки че той не издаваше никакъв звук, тя знаеше, че още е жив, защото от раните му течеше кръв. Когато сърцето на човек спре, спира и кървенето.
Твърде много кръв, помисли си тя със страх, когато усети влагата в ботушите му. Твърде много!
Махна шапката му и я хвърли на раклата, изплетена от върбови клонки. С бързи движения разкопча ризата и я свали от вцепененото му тяло.
Когато свърши, разгледа тялото му. По космите от дясната му страна имаше съсирена кръв.
Внимателно прокара пръстите си по гърдите му. Търсеше рани. Не откри нищо, освен раната, която вече беше видяла от вътрешната страна на дясната му ръка.
„Плитка е“ — помисли си тя с облекчение. Тече много кръв, но иначе не е опасна.
Разкопча колана му. После дръпна панталоните и бельото му надолу, изпълнена с ужас от това, което щеше да открие.
„Моля те, Господи, нека не е ранен в слабините“ — молеше се тя безмълвно.
Но единствената кръв по слабините му беше от раната на дясната ръка.
Тя въздъхна и продължи да смъква панталоните надолу по краката му.
Раните на бедрото му накараха стомаха й да се свие.
— Мили Боже, това е мъж първо качество — обади се Лола зад гърба й.
— Мили Боже, но в момента той прилича повече на задушено, отколкото на мъж — беше отговорът на Сара. — Донеси ми лекарската чанта на чичо ми, ако обичаш.
Смеейки се, Лола отиде до плетената ракла, отвори я и извади отвътре една стара черна кожена чанта.
— Какво ще ти трябва? — попита тя.
— Чудо — отговори Сара.
— Не знаех, че държиш чудесата в тази чанта.
— Нито пък аз.
Сара се зае да измие раните. Започна с тази на ръката му. Както си бе помислила преди, тази рана не беше сериозна, като се изключи силното кървене.
— Няма да има нужда от шиене — обади се Лола.
Единственият отговор на Сара беше:
— Топла вода, моля. И още парцали.
— Ют! — извика Лола.
— Чувам те — отговори той. — Но не ми е ясно защо е всичкото това търкане, когато…
— Престани да мърмориш — прекъсна го Лола. — Тя спаси нещастната ти кожа веднъж, нали?
