осъзнавала, че това не е любовта, която свързва мъжа и жената в брака. И двамата не изпитваме никакво желание един към друг. Как по-ясно да ти го кажа?
— Пак го правиш, Мили — упрекна я Роланд и я изгледа почти сърдито.
— Какво?! — гневно възкликна тя.
— Предизвикваш го. Обяснението бе достатъчно. Не е нужно да го дразниш повече.
— Върви да си легнеш, Роланд. Не ми помагаш с приказките си.
— Не мога — въздъхна младият мъж, макар че явно предпочиташе да се оттегли.
Милисънт разбра, че той се страхува да я остави насаме с Улфрик, въпреки че бе достатъчно умен, за да не го изтъква. Тя също не желаеше да бъде сама с Улфрик, ала в този момент се страхуваше много повече за Роланд, отколкото за себе си — особено когато годеникът й все още държеше меч в ръката си.
Улфрик навярно прочете мислите й или пък реши, че Роланд е твърде разумен и предпазлив, за да се опита да мине покрай него, след като не е въоръжен, и прибра меча си.
— Заради баща ти се радвам, че не ми се налага да те убия. Върви си. — Роланд се поколеба и той добави: — Тя е моя от деня, в който е сгодена за мен. Дори не си и помисляй да ми отнемаш това, което ми принадлежи!
Двамата млади мъже кръстосаха погледи за един дълъг и напрегнат миг. Накрая Роланд кимна хладно, рязко се обърна и напусна стаята.
Милисънт знаеше, че приятелят й никога нямаше да си тръгне, ако смяташе, че Улфрик представлява някаква опасност за нея. И на нея й се искаше да бъде толкова сигурна. Внезапно почувства страх и изпита желание да извика на Роланд да се върне. Безпокойството й се усили, когато Улфрик затвори вратата и пусна резето. Двамата останаха сами в заключената стая.
— Какво правиш? — с прегракнал глас попита тя и страните й, които преди малко бяха възвърнали цвета си, отново пребледняха.
Той не отговори. Приближи до леглото и я погледна.
— Можем да поговорим на сут… — опита се да предложи с треперещ глас тя, но той рязко я прекъсна.
— Няма за какво да говорим. — Тя се надигна, за да стане от леглото. — Остани на мястото си! — изплющя гласът му.
Сега вече здравата се изплаши. Изражението на лицето му не се бе променило. Той все още изглеждаше бесен. Бе сигурна, че каквото и да възнамеряваше да направи, никак нямаше да й хареса — ако въобще оцелееше след това. Никак не бе сигурна в последното. Бе в неведение относно намеренията му — засега. В следващия миг вече разбра — без да откъсва поглед от нея, Улфрик бавно започна да сваля пелерината си.
— Не го прави, Улфрик!
Той отвърна с въпрос:
— Наистина ли си въобразяваше, че можеш да се омъжиш за Роланд Фиц Хю и че той ще остане жив достатъчно дълго, за да се наслаждава на брака си с теб?
— Ако баща ми бе дал съгласието си, ти не можеше да направиш нищо, за да ми попречиш.
Младият мъж поклати глава.
— И смяташ, че това щеше да ме спре да го убия?
Чак сега Милисънт осъзна какво искаше да й каже.
Той я смяташе за своя собственост. И макар че всъщност не я искаше, тя пак бе негова, а това означаваше, че не може да се омъжи за никой друг, понеже за него това щеше да бъде измяна. Напълно нелогично и собственическо отношение! Милисънт не знаеше дали да плаче, или да се смее горчиво. Не можеше да спечели. Никога нямаше да има възможност да избяга от него.
Ала тя не бе забравила за неприятната си среща с Джон Безземни. Един крал би могъл да принуди и най-силния мъж да се подчини на волята му. А Улфрик още не знаеше, че кралят е против женитбата им. Всъщност, когато му го кажеше, той би трябвало да се зарадва. Това би му дало нужното извинение, за да не се ожени за нея. А ако прекрати годежа, вече нямаше да я смята за своя. Нужно бе само да му разкаже за среднощното си посещение при краля.
