си запален ловец.
— Тя не ходи на лов със соколи.
— Наистина ли? Но аз много добре си спомням, че баща й неведнъж е споменавал…
— Че тя си служи отлично с лъка? — прекъсна я сухо Улфрик.
— Колко си глупав, Улф — снизходително се засмя майка му. — Разбира се, че тя не използва лък. Освен това съм виждала нейния сокол. Великолепна птица. Доколкото си спомням, се казваше Риска. Същото име е носела и първата й птица, която имала като дете. За съжаление някакво жестоко момче я е убило. Сигурна съм, че ще ти разкаже тази история, освен ако вече не го е направила. Било е много неприятно изживяване за нея, така че ако ти го разкаже, ще означава, че те чувства близък.
„Жесток“ сигурно е било определението, което е дала Милисънт, а не майка му. Лейди Ан никога не си позволяваше да прави толкова окончателни и точни характеристики на хората. Значи явно Милисънт бе разказала историята на майка му, но е премълчала името на жестокото момче. А и лейди Ан едва ли би й повярвала, ако й кажеше колко жесток и безчувствен е синът й.
Господи, искаше му да бе научил, че преди толкова години несъзнателно е причинил смъртта на онзи сокол. Не бе имал никакво намерение да го убива, а само да го махне от себе си. Проклетата птица заплашваше да изкълве пръстите му!
И все пак, ако бе разбрал, че птицата е умряла, когато се блъсна в онази стена, може би щеше да остане и да се опита да успокои разгневеното момиче. Явно и за двамата този ден бе останал като един ужасен спомен.
— Като говорим за птици — продължи младият мъж, — видя ли всичките й любимци?
— Всичките?
Майка му отново сви вежди, но след миг устните й се извиха в усмивка, сякаш бе разбрала за какво говори синът й. Както обикновено, се оказа, че греши.
— Вълка ли имаш предвид? Наистина странен домашен любимец, но е много дружелюбен. Можеш да бъдеш сигурен, че по-скоро бих се доверила на него, отколкото на някое от кучетата на баща ти. Знаеш ли, един път заспа в краката ми. Дори не знаех, докато без да искам не го ритнах, а той дори не изръмжа. О, сетих се! — изкиска се майка му. — Тя го нарича Гроулс, нали? Името изобщо не му подхожда, тъй като е кротък като малко котенце.
Явно майка му смяташе, че Улфрик се притеснява от присъствието на вълка. Можеше да й обясни, че имаше предвид големия брой любимци на Милисънт, а не точно този. Най-голямата му тревога беше, че бъдещата му булка, сигурно ще превърне брачната им спалня в конюшня, но реши, че няма смисъл да изказва на глас опасенията си. Майка му сигурно щеше да заяви, че това са маловажни неща, за които не си струва изобщо да се споменава. Улфрик много я обичаше, но понякога държанието й наистина го вбесяваше.
Всъщност и без това нямаше намерение да се оплаква от Милисънт, поне засега. Онази целувка беше все още свежа в паметта му и в интерес на истината, си мислеше повече кога отново ще има възможност да усети вкуса на своята годеница… само, за да се убеди, че желанието му към нея не бе въображаемо.
Обаче бе длъжен да предупреди майка си за трите нападения срещу Милисънт. След като вероятно щеше да прекарва доста голяма част от времето си в компанията на момичето, не биваше да я държи в неведение за евентуалната опасност.
— Не бих искал да те тревожа излишно, майко — започна направо Улфрик, — но трябва да знаеш, че някой се опитва да убие Милисънт.
Лейди Ан ахна. Изражението й бе недоверчиво, явно не му повярва.
— Улф! Не бива да се шегуваш с подобни неща!
— Бих искал наистина да е шега. Но в продължение на няколко дни имаше два, а може би и три опита за покушение срещу Милисънт. Казвам ти го, защото ще бъдеш често с момичето и искам да бъдеш нащрек. Ще те помоля, ако забележиш някой непознат, веднага да ми съобщиш.
