всеослушание.
— Но ти не можеш да излезеш от замъка, без да те забележат. А и стражата на външните порти ще те спре. Нима си въобразяваш, че ще можеш да си тръгнеш просто така?
— С твоята помощ ще успея.
Джоун ужасено изпъшка.
— Мили, трябва да има някакъв друг начин. Ами ако признаеш всичко на Улфрик, а не на баща му, и се ожените още днес? Това със сигурност ще сложи край на безчестния план на крал Джон, не мислиш ли?
— Не и ако целта на Джон е да обяви нашите семейства за предатели и извън закона, за да може да конфискува имуществата и земите ни. Не и ако все още жадува за отмъщение, задето съм го нападнала. Не и ако…
— Достатъчно! Господи, това бе само предположение — въздъхна Джоун и се намръщи. — Не си мисли, че не разбирам, ти по-скоро би предпочела да се махнеш оттук, от колкото да се омъжиш за Улфрик. Наистина, питам се дали тайничко не си доволна от случилото се.
Сега бе ред на Милисънт да въздъхне.
— Не, не съм доволна, че в лицето на крал Джон си спечелих враг, само и само да избегна брака си с Улфрик. Дори това да бе последната ми възможност, пак не бих прибягнала до нея.
Глава 32
— Никога няма да успеем — простена Джоун, докато се взираше в големия пътнически сандък, в който Милисънт възнамеряваше да се пъхне.
— Ще успеем, ако през цялото време не се отделяш от него и попречиш на носачите да погледнат вътре, за да разберат защо е толкова тежък.
— Не е ли по-добре просто да кажа, че това е сватбен подарък, който трябва да се скрие? — предложи сестра й. — Тогава няма да има нужда да се представям за теб.
— Да, но не можеш да скриеш един подарък в конюшнята, а аз искам да го занесат тъкмо там. Не, кажи че съдържа специална храна за Стомпер, за да го оставят близо до неговата клетка. И без това никой от конярите не смее да се доближава до него.
Джоун не изглеждаше убедена.
— И без това не можеш да напуснеш имението, възседнала Стомпер, така че защо трябва да оставят сандъка в конюшнята?
— Защото конюшнята е близо до външните порти. Така ще мога да видя кога излизат повече хора и да се опитам да се промъкна незабелязано с тях. Или пък ще се прехвърля през крепостната стена, макар че има толкова много стражи наоколо и е възможно да успея.
— Много по-лесно ми е да се представям за теб, когато е само на шега — въздъхна Джоун. — Изпитвам страх, когато се отнася за нещо толкова сериозно. Нищо чудно да кажа или направя нещо, което моментално ще ме издаде.
— Сигурна съм, че ще се справиш, Джоун. Ще трябва само да излъжеш стражата пред вратата и да намериш двама мъже, които да изнесат сандъка. Няма да имаш работа с някой, който те познава.
— Докато напуснеш замъка — намръщи се сестра й. — Тогава ще трябва да се справям с твоя годеник.
— Вече ти казах как да се държиш. Онази вечер той се издаде, като ми спомена как ни различавал — че аз стискам устните си, когато съм ядосана. Можеш много лесно да ме имитираш. Просто стой настрана от него, за да не се налага да разговаряте, и няма да имаш никакви проблеми.
Джоун не изглеждаше никак убедена.
— Но ако той пожелае да разговаря с мен, искам да кажа с теб, тогава…
— Не се тревожи. Аз съм сърдита от последния път, когато разговаряхме, и той много добре го знае. Оттогава не съм разговаряла с него, а и той едва ли ще очаква да му проговоря, след това, което направи.
— И какво е направил? Не си ми казвала защо през последните дни сякаш искаш да го убиеш с поглед.
Милисънт не бе имала никакво намерение да споделя преживяването си, защото се чувстваше твърде засрамена от собственото си държание. Но не можеше повече да го пази в тайна, ако искаше през следващите няколко дни Джоун да заеме успешно мястото й.
Докато се обличаше в старите си дрехи, Милисънт повтори, доколкото си спомняше, всеки разговор, който бе водила с Улфрик. Джоун трябваше да знае и най-малката подробност, в случай че Улфрик се опита да поговори с нея и спомене нещо, което двамата вече си бяха казали.
Не й бе казала единствено за последната им среща, но сега осъзна, че не може да я запази в тайна, ако иска Джоун да заблуждава Улфрик колкото се може по-дълго. Така Милисънт щеше да има на разположение повече вре ме, преди да хукнат да я преследват.
— Улфрик едва не ме облада — смънка Милисънт.
— Едва? — повдигна вежди Джоун и смаяно добави: — Опитал се е да те изнасили подобно на крал Джон?
При спомена лицето на Милисънт пламна. Срамуваше се от собствената си слабост и никак не й бе лесно да си я признае:
— Не, не беше точно така. Аз отново бях изгубила ума си заради целувките му. Дори не му казах да спре. Ако лорд Гай не се бе появил, не се съмнявам, че щяхме да подпечатаме нашия съюз, и то много преди да получим благословията на свещеника.
Джоун отвори уста, затвори я, поклати глава и накрая въздъхна.
Когато заговори, тонът й бе укорителен.
— Ако не беше инцидентът с крал Джон, щях да ти кажа доста неща относно случилото се. Ала след като кралят очевидно е против сватбата ти с Улфрик, сега за всички, замесени в тази невероятна история, ще е много по-добре, ако ти наистина се омъжиш за Роланд. Да се надяваме, че планът ти ще успее.
Милисънт се усмихна, доволна, че сестра й най-после бе съгласна с нея.
— Сигурна съм, че ще успее. Трябва само да стигна до Клайдън и с това ще се сложи край на бедите ми.
— Иска ми се и аз да бях толкова сигурна — рече Джоун.
— Ти се тревожиш прекалено много. Безброй пъти си се представяла за мен. И никога не си била разкрита. Знаеш колко е лесно. След като можеш да заблудиш дори татко…
— Почти винаги, когато съм се представяла за теб, той е бил замаян от алкохол, Мили.
— Дори и да е така, той винаги е бил най-важната проверка. Никой друг не ни познава толкова добре.
— Истина е — с нежелание призна Джоун.
— И двете знаем, че можеш да го направиш — усмихна се бодро Милисънт. — А това е единственият начин, който ще ми осигури нужното време, преди да започнат да ме търсят. Всичко зависи от теб, Джоун. Поне два дни. За това време ще успея да стигна до Клайдън, дори пеша, а след това от там до Дънбър, за да убедя и татко. Ако Улфрик и лорд Гай не подозират, че съм заминала, никой няма да ме търси. Можеш да го направиш, сигурна съм в това.
— Изглежда, че нямам друг избор — въздъхна Джоун. — В такъв случай по-добре да побързаме, преди слънцето да е изгряло. Имаме късмет, че тази сутрин се събудих толкова рано. Другите още не станали и няма почти никой на двора и в голямата зала.
Милисънт кимна и пристегна връзките на панталоните си. Чувстваше се добре в старите си дрехи, бяха й много по-удобни от роклите, които трябваше да носи през последните седмици. Сякаш се бе освободила от оковите, които й бяха надянали с появата на Улфрик.
Джоун излезе, за да потърси двама мъже, които да изнесат сандъка, а Милисънт се огледа из стаята. Нуждаеше се от някое по-мръсно кътче, за да намаже лицето си с прах. Прокле прислужниците в замъка, които поддържа ха такава чистота, но в този миг забеляза прозореца. Стъклото бе зацапано от праха и пушека и бе идеално за целта й.
