— Значи мислиш, че това има значение, така ли да разбирам?
— Всъщност знам, че е все едно.
— Проблем ли има, Дентън? — попита Маргарет.
— Щом толкова държиш да знаеш, трудно ми е да повярвам, че си се омъжила за него — въздъхна Дентън и й напомни: — Той уби годеника на сестра ти.
— Бившият годеник. Нека не си затваряме очите пред факта, че Джайлс разтрогна годежа с Елинор, като се ожени за настоящата ти съпруга.
Дентън се изчерви. Маргарет също — беше смутена от собствената си прямота.
— Не й оставих никакъв избор — намеси се Себастиян.
— Какво искаш да кажеш? — настръхна Дентън, очевидно тълкувайки погрешно думите на брат си.
— Иска да каже, че ме зашемети с чара си и не ми позволи да се отдам на глупави съмнения — услужливо вметна тя.
— Съвсем преднамерено, мила моя — каза Себастиян и я удостои с дяволски съблазнителна усмивка.
— Срещнахме се в Италия, Дентън — продължи младата жена. — Бяхме отседнали в един и същ хотел. Не можех да го пренебрегна, като се има предвид близката ми връзка с неговото — твоето — семейство. В края на краищата, отдавна го познавах. След като се опознахме наново… е, миналото се превърна точно в това — в минало. Много добре знам какъв мъж е той днес.
Това я накара да се изчерви повторно. Не можеше да повярва, че е казала нещо толкова двусмислено.
— Искам да кажа — бързо се поправи, — че не съжалявам, загдето се омъжих за него.
— Това, скъпа моя, заслужава подобаващ отговор.
Не очакваше Себастиян да я грабне в обятията си, но той точно това стори. С тяло, плътно притиснато в неговото, страните й поруменяха още повече. И странно: отново й прималя. Защо й харесваше да е в обятията му?
Опита да се отскубне, но той я сграбчи още по-здраво и прошепна в ухото й:
— Справи се великолепно. Не се дърпай — ще развалиш доброто впечатление. Сега ще те целуна за пред Дентън. Ти само не се съпротивлявай.
— Чакай! — ахна тя, но Себастиян не я послуша. Дългата му целувка беше абсолютно неприлична за публично място, нищо че гледаше само брат му. Без да я изпуска от здравата си прегръдка, той я плени с жарки, кадифени устни — толкова властни, че тя капитулира напълно. Тялото й изтръпна. Мили Боже, езикът му проби защитата на зъбите й и нахлу в устата й. Той я пусна, хилейки се като гамен. Знаеше какво я е накарал да изпита, негодникът му с негодник! И все пак смехът му прозвуча толкова естествено. Какъв актьор! Нима можеше със същата лекота да имитира и други емоции?
Отдръпна се от него и с ужас разбра, че едва се държи на крака. Напрегна всичките си мускули, затвори очи и дълбоко си пое дъх в опит да се овладее. Когато отвори очи, откри, че двамата братя я гледат втренчено, и лицето й се обля с гъста руменина. Това на нищо не приличаше!
— Себастиян, дръж се прилично — сгълча го тя.
— Невъзможно, любима. Все още сме младоженци — ухили й се той.
Боже Господи, каква усмивка само! Започваше да разбира защо навремето всички жени бяха луди по него. Очите му я гледаха знаещо, сякаш споделяха някаква обща тайна — и това бе самата истина. Но Маргарет беше сигурна, че Дентън е останал с друго впечатление. Себастиян целеше да покаже на брат си, че това е брак на двама влюбени, свили уютно гнездо.
Дали не му натриваше носа? Не, според нея Себастиян не изпитваше лоши чувства към Дентън. Но всъщност откъде би могла да знае?
От членовете на семейство Таунзенд единствено Абигейл беше разговаряла с нея за Себастиян. Веднъж беше споменала името му в присъствието на Дентън и Дъглас и в стаята изведнъж беше полъхнал мраз. Темата определено беше опасна, затова никога не се повдигаше. Абигейл непрекъснато говореше за внука си, но нищо съществено: просто й разказваше случки от детството му и колко много й било домъчняло за него.
Дентън никак не изглеждаше доволен от видяното и чутото. Всъщност дори не се опитваше да прикрие гнева си:
— Трябва да се махнеш, преди татко да се е върнал — ледено изрече той.
Себастиян въпросително повдигна вежда.
— Защо? Не съм дошъл да бъда приет в семейното лоно.
— Тогава защо си тук?
— За да се видя с баба, разбира се. Откакто Маги успя да ме върне в родината, едва се удържам да не навестя старото момиче. И понеже…
Себастиян не довърши. Входната врата рязко се отвори и вътре нахлу един разстроен слуга, който се развика пред Дентън:
— Още едно произшествие, милорд! Намерихме го в канавката, пълна с дъждовна вода.
Дентън пребледня. Маргарет също, докато не чу как Дъглас се оплаква навън с немощен, но гневен глас:
— По дяволите, човече, мога да вървя!
— Вече опитахте сам, милорд, и едва не се пребихте — отвърна някой.
Дъглас Таунзенд не успя да се наложи и беше внесен вътре от двама мъже, единият от които го държеше под коленете, а другият — под мишниците. Беше мръсен и мокър. И кървеше…
— Какво е станало? — попита Себастиян, изпреварвайки Маргарет. Тонът му беше измамно неутрален, но тя усещаше как напрежението струи от всяка негова пора. Отговори му Дъглас с немощен глас, запазил част от предишното си раздразнение:
— Мисля, че съм паднал от проклетия си кон. — После се взря в лицето на Себастиян и попита: — Ти пък кой си?
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Сякаш в пода на преддверието се издигна надгробен камък. Поне Маргарет остана с такова усещане. Само можеше да се чуди какво му е на Себастиян, докато гледаше баща си, който отказваше дори да признае съществуването му. Лично тя би била сразена. Вероятно и с него беше така, но даже сянка не падна върху челото му — толкова добре владееше емоциите си.
Себастиян не отвърна, и по-добре. Всичко, което можеше да каже — „твоят бивш син, призрак, най- лошият ти кошмар“ — би прозвучало саркастично или ужасяващо.
Напрежението я убиваше, затова тя поде:
— Дъглас…
— Ти ли си, Маги? — прекъсна я той.
Маргарет застина от удивление. Той не я беше познал? Следователно не беше познал и Себастиян!
— Виждам ви двамата — колебливо продължи Дъглас, — но неясно.
Преди да успее да отговори, лакеят, който им беше донесъл вестта за инцидента, й прошепна:
— Той гори от треска, милейди.
Маргарет кимна. Справяше се доста добре с критични ситуации и без колебание насочи към стълбището мъжете, понесли Дъглас. Тръгна редом с тях и прошепна на графа:
— Да, аз съм Маги.
— Така си и мислех — едва чуто прошепна той. Гласът му отслабваше с всяка изминала секунда. — Нали ще останеш? Искам да чуя всичко за пътешествието ти и мъжа, който е покорил сърцето ти.
— Естест…
Не довърши. Главата му клюмна. Беше припаднал.
— Два пъти му се случваше на път за тук — обясни един от носачите с лек френски акцент. — Мосю не се задържа буден. Навярно от треската — добави, когато Маргарет се загледа в кръвта, капеща от Дъглас.
— Моля ви, някой да извика лекар.