— Ти все още не знаеш какво ме накара да напусна Шефърд. Това променя всичко, Улфрик. — Той захвърли колана и ножницата си на пода върху пелерината. — Слушай ме!
— Годежният договор анулиран ли е?
— Не, но…
— Тогава нищо не се е променило.
— Казвам ти, че се е променило! Лично кралят е замесен. Той е против нашия съюз. Това е извинението, от което се нуждаеш, за да сложиш край на годежа. Ще трябва само да кажем на родителите си.
— Дори и да ти вярвах, момиче, а аз не ти вярвам, това няма никакво значение за мен. Джон не е казал нищо на никого — с изключение на теб — вместо това на всеослушание заяви одобрението си.
— Казвам ти самата истина!
— Тогава позволи ми да ти обясня защо няма значение. Това, което Джон иска, не може да се осъществи, освен ако не го заяви публично. Досега не го е направил и няма никакви изгледи да го стори. Затова сега ние двамата веднъж завинаги ще решим въпроса на кого принадлежиш ти, за да нямаш в бъдеще правото да го оспорваш. Ние вече сме обвързани с годежен договор. Сега само ще го подпечатаме. — С тези думи той я бутна обратно върху леглото и понечи да се плъзне до нея.
Тя не можеше да повярва, че той не подскочи от радост, когато му предостави нужното извинение, за да не се ожени за нея. После осъзна, че Улфрик бе твърде ядосан, за да го е грижа.
Именно гневът му й даде сили да извика:
— Не! Не го прави, Улфрик! Няма да се опитам да избягам отново. Ще се омъжа за теб, кълна се! Само не ме взимай по този начин… не и когато си побеснял от гняв.
В очите й блестяха сълзи. Беше толкова уплашена, че дори не осъзнаваше, че се е разплакала. Въпреки яда, това бе единственото нещо, което го спря. Той я целуна грубо, но после се отдръпна и от устните му се изтръгна неприлична ругатня. Прокара ръка през косата си и с бързи крачки излезе от стаята.
Разтреперана, Милисънт се отпусна върху леглото. Постепенно собственият й гняв надви уплахата и ужаса, които Улфрик я бе накарал да изпита.
Глава 39
Милисънт отвори очи и не след дълго осъзна, че е проспала половината ден. Не се изненада, понеже гневът, който Улфрик бе събудил у нея, я държа будна почти през цялата нощ. Учуди се само, че никой не се бе опитал да я събуди, нито дори Улфрик. Но може би той не възнамеряваше още днес да се върне в Шефърд, както бе помислила.
Нищо чудно и самият той да е още в леглото, след като бе яздил през половината нощ, за да пристигне в Клайдън. Но каквито и да бяха причините, имаше да му казва доста неща, особено след като вече не бе толкова изплашена.
Още не можеше да повярва какво й бе причинил. Преди сънят най-после да я надвие, тя бе започнала да подозира, че всъщност годеникът й нямаше намерение да прекара нощта в леглото й, а само бе искал да я уплаши, за да я принуди да му даде клетва за вярност, което тя наистина бе сторила твърде прибързано.
Не че това имаше голямо значение след всичко, което й каза той през миналата нощ. Излизаше, че ако тя се омъжи за някой друг, това означаваше да подпише смъртната му присъда. Изобщо не се съмняваше, че Улфрик ще изпълни заканата си. В крайна сметка си оставаше обвързана с него, понеже той я смяташе за „своя“, дори и след като му съобщи за неодобрението на краля.
Милисънт стана и бързо се облече — предпочете мъжките дрехи, а не красивата рокля, която носеше предишния ден. Направи го напук на Улфрик. Нямаше нужда той да знае, че си бе донесла това, което той наричаше „благопристойно“ облекло. Щеше да си помисли, че няма какво друго да облече. Една малка победа за нея, въпреки че бе твърде незначителна, за да уталожи гнева й.
Когато влезе в голямата зала на Клайдън Касъл, устните й бяха ядно стиснати. Обядът бе свършил и
