— Донеси малко бренди с чая. Имам чувството, че тази вечер ще имам нужда от нещо по-силно.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
И последният нестроен акорд заглъхна. Абигейл скръсти ръце в скута си. Внимателно, за да не я уплаши, Маргарет каза:
— Аби, най-сетне се завърнах. Дано не си се затъжила за мен прекалено много.
Мина време, докато възрастната жена се ориентира откъде идва гласът. Изглеждаше добре. Снежнобялата й коса беше вдигната във висока прическа от миналия век, която подхождаше на старомодните й дрехи. Старомодни, не стари. Много възрастни дами като Абигейл се присмиваха на новите тенденции, които отиваха само на млади момичета.
— Ти ли си, Маргарет? Защо да съм се затъжила — та нали бе тук миналата седмица?
— Всъщност не. Бях четири месеца на обиколка из Европа. Спомняш ли си?
— А, да. Сега си спомням колко ми липсваше, скъпа! Ела и ме прегърни. Градината на нищо не прилича, откакто си отиде.
Маргарет потрепери, докато се подчиняваше на молбата й. Абигейл не говореше за нейното пътуване, а за завръщането й в „Белите дъбове“. Това бяха думите й при всяко нейно гостуване, прозрачен намек, че ги е изоставила — защото Аби така виждаше нещата. Всъщност градината беше в отлично състояние. Маргарет лично бе наела и обучила градинар, преди да си замине.
— Ще я погледна на тръгване — обеща. Така завършваше всяка своя визита.
— Непременно.
— Какво ще погледнеш? — попита Себастиян, влизайки в салона.
— Кой е с теб? — попита Абигейл и присви кехлибарените си очи.
Маргарет замълча, давайки възможност на Себастиян да отговори, и въздъхна, когато той не каза нищо. Баба му очевидно не можеше да го познае поради лошото си зрение.
— Омъжих се, Аби.
— Без да ме поканиш на сватбата? Как можа?
При болката в гласа й Маргарет отново потрепери.
— Случи се в Европа. Връзката ни се разви шеметно — бързо обясни тя. — Разбира се, времето ни притискаше, тъй като пътувах непрекъснато и не се задържах на едно място. Затова решението трябваше да бъде взето на момента. Но само след няколко седмици бяхме убедени, че идеално си подхождаме.
— Тя лъже, Абигейл — намеси се Себастиян. — Принуди ме да я преследвам из половин Европа, преди най-накрая да каже „да“.
Маргарет го изгледа яростно. За момент си помисли, че той ще признае на баба си всичко. Негодник!
Абигейл присвиваше очи и се мръщеше.
— Прилича ми на женкар и мошеник — най-сетне заключи тя. — Сигурна ли си, че няма да ни обере, Маги?
Младата жена се ухили и погледна победоносно Себастиян.
— Ами…
— Да, сигурна е — зловещо изръмжа той.
— За всеки случай ще прибера сребърните прибори — размисли Абигейл.
Себастиян присви очи. Маргарет едва се удържаше да не прихне. Някои от нещата, излизащи от устата на Абигейл, бяха изключително забавни, защото тя не се шегуваше. Говореше напълно сериозно.
И понеже баба му не го беше познала, Маргарет весело добави:
— Няма да е зле да поогледаш този мошеник и женкар, Аби. Точно ти предложи да го доведа вкъщи.
— Нищо подобно не съм…
— Аби, омъжих се за Себастиян.
Усмивката на Абигейл бавно се завърна и триумфално се разля на лицето й.
— Наистина ли си ти, Себи?
— Не и ако ще ме наричаш така, за Бога! — отвърна той ужасен.
Абигейл се изкикоти. Точно така — изкикоти се! И се втурна да прегърне блудния си внук.
— Слава на Бога, че се завърна! Знам, че можеш да прекратиш заплахите за живота на баща си.
— Не се тревожи, бабо. Ще разбера дали татко наистина е застрашен.
— Виждаш ли, Маргарет? — тържествуващо изрече Абигейл. — Казах ти, че Себастиян ще оправи всичко.
Маргарет не смяташе да я осветлява срещу каква сума и да помрачава щастието и, че вижда внука си.
— Няма ли да отидем в гостната? — предложи тя. — Господин Хобс ще ни донесе чай.
— Къде ми е бастунът? — озърна се Абигейл.
Маргарет го откачи от ръба на пианото и подкрепи Абигейл на излизане. Старата жена рядко използваше бастун. Най-вероятно нямаше нужда от него, но й харесваше да го държи в ръка и да го размахва, за да подчертае смисъла на думите си. Още не бяха влезли в салона, когато Маргарет чу…
— Господи, какво търсиш тук?
Това беше Дентън, братът на Себастиян. Очите му бяха кръвясали, но това не беше нещо ново. Той често прекаляваше с алкохола и последиците от това си проличаваха на следващия ден. Иначе камериерът му добре се грижеше за него и както винаги беше безупречно облечен с кафяво дневно сако от мека материя. Шалчето му беше завързано съвършено. Дори вкъщи, Дентън никога не се занемаряваше. Въпреки забележката на Абигейл Себастиян също изглеждаше добре. Джон се беше погрижил той да е елегантен за семейното събиране. Маргарет обаче го хвана на няколко пъти нервно да дърпа шалчето си и се досети, че той не го е носил от години! Като видя двамата братя заедно, си спомни за Себастиян отпреди изгнанието. Слава Богу, Гарвана го нямаше.
Абигейл отговори на зададения въпрос. Въпреки че напоследък слухът й не беше в по-добра форма от зрението й, Дентън се беше провикнал от изненада.
— Себастиян се прибра у дома, Дентън — радостно занарежда тя. — И ни е донесъл великолепна новина.
— Каква новина?
— Оженил се е за нашата Маги! — възкликна Абигейл.
Изражението на брата можеше да бъде описано най-точно като съкрушено. Маргарет изстена. Беше забравила, че колкото и неприемливо да бе, Дентън изпитваше към нея нежни чувства. Той си имаше жена — е, не я обичаше, но все пак… Щом беше разбрала за чувствата му към нея, тя беше взела твърдо становище.
Той не можеше да се надява на взаимност от нейна страна. Въпреки че й беше много симпатичен като част от нейното ново временно семейство, тя го смяташе за мекушав и безволев. Безброй пъти беше виждала как Жюлиет го мачка. Може би беше греховно красив, дори повече от брат си, но тя не изпитваше никакво влечение към него.
Но дори Дъглас беше разбрал за чувствата му към нея и веднъж тъжно беше отбелязал, че му се иска Дентън да поправи своята грешка и да си вземе порядъчна съпруга. Маргарет знаеше, че Дъглас говори за нея, макар че тогава си бе замълчала. Тъкмо му беше съобщила, че ще се прибира у дома. Бе сигурна, че той си търси извинение да я задържи в семейството си. Вече бяха станали много близки. Тя се беше превърнала в дъщерята, която така и не му се бе родила.
— Какво ще кажете да се обясняваме на друго място? — предложи Маргарет. — Чаят сигурно е сервиран.
Не изчака съгласието на братята, а придружи Абигейл в гостната и я настани в любимото й кресло. Себастиян и Дентън не ги последваха, затова тя остави Абигейл под предлог, че трябва да види защо се бавят слугите. Втурна се в коридора и стана свидетелка на истинско стълкновение.
— Татко знае ли? — питаше Дентън.
— Не.