Този път майка му явно прие думите му съвсем сериозно, защото лицето й внезапно пребледня.
— Кой? Мили Боже, кой?
Той сви рамене.
— Нямам представа. Може да е някой неин враг, за когото тя дори не подозира, или може да е някой, който иска да нарани мен чрез нея, или да предотврати сватбата.
— В такъв случай трябва незабавно да се ожените!
— Тя не се съгласи — вече й го предложих — засмя се Улфрик.
— Аз ще поговоря с нея…
— Няма да има полза, майко.
— Разбира се, че ще има — убедено заяви лейди Ан. — Тя е разумно момиче. Ако това ще спре нападенията, тя ще се съгласи.
Разумно момиче? Вече бе почти сигурен, че майка му има предвид Джоун, а не Милисънт. Ала нямаше никакъв смисъл да й казва за нежеланието на годеницата му да се омъжи за него. И сама щеше да го разбере, ако се опиташе да я накара да побърза със сватбата.
— Постъпи както искаш — въздъхна примирено той. Познаваше майка си и знаеше, че тя и без това щеше да го направи. Засега бе достатъчно, че я бе предупредил да внимава и да му съобщи веднага, ако някой й се стори подозрителен.
Глава 20
— Всички сте глупаци! Нареждам ви да свършите съвсем проста работа, наистина съвсем проста, а вие оплескахте всичко! И за какво ви плащам? За да ми доказвате що за некадърници сте?
Първата мисъл на Елъри бе, че трябва да престане да нощува в страноприемниците, където Уолтър де Рогтън лесно можеше да го открие. След това му хрумна, че по-скоро би трябвало да убие Уолтър, отколкото момичето, което Де Рогтън го бе наел да очисти. Разбира се, това последното едва ли щеше да се отрази добре на репутацията му, ако въобще си струваше да се грижи за нея.
Не сведе засрамено глава, въпреки че тъкмо това очакваше лордът. Алджър и Кътред, двамата му съучастника, изглеждаха засрамени, но Елъри само сви равнодушно рамене, без да отделя поглед от лицето на работодателя си.
— Просто нещастно стечение на обстоятелствата, милорд — бе единственото му извинение. — Следващия път ще се справим по-добре.
— Следващия път? — извика Уолтър, зачервен от гняв. — Какъв следващ път? В Дънбър имахте много повече възможности за достъп, докато Шефърд прилича на добре защитена крепост, намираща се под обсада. Вътре не може да проникне никой, който няма работа там. Не пускат дори търговците, ако стражата не ги познава.
— Те ще трябва да наемат…
— Ти май не ме слушаш! Шефърд е графство. Един граф не наема, той разполага с васали и крепостни, които работят за него.
— Винаги има начин, милорд, да се постигне това, което искаме — ако не с подкуп или наемане на работа, то чрез измама или тайно проникване. В замъка постоянно влизат и излизат селяни. Освен това през портите минават товарни каруци, сноват проститутки. Познавам една жена, която мога да използвам, ако се наложи. И преди е работила за мен и разбира от отрови. Не е нужно да ми казвате как да си върша работата.
Елъри изобщо не го бе грижа, че пред него стоеше благородник и че думите му можеха да го засегнат. Той бе свободен човек и това му даваше всички права, от които се нуждаеше. Той не правеше никаква разлика между благородник и крепостен селянин. Самият Елъри бе син на лондонска проститутка, нямаше представа кой е баща му и едва проходил, бе изхвърлен на улиците да се грижи сам за себе си. Бе оцелял, въпреки глада и мръсотията, побоищата и спането на открито през най-лютите зими. Един разбеснял се благородник не можеше да го уплаши.
Уолтър трепереше от гняв, на устата му бе излязла пяна и цялото му държание показваше, че не е свикнал да търпи подобно отношение от някой, който не бе достоен да лиже и праха от ботушите му. Още по-зле за него. Ако Елъри бе научил нещо за живота, то бе, че трябва да си взима това, което може, и то с
