вкъщи — ранен, с нарушено зрение. Маги се е омъжила за теб — още не мога да го повярвам. Падаш в свинската кочина и се изправяш, ухаещ на рози, а? Трудно ми е да възприема всичко това, но още отпреди да се появиш, съм развалина. Така че какво си очаквал, мамка му — смях и прегръдка?
— Не очаквах да те заваря влюбен в моята жена, още по-малко женен за вдовицата на Джайлс — сурово отвърна Себастиян. — Между другото, къде е тази пачавра?
Дентън пребледня при грубите думи, но се възпротиви:
— Връщаш се у дома след единайсет години и започваш да правиш предположения, а не знаеш нищо за действителното положение.
— Тогава защо не ме осветлиш? Започни с това как си се оженил за прелюбодейка, която с подстрекателствата си доведе до дуела, разбил живота ми.
— Жюлиет не е подстрекателка. Тя се закле, че ти…
— Излъгала е — прекъсна го брат му.
— И така да е, ти не беше тук да я опровергаеш и Жюлиет успя да ме убеди. Беше самотна и потисната от живота със Сесил, който рухна напълно след смъртта на Джайлс. Започнах да ходя при нея, за да я ободрявам.
— Предполагам, че за да я ободриш, е трябвало да се ожениш за нея?
— Не, направих я своя любовница, но… понякога се случват разни обрати. Тя забременя.
Изненадан, Себастиян повдигна вежда:
— Имаш дете?
Дентън се изчерви.
— Не, тя пометна.
— Разбира се — иронично отвърна Себастиян.
— Щом толкова искаш да знаеш, моята реакция беше абсолютно същата, но на каквото си постелиш, на това ще легнеш.
Себастиян реши да не коментира последното.
— Преди малко спомена, че си развалина. Защо?
— Защото Жюлиет е на пазар в Лондон — въздъхна брат му. — Всеки път, щом отиде там, тя харчи небивали суми за разни глупости. Татко полудява, когато получи сметките.
— Тогава защо не я придружаваш, за да обуздаваш нейната разточителност?
— Защото тя ми вдига скандал, който захранва клюките на лондонското общество за месеци наред. Татко възразява срещу това дори повече.
— Това ли е причината за вашите кавги?
— Виждам, че Маги добре те е осведомила.
— Съвсем не. Не ми обясни за какво се карате.
— Въпросът е за какво не се караме. Списъкът ще бъде много по-кратък.
Себастиян поклати глава. Затрудняваше се да проумее изводите, към които сочеше поведението на Дентън. Беше очаквал брат му да се закълне в неугасваща любов към своята съпруга и с това да оправдае брака си с нея. Сега откриваше, че никой не харесва Жюлиет, дори мъжът й. Защо все още бяха женени?
Не очакваше отговор, но все пак попита:
— Защо не си се развел?
— Божичко, прибираш се у дома след единайсет години под някакъв измислен предлог и незабавно започваш да си вреш носа, където не ти е работа — яростно избухна Дентън. — Е, имам новина за теб: отношенията ми с моята жена не те засягат.
— Не съм съгласен — навъси се Себастиян. — Заради жена ти убих най-добрия си приятел и загубих живота, който познавах.
Не беше възнамерявал да покаже новата си страна пред Дентън, но точно това се случи сега. Брат му се отдръпна ужасен.
Себастиян се отърси от заплашителния си вид и дори успя да се усмихне:
— Много се чудех дали изобщо да пусна Маги у дома — меко рече. — Сега мястото й е при мен, а моето място не е тук. Но много се бях затъжил за Аби. Исках да я видя отново, преди да е станало твърде късно. Напредналата й възраст ограничава възможностите ми. Ако желаеш, наречи това „измислен предлог“.
— Извинявай — засрами се Дентън. — Струва ми се, че скоро хубаво ще можеш да се видиш с баба. Ще останеш ли, докато татко се оправи? Кълдън иска Маги да му е болногледачка. Според него татко ще я слуша и няма да става от леглото, преди да се оправи.
— Още не съм мислил за това. Очаквах, че ще ми се наложи да стигна до Аби с бой. Не съм смятал, че татко ще е толкова зле и няма да ме познае.
— Ама че лош…
— Късмет? — изсмя се Себастиян. — Във всеки случай се съмнявам, че дълго ще остана тук. Кога очакваш жена ти да се върне?
— След няколко дена, вероятно към края на седмицата. — Дентън изведнъж стана подозрителен: — Защо?
Брат му сви рамене.
— Дотогава може да съм си тръгнал. Не съм сигурен, че мога да се изправя лице в лице с тази жена, без да я убия.
— Не се шегувай, Себ.
— Не се шегувам — хладно отвърна той. — А какво се е случило с крака ти, че куцаш?
Дали заради въпроса за крака му или за жена му, но Дентън излезе, без да отговори. Себастиян го остави да си отиде. За момента и двамата разполагаха с достатъчно материал за размисъл.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Късно следобед Една пристигна с няколко куфара с дрехи на Маргарет. Очевидно Себастиян беше изпратил известие, че ще поостанат в „Горския кът“. Маргарет получи старата си стая. Тя беше огромна, с много повече пространство, отколкото й трябваше, но за четирите години тук младата жена се чувстваше доста удобно в нея.
Имаше време да се преоблече преди вечеря. По-голямата част от гардероба й беше в пастелни тонове, популярни сред младите дебютантки, но също така имаше няколко рокли в по-наситени цветове, които носеше вкъщи, когато не очакваше гости. Сега, когато беше „омъжена жена“, би било редно да носи потъмни цветове. Всъщност тя го предпочиташе, защото така косата й изглеждаше по-светла. В светските среди русото беше на мода. Пясъчнокафявото не се смяташе за нищо особено.
Една я познаваше добре. Бе опаковала тези рокли за престоя й в „Горския кът“, добавяйки няколко, подходящи за вечеря. Маргарет избра сапфирено-синя рокля с актуалното за момента дълбоко деколте и буфан ръкави. Стилът ампир — права пола с висока талия, който беше станал толкова популярен по време на Наполеоновите войни, не й отиваше и тя се радваше на завръщането на пищните, разкроени поли. При предишната мода рядко и се удаваше да покаже какво тънко кръстче има. Една я беше сресала така, че няколко къдрици падаха от кока и се спускаха до раменете й. Контрастиращи с наситения цвят, те изглеждаха почти руси на ярката светлина от свещите.
— Къде ще спи съпругът ти, докато сте тук? — поиска да узнае камериерката.
Маргарет забеляза неодобрението в гласа й, но весело отвърна:
— Където е спал навремето, предполагам. Отредиха ми моята стара стая, сигурно са направили същото и с него. Добре знаеш, че в нашите кръгове съпрузите обикновено не споделят една и съща стая.
Една изхъмка:
— Просто внимавай, Маги. Не позволявай на този мъж никакви волности, които иначе щяха да бъдат негово право само защото се преструвате на женени.
— Прекалено много се безпокоиш. Освен това той знае, че не го харесвам. В това отношение бях болезнено откровена.
— Добре. Така няма да му хрумнат разни странни идеи.
Навярно би се съгласила, ако преди малко Себастиян не я беше целунал за пред Дентън. Благоразумно
