страни.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
За разлика от шумното, пищно празненство предния ден — според Ранулф организирано в чест на пристигането на сър Хенри — сватбеният празник бе достоен за крал. Бяха сервирани шест блюда и всяко се състоеше от множество ястия — месо, пиле, риба, яйца, зеленчуци — и завършваше с композиция от захар, тесто и мармалад, изобразяваща нещо конкретно, например придворна любовна сцена.
Етикетът се спазваше стриктно — първо се появи слуга с хляб и масло, последваха го икономът и неговите помощници с вино и бира. Оръженосците застанаха зад столовете, за да обслужат своя рицар, да нарязват месото му на предназначените за това дъски и след всяко блюдо да ги отнасят настрана.
Изборът бе огромен и бе помислено за всеки гост. Имаше печен дивеч, месо от шопар, агнешко, телешко, яребици и пауни. Яребиците бяха сервирани по два начина — със синапов и джинджифилов сос или пълнени с яйца и билки. Към тях се поднасяше и задушено месо за хора с не толкова здрави зъби. За различните вкусове имаше пилешко, горски бекас, патешко, месо от рибар, дъждосвирци и чучулиги. На почитателите на рибните деликатеси се предлагаше калкан в плодов оцет с подправки, стриди с магданоз във винен оцет, треска в подлучено масло, варена скумрия с мента в копривен сос, както и прясна херинга, лангусти, миди, минога и баница с риба. Десертите бяха безчет — от плодовете с най-разнообразни подправки, та до сладкишите с всякакви плънки.
Жената на Ранулф не го излъга, споменавайки, че в Клайдън без храна няма да останат. Естествено, празненството продължи през целия ден. Всички се забавляваха от сърце, подхвърляха се шеги, а някои веселяци сред гостите, както и специално наетите за случая пътуващи актьори разказваха най-различни интересни истории.
Когато Ранулф се върна от тоалетната, ниските маси бяха изчезнали и на тяхно място се виеше буйно хоро. Хванати за ръце, танцуващите пееха с пълен глас. Рейна се забавляваше чудесно и докато я гледаше как пее и се смее наедно с останалите, той осъзна, че сякаш я вижда истински едва в този миг; макар че откакто излязоха от църквата, тя през цялото време бе до него.
Жена му сияеше, по-очарователна от всякога и този факт нямаше нищо общо с искрящата й рокля. Горната част бе от същата бяла коприна, пронизана от сребърни нишки, каквато носеше и той. Полата й, обшита със сребърно везмо, бе направена от ярко синя сарацинска коприна, а около бедрата й се виеше колан, украсен с със сини и червени скъпоценни камъни. Не носеше мантия или було, за да не отвличат вниманието на гостите от изисканата й рокля, а докато танцуваше, блестящата черна коса се вееше волно, хваната от немирна сребърна диадема, която се бе свлякла встрани.
Страните й бяха поруменели, красивите й сини очи искряха щастливо и без всякакво предизвестие тялото на Ранулф реагира по точно определен начин. Обзе го раздразнение.
Ранулф седна отново на високата маса — на почетното място, да, стола на лорда, на
Тази жена бе хитра, злобна и изобщо притежаваше всички черти, които бе наблюдавал не веднъж у другите благородни дами. Но той се загледа в нейния безгрижен, волно-дързък танц и внезапно я пожела. Сигурно не съм на себе си, помисли си той.
Тя се запъти към него задъхана. Няколко къдрици бяха залепнали за лицето и тя се засмя на някаква шега, подхвърлена от развеселен благородник. До този момент не бе погледнала Ранулф нито веднъж и затова той се учуди, когато Рейна го заговори:
— Вие не танцувате, милорд.
— Не, не танцувам.
— Е, и аз не съм по танците, но днес се налага.
Ранулф нямаше настроение за лековати разговори.
— Вие кога ще… искам да кажа, дали дамите скоро ще ви изпроводят от залата?
— О, толкова е рано още.
Не му се нравеше, че все още не го поглежда и затова попита:
— Под ръка ли ви е онова малко шишенце.
— Разбира се — отвърна тя с разсеян вид.
Трябваше може би да я дръпне върху коленете си, за да я откъсне от нейното равнодушие. Но в този миг светлосините й очи се обърнаха към него и стана ясно, че е чула въпросите му. Но се заблуждаваше относно истинските му мотиви.
— Не бива да се притеснявате заради ритуала с брачното ложе — продума тя тихо. — Никой не подозира, че някой от нас ще отблъсне другия и затова няма да се наложи да се излагаме голи на оглед.
Той само изръмжа и ядът му към нея нарасна още повече. Защо тази жена никога не се смущаваше при споменаването на такива деликатни теми? Безспорно самообладанието й бе похвално, но тъкмо в този момент това нейно качество го притесняваше.
Тя успя съвсем точно да изтълкува мрачното изражение на лицето му.
— Не се забавлявате, нали, милорд? Мога ли да напр…
— Можете да идете в леглото, милейди. И то веднага. За днес желая да приключа веднъж завинаги с всички формалности.
При тези думи тя поруменя и сведе поглед. Замълча за момент, след което кимна вдървено, изправи се и се оттегли.
Ранулф се облегна назад и напрежението сякаш го напусна. Всъщност не можа да осъзнае напълно какво значение придоби за него реакцията й, докато тя мълчеше. Ако Рейна се бе опитала да му противоречи… но тя не го стори. Възприе думите му като заповед и се подчини. Почувства удовлетворение, но то не продължи повече от минутка. Внезапно осъзна, че наистина бе още рано и че жена му се забавляваше много преди да я нападне изневиделица с лошото си настроение. И — трябваше да признае пред себе си — наистина нямаше сериозни основания да се чумери. Та нима не бе господар на всичко наоколо, не бе ли най-щастливият човек в тази зала? Не придоби ли могъщество, равно на властта на баща му? Да, така е! Но всъщност с какво бе заслужил този успех?
— Какво прави тук това нещо?
Рейна премести поглед към „нещото“, което в този момент сладко-сладко се изтягаше насред брачното ложе. Когато лейди Ела пристигна с останалите войни на Ранулф, тя се бе разпоредила да я топнат във вода заради бълхите. Не очакваше обаче, че животинчето смята да сподели стаята на своя господар.
— Това е любимката на Ранулф — отвърна тя на възмутения въпрос на госпожа Хилари.
— Нима? — Една от присъстващите се разкикоти.
Рейна също се усмихна. Какъв ли смях щеше да падне, когато видеха противното животно да се вие около врата на великана?
— Но нали на този етаж животните са забранени? — възкликна госпожа Хилари.
Рейна само повдигна рамене.
— Клайдън вече има нов владетел и никой не може да му забрани да държи котката в стаята си.
— Вие можете, милейди.
Боже милостиви, колко й вярваха всички. Но ако бяха осъзнали причината, поради която ги събра толкова бързо, за да подготвят първата брачна нощ, сигурно нямаше да разчитат чак толкова на нейното влияние. Всъщност всички наричаха тези помещения стая на лорда, но по традиция спалните се обитаваха от господарката на замъка. То се знае, че и тя щеше да има думата, станеше ли въпрос с кого да ги сподели — лордът се изключваше, разбира се.
Тя се обърна към госпожа Флорет:
— Занеси котката в кухнята и кажи да й дадат топло мляко. — Досети се обаче, че готвачката може да
