Да не говорим, че работа, която е по силите на всеки, въобще не го интересуваше. Често се натъкваше на богаташи, които искаха да го наемат само за да се хвалят после пред приятелите си, че прословутият Гарван е работил за тях.
Себастиян понечи да си тръгне, когато двамата стражи изведнъж му препречиха пътя. Той не се засмя. Чувството за хумор отдавна го беше изоставило. За сметка на това силно се подразни, защото се налагаше да подчертае отказа си с груба сила.
Преди да е започнал боят, лакеят се намеси:
— Длъжен съм да настоявам да промените решението си. Херцогът очаква да се заемете с неговата задача. Той не обича да бъде разочарован.
Себастиян отново не се засмя, въпреки че този път му стана смешно. Отне му секунда да се справи с двамата стражи, като блъсна главите им една в друга. Те рухнаха на пода.
— Та какво щяхте да кажете? — попита той, гледайки лакея в очите.
Мъжът се беше втренчил в повалените стражи с израз на погнуса. Себастиян му влизаше в положението. Не беше лесно да намериш качествена работна ръка.
Лакеят въздъхна, преди отново да заговори:
— Вие бяхте пределно ясен, господине. Позволете ми да ви поднеса извиненията си. Подцених проблема, който привидно изглежда елементарен, но всъщност не е. Мнозина други бяха изпратени със същото поръчение, но се провалиха. Пет години непрестанни провали. Сега заинтригувах ли ви?
— Не, но си спечелихте още една-две минути от времето ми — отвърна Себастиян и седна на масата. Посочи на мъжа отсрещния стол. — Този път бъдете точен и кратък.
Мъжът седна и се прокашля:
— Работя за Леополд Баум. В случай че не знаете, този град е негов. Както бихте могли да предположите, хора с положението на херцога доста лесно си създават неприятели. Това е неизбежно. Сред тях попадна и неговата съпруга.
— Още когато са се женели ли е била негов враг?
— Не, но скоро след това се превърна в такъв.
Себастиян повдигна вежда.
— Този херцог толкова лесно ли настройва хората срещу себе си?
— Не, не — настоя лакеят в защита на господаря си. — Но тя вероятно мисли другояче. Както и да е, да се върнем на фактите. Преди пет години тя беше отвлечена или поне така изглеждаше на пръв поглед. Пристигна искане за откуп, което беше удовлетворено, но херцогинята не беше върната. Предположихме, че е била убита. Естествено, херцогът побесня. Нареди щателно издирване, но не разполагахме с улики, за които да се хванем.
— Нека позная — сухо се намеси Себастиян. — Тя е инсценирала отвличането, за да се зареди с малко пари, преди да се отдаде на веселие и разгул?
Лакеят се изчерви.
— По всичко личи, че е било така. Няколко месеца след плащането на откупа са я забелязали да пътува — модно облечена и с луксозна карета — в Европа. По следите й бяха изпратени наемници, които да я върнат. Бяха намерени още няколко улики, но не и самата херцогиня.
— Какво точно желае херцогът? Жена си, парите си или и двете?
— Парите не са важни.
— Ако случаят е такъв, защо е изразходвал толкова много средства да я търси? Оставам с впечатлението, че не гори от желание да си я върне.
— Честно казано, принуден съм да се съглася с вас.
— Аз самият щях да положа повече усилия, ако беше моя жена, а аз още не съм създал наследник.
Себастиян се облегна на стола, донякъде изненадан, но лицето му остана непроницаемо. Той зачака лакеят да обясни какво е имал предвид. Той изведнъж започна да нервничи:
— Не твърдя, че не е вложен достатъчно труд в намирането на херцогинята. Но херцогът е ангажиран човек. Не винаги през последните пет години се е занимавал активно с издирването. Сега обаче е обзет от желанието да я открие, за да се разведе и да се ожени повторно.
— Ах, най-сетне дойдохме на въпроса.
Лакеят се изчерви и кимна едва забележимо. Сега притеснението му стана разбираемо. Говореше неща, които господарят му не би желал да стават нечие достояние.
— Когато се разчу, че сте в града, надеждите на херцога се възобновиха. Носи ви се славата, че винаги изпълнявате задачите си, независимо от трудността им. Той изпита увереност, че ще откриете съпругата му и ще я доведете вкъщи.
— Ако приема.
— Но вие сте длъжен! — извика мъжът и бързо се поправи: — Или задачата е непосилна дори за вас?
Себастиян не захапа кукичката.
— Не обичам особено възложения, свързани с жени. Освен това не съм приключил с последната си задача и сега пътувам към Франция именно с тази цел.
— О, това не е проблем — с облекчение го увери лакеят. — Поръчката на херцога ще ви заведе точно в тази посока. Господарят ми ще си затвори очите за едно малко отклонение.
— Значи изчезналата съпруга за последно е била видяна във Франция?
— Следата водеше в тази посока и по-нататък. Ръката на херцога е дълга. По време на бягството нейната цел е била да се отдалечи от Австрия.
— Към Америка ли е тръгнала?
— Не — поне се молим да сме прави. Навремето една жена, отговаряща на нейното описание, се е качила на парахода за Портсмут. Според последния доклад, който получихме, е взела същия параход, за да се придвижи нагоре по крайбрежието на Англия. Имало е кораб за Северна Америка, но тъй като не го е предпочела, се спряхме на извода, че е решила да се установи в Англия под чуждо име. Не последваха други доклади. Никой от мъжете, които изпращахме да я търсят, не се завърна. — Лакеят млъкна за момент и прошепна: — Предполагам, че са се боели да се появят пред херцога с празни ръце.
Себастиян беше чул достатъчно и стана да си върви.
— Страхувам се, че в края на краищата ще се наложи да откажа — изрече хладно. — Никога няма да стъпя в Англия. Довиждане.
Очакваше мъжът отново да се опита да го спре, но нищо подобно не се случи. Лакеят вероятно беше разбрал, че е безсмислено да настоява повече. И толкова по-добре. Задачите, свързани с жени, имаха допълнителни усложнения. Колкото пъти се беше захващал с такова нещо, толкова пъти замесената жена се бе опитвала да го прелъсти.
Джон намираше това за много забавно и весело, твърдеше, че Себастиян бил прекалено красив за професията на наемник. Себастиян беше на друго мнение. Според него проблемът се дължеше на зловещата слава на Гарвана, на подчертаното му безразличие към жените. Вярваше в максимата „Първо работата, после удоволствието“. Но жените очевидно не вярваха в нея. Заинтригувани от загадъчната му персона, те не виждаха причина да чакат края на работата, за да го опознаят интимно. И точно тук възникваха усложненията.
Той притежаваше здраво вкоренено чувство за дълг, на което дължеше успеха си на избраното поприще. То му помагаше да избягва всичко, което го разсейваше от работата. А жена, която се опитва да те прелъсти, определено действа разсейващо. Себастиян може и да не се наричаше англичанин, но все пак бе мъж. Ето защо не можеше да приеме задачата на херцога.
ВТОРА ГЛАВА
Главата го болеше. Себастиян установи това, когато се събуди. Обаче по-смущаваща беше обстановката: не се намираше в уютната стая на гостилницата, където снощи си бе легнал, а в мрачна тъмница, която миришеше на влага. Бе затворен в килия. През решетките на прозорчето в дървената врата се процеждаше светлина от факли, на която Себастиян видя пръстен под, чисто гърне в ъгъла и разни насекоми, които се щураха измежду пукнатините на каменните стени.
