— Нищо не знаете! — прекъсна го Леополд по-остро, отколкото вероятно бе възнамерявал.
За един кратък миг Себастиян зърна истинския човек — деспот с буен нрав. Всеки мъж, който смяташе, че притежава неограничена власт, бе много опасен — независимо дали имаше право или не. Може би щеше да се наложи да преосмисли ситуацията.
— Защо не се обърнахте към английското правителство с молба да ви помогне за издирването? То разполага със служби, които са доста добри в тези неща. Това все още продължава да е най-правилният ход на действие.
— Аз съм австрийски херцог. — В снизходителния тон на Леополд се прокрадна раздразнение. — Не мога да се поставя в положението да дължа услуги на чуждо правителство. Изпратих по следите й безкраен брой наемници. Това би следвало да е достатъчно.
Себастиян едва се удържа да не изсумти.
— Преди колко време изпратихте последния?
Леополд се намръщи и завъртя очи, сякаш търсеше отговор. Всъщност беше точно така. Наистина той можеше да си спомни.
— Миналата година — не, по-миналата — най-сетне каза.
Себастиян поклати глава, без да крие раздразнението си:
— Какво търся тук? Очевидно е, че не искате да си я върнете.
Леополд настръхна.
— Бях се отказал — рече той в своя защита. — Щях да я обявя за мъртва. Но моята скъпа Мария отказва да се омъжи за мен без доказателства за нейната смърт или без бракоразводно решение. Страхува се да ме дари с наследници, които ще се окажат копелета, ако първата ми съпруга реши да се върне.
„Умно момиче“ — помисли си Себастиян, но бързо се поправи. Тази Мария изобщо не беше умна, щом желаеше да се омъжи за такъв човек. Но нищо чудно херцогът да се държеше съвършено различно с любимата си.
— Ако знаех, че има мъже като теб, отдавна да съм решил въпроса — продължи херцогът. — Пристигането ти в моя град ме обнадежди. Говори се, че ти винаги успяваш да се справиш със задачите си. Слава като твоята заслужава подобно предизвикателство, нали? Или кариерата ти се гради на прости поръчения, които всеки глупак може да изпълни?
— Не си хабете думите — отвърна Себастиян. — Обидите не ме засягат. Отговорът ми остава същият поради посочената причина. Местонахождението на жена ви е решаващият фактор.
— В такъв случай нека ви предложа нов решаващ фактор — хладно изрече Леополд и хвърли поглед на стража, застанал най-близо до вратата. — Убий другия мъж — или не, почакай. Той може би ще е полезен на Гарвана в работата му. Убий момчето.
Себастиян не очакваше такъв ход. За съжаление изобщо не се съмняваше, че Тимъти ще загине в следващите няколко минути, ако той не се подчини на волята на херцога. За този човек убийството не беше нищо, просто част от упражняването на неговата власт. Ако не беше срещал подобни мъже преди, щеше да заподозре, че той блъфира, и дори щеше да заяви мнението си.
Себастиян овладя чувствата си и безизразно се обърна към херцога:
— Бяхте пределно ясен. Не наранявайте момчето.
Леополд кимна и повика обратно стража. Отново се усмихна, самодоволно изпъчил гърди. Наистина ли си въобразяваше, че Себастиян ще изпълни поетия насила ангажимент?
— Все пак съм любопитен — сърдечно поде херцогът, смятайки, че си е осигурил покорството на Гарвана.
— Момчето не ви е роднина, или поне ми казаха, че въобще не си приличате. Защо ще нарушите клетвата си заради него?
— Нагърбих се с отговорността за него, докато не му намеря добър дом. Той е сирак.
— Похвално — отбеляза Леополд. — И така, след като стигнахме до споразумение, което устройва и двама ни, вероятно ще се нуждаете от това. — Той извади от джоба си миниатюрен портрет и го подхвърли на леглото до Себастиян. — Тя се подвизава под ново име, но не може да промени външността си.
Този въпрос беше спорен, но Себастиян каза само:
— Нужно ми е повече. Що за човек беше тя?
— Страстна…
— Не по отношение на вас, а спрямо другите — прекъсна го Гарвана.
— Влагаше страст във всичко, с което се заемеше — настоя херцогът. — Тщеславна, алчна, надменна, разглезена. Произхождаше от богато семейство.
— Защо не се е върнала при родителите си, вместо да избяга?
Херцогът се изчерви, но честно си призна:
— Забраниха й да се омъжва за мен. Когато тя престъпи волята им, се отрекоха от нея и я лишиха от наследство. Що се отнася до тях, тя е мъртва.
Себастиян имаше представа какво означава това. Сега усети известни симпатии към съпругата.
— Следващият ми въпрос не е неуместен. Как мислите: дали тя е наредила да убият мъжете, които сте изпращали да я доведат, или просто не са посмели да се завърнат с празни ръце? Отправяли ли сте им заплахи, в случай че не успеят?
Лицето на херцога почервеня от гняв, но все пак направи отрицателен жест с ръка:
— И да е имало нещо такова, то не е важно.
— Не съм съгласен. Трябва да знам дали да си пазя гърба.
— Човек с вашия занаят ще си го пази винаги, нали?
Себастиян мълчаливо се съгласи. Освен това беше задал достатъчно въпроси за работа, с която не смяташе да се заема.
— Утре сутринта потегляме — заяви той.
— Много добре. — Леополд погледна стражите си.
— Придружете Гарвана и слугата му до гостилницата.
Той се обърна към Себастиян, сякаш в последния момент се беше сетил нещо: — Естествено, момчето ще остане тук.
— Не.
— О, да. Не в тъмницата. Това е излишно. Но ще остане при мен. Нали не сте смятали, че ще ви пусна, без… да се подсигуря? Ще ви върна момчето, когато вие ми върнете съпругата. Тогава ще получите и възнаграждението си.
По дяволите! На мястото на херцога Себастиян би постъпил по абсолютно същия начин, но се надяваше, че той не е толкова умен.
— Няма защо да се притеснявате — увери го херцогът. — Ще го поверя на прислужничките в двореца. Те така ще го разглезят, че вероятно дори няма да му се тръгва оттук. Тъкмо сега не ми се иска да наранявам момчето. Не ми давайте причина.
Леополд не би могъл да се изрази по-ясно. Дори се усмихна, преди да се обърне към вратата, за да си отиде. Но после се спря на прага.
— Защо точно „Гарвана“? — полюбопитства, докато единият от стражите развързваше ръцете на Себастиян. — Защо не „Пантерата“? Или „Тигъра“? Имате котешки очи.
Себастиян го погледна право в лицето и отвърна безизразно:
— Имам очи на убиец. — Замълча в изчакване ръцете му да се освободят окончателно. — Трябваше да се досетите — добави, когато неочаквано ръката му здраво се обви около врата на Леополд. Малко натиск и можеше да го счупи.
Стражите реагираха бързо и насочиха към него пистолетите си, но не посмяха да стрелят, за да не би да уцелят господаря си. За една секунда Себастиян беше нагласил Леополд като щит пред себе си.
— Хвърлете ги — каза той и изгледа всеки от стражите поотделно — или ей-сега ще му извия врата.
Те се поколебаха. Не им се искаше да изгубят предимството си.
— Подчинете се! — изръмжа херцогът.
Пистолетите паднаха на коравия пръстен под почти едновременно. Един произведе изстрел. Куршумът се заби в крака на един от стражите. Мъжът изпищя, повече от изненада, отколкото от болка, и се строполи на
