Те не очакват любов от брака си, уреден по политически или други съображения, така че не се чувстват излъгани или разочаровани, когато не я открият. Нужни са обаче и много други неща за един добър и сполучлив брак. Любовта не винаги е сред тях. Но, когато я има… о, не можеш да си представиш…
— Разкриваш семейни тайни, а, Рейна?
Беше наистина изумителна гледка да видиш как тази жена се изчервява, особено когато острият й и хаплив език неведнъж бе карал другите да пламват до корените на косите си. Лейди Рейна се извърна и погледна съпруга си, чиято огромна фигура изпълваше рамката на вратата.
— Тъкмо отивах да си легна — избъбри тя и припряно се изправи.
— Наистина ли? Не се сърди, но се съмнявам.
Лицето на Рейна придоби възмутено изражение, но Милисънт не го видя, понеже дамата бе с гръб към нея. Изплаши се, че лорд Ранулф Фиц Хю е сърдит на жена си и си помисли, че може би вината е нейна.
— Не съм се опитвала да се меся — заяви лейди Рейна, а Милисънт побърза да я подкрепи:
— Разбира се, че не.
— Нито пък й досаждах — добави достопочтената дама.
— Изобщо не съм си го и помислила — енергично се присъедини Милисънт. — Лейди Рейна много ми помогна.
При тези думи майката на Роланд се извърна към нея и закачливо се засмя.
— Успокой се, дете, той не е ядосан. А дори и да беше, това нямаше да ме впечатли кой знае колко.
Последните думи бяха придружени с предупредителен поглед към Ранулф. Гигантът се ухили, показвайки, че не за пръв път чува подобно изявление.
Тъкмо в този миг Роланд избута баща си и мина покрай него.
— Не смятах, че ще държиш Мили будна през цялата нощ, майко — раздразнено рече той.
Лейди Рейна вдигна ръце и намусено заяви:
— Отивам да си легна, щом всички го желаете толкова силно.
И без да каже нито дума повече, тя излезе наперено от стаята.
— Аз ще се погрижа да го направи, без повече да се отклонява по пътя към спалнята — обади се Ранулф и добави: — Не се бави, Роланд. Всички се нуждаем от сън.
След като останаха сами, Милисънт и Роланд се изчервиха — може би защото за пръв път оставаха насаме в спалня, но по-вероятно защото и двамата знаеха какво бе обсъждано преди малко в същата стая. Роланд пръв се окопити и приседна на леглото до Милисънт, на мястото, където доскоро бе седяла майка му.
— Съжалявам — каза той и взе ръката й в своята. — Исках само майка ми да ти помогне да не се чувстваш обидена и разстроена. Тя е много добра в утешаването. Обаче не мислех, че ще те държи будна толкова до късно.
— Не е нужно да се извиняваш, Роланд. Аз не спях, иначе тя нямаше да влезе.
— А, значи наистина си била разстроена?
Милисънт въздъхна отегчено и нарочно смени темата на разговор.
— Никой ли в този дом не спи през нощта?
— Не знам за другите, но двамата с майка ми доста често се заварваме в кухнята по малките часове на нощта — обикновено, когато нещо й е попречило да довърши вечерята си.
— А какво е твоето извинение?
— Не че не мога да спя, но почти винаги съм гладен, а в такива случаи не ми е до сън.
Изрече го с такова огорчение от самия себе си, че Милисънт не можа да се сдържи и избухна в смях.
— Да, никак не е лесно да заситиш това огромно тяло.
Ала смехът й внезапно секна. Разнесе се някакъв шум и вратата рязко се отвори. И двамата погледнаха да видят какво става, понеже се чу звук като от изваждане на меч от ножница. И точно това се оказа.
Улфрик стоеше на прага с меч в ръка, но погледът му не бе насочен към Милисънт, а бе втренчен в Роланд.
— Това е истински позор и аз съм принуден да те убия!
Глава 38
Милисънт пребледня. Не само защото Улфрик бе там, където не би трябвало да бъде. Не само защото заплашваше да убие приятеля й. Не, кръвта се отдръпна от лицето й, понеже осъзна, че само Джоун би могла да му каже, че се намира в Клайдън.
Затова първите думи, които излязоха от устата й, бяха обвинение:
— Какво си направил на сестра ми, за да я принудиш да ти каже къде съм отишла? Тя никога не би ме издала доброволно.
Сапфирено-сините му очи се насочиха към нея. Изражението им бе ледено.
— И не го е направила. Тя припадна в краката ми, когато просто я попитах.
— Просто? — подозрително присви очи Милисънт. — И колко ядосан бе, когато я попита?
— Много.
Девойката облекчено въздъхна. Той не бе измъчвал Джоун. Само я бе изплашил до смърт. Но тогава…
— Как се досети да ме търсиш тук, след като не ти е казала?
— Преди няколко дни случайно е споменала пред брат ми, че мъжът, в когото си влюбена, наричаш „нежен гигант“. И аз най-после се сетих кой може да е. Бях сигурен, че си отишла при него.
Погледът му отново се насочи към Роланд. Милисънт също се извърна към приятеля си и видя, че той се усмихва. Сигурно бе полудял, щом намираше нещо забавно в цялата ситуация. Или пък смяташе, че Улфрик се шегува, когато заяви, че ще го убие? А може би наистина нямаше от какво да се страхува, защото въпреки гнева на Улфрик, те разговаряха сравнително спокойно?
Нямаше съмнение, че годеникът й е бесен, но очевидно успяваше да се сдържа. Но какво бе предизвикало гнева му. Бягството й? Или това къде я бе открил и с кого?
— Не е нужно да го убиваш — заговори Милисънт. — Открих, че чувствата, които изпитвам към Роланд, са като към брат. А и той отказа да се ожени за мен, защото ме чувства като сестра.
— Да не би да ме смяташ за глупак? Доказателството за обратното е пред очите ми!
В гърдите й се надигна гняв, а заедно с това усети прилив на смелост, която й бе нужна, за да му се опълчи.
— Какво доказателство? — презрително процеди младото момиче. — Ако имаш предвид това, че си заварил Роланд тук, с мен, защо първо не попиташ какво правим, а после да си вадиш заключения. Ако беше дошъл малко по-рано, щеше да завариш в тази стая и родителите му. Роланд дойде, за да потърси майка си, понеже се притеснил, че тя ме държи будна до толкова късен час. Аз наистина не бях заспала и ние двете разговаряхме. Би трябвало да проявиш малко повече здрав разум, Улфрик, преди да вадиш меча си.
— Мили, защо съзнателно го предизвикваш? — обади се неочаквано Роланд.
— Не правя нищо подобно!
— Тъкмо това правиш — рече Роланд и се обърна към Улфрик. — Милорд, това, което каза тя, е самата истина. Дори и да не бе сгодена за вас, а тя е, аз не бих могъл да се оженя за нея. Това би било все едно да се оженя за собствената си сестра, а трябва да се съгласите, че едва ли някой мъж би пожелал подобно нещо.
Роланд се надяваше да разведри обстановката, ала изглежда не му се удаде, защото мрачното изражение на Улфрик не се промени. Тъкмо обратното — когато се из върнаха към нея, тъмносините му очи блестяха още по-гневно и застрашително.
— Да не би да искаш да ме убедиш сега, че си ме излъгала, когато ми заяви, че си влюбена в него?
Милисънт предпочиташе да не бе повдигал този въпрос.
— Просто навремето си мислех, че е възможно. Винаги съм смятала, че го обичам. Изобщо не съм
