този му дълг.
Маргарет въздъхна. Не можеше отново да се измъкне от Албърта Дориен. Първия път беше неразумно. Вторият път означаваше да се обрече на социално заточение.
Забърза по коридора към салона, като само спря пред едно огледало, колкото да се увери, че видът й е приличен. Да не би устните й да бяха леко подути и малко по-розови след целувката? Не, сигурно само така й се струваше. Поне бледоморавата й сутрешна рокля с розова гарнитура беше подходяща за среща с херцогиня. Само дето й се наложи да оправи рюшчетата.
Каза си, че може да се справи с предстоящото изпитание. Но едно беше да го мислиш, друго да се изправиш пред шест от най-изтъкнатите жени в околността и пред няколко от недотам изтъкнатите. Дори Беатрис, приятелката й от училище, която преди няколко години се беше преместила в Лондон със съпруга си, беше тук.
Маргарет дори не успя да изрече поздрав — всички очи така жадно се впериха в нея, че тя поруменя.
Дентън се извини и изчезна моментално, хвърляйки й съчувствен поглед. И тогава дамите просто я бомбардираха с въпроси:
— Маргарет, как можа?! — беше задружният им рефрен.
— Наистина, Маги, от всички хора на света точно него ли избра?
— Няма член на висшето общество, който да не знае, че е отхвърлен от собственото си семейство. И основателно: виж какво е свършил.
— Дъглас простил ли му е? Изобщо знае ли, че е тук?
Колкото и да е странно, порицанията на дамите по адрес на Себастиян накараха Маргарет да настръхне. Тя откри, че иска да го защити. Той чудесно можеше да се справи и сам, ако си беше направил труда да дойде.
— Той се е променил — простичко заяви тя, оставяйки на тях да решават дали промяната е била за добро. — Много малко ми трябваше да се влюбя в него. Една жена е длъжна да подкрепя съпруга си в радост и в беда — многозначително ги подсети.
Всяка от тези дами или беше омъжена, или вдовица; две-три даже имаха внучета. Маргарет изчака, докато не видя как няколко лекичко се изчервиха, и добави:
— Всъщност баща му още не знае за неговото завръщане.
— Дъглас още ли не се е оправил? — попита Албърта, с което показа, че е научила за инцидента.
— Не, има треска.
— Много ще се изненада, когато разбере.
Меко казано, но Маргарет реши, че няма да е зле да демонстрира малко оптимизъм:
— Ние се надяваме, че изненадата ще е приятна.
Абигейл пристигна и я спаси от още неприятни въпроси. Ако имаше нещо, в което Аби още я бива, това беше умението й да поддържа разговор на неангажиращи теми. Все пак старата жена спомена радостта си от завръщането и женитбата на блудния си внук.
Беатрис обаче прошепна на Маргарет:
— Мисля, че е голяма смелост да се омъжиш за такъв негодник.
Маргарет едва се сдържа да не завърти театрално очи. Беатрис беше смятана за модна блондинка и непоправима клюкарка. Бе дебютирала в Лондон, омъжвайки се още преди края на сезона. Вече имаше две деца.
— Беа, ти въобще спомняш ли си Себастиян? — попита я. — Ако не се лъжа, ти се премести в Кент със семейството си, след като той вече бе напуснал Англия. Срещала ли си го преди това?
— Ами, не. Но определено подочух това-онова за него тази сутрин, когато навестих херцогинята.
— Представям си. Но те уверявам: в решението ми да се омъжа за него няма нищо смело. Ще ти кажа съвсем откровено: той е един от най-красивите мъже и е невероятно очарователен. Просто се влюбих неудържимо
— Сериозно? Ами Даниел Куртоа? Говорят, че бил съсипан, защото той самият те ухажвал преди пътуването ти за Европа, и сега е отишъл в Лондон да лекува разбитото си сърце.
— Глупости. С Даниел бяхме само приятели. Ако е имало ухажване, то се е развило единствено в неговото съзнание Нито веднъж не е загатнал за сериозни намерения.
— Божичко, в такъв случай трябва да осветля няколко дами!
Маргарет се усмихна. Не беше очаквала, че такава клюкарка ще й свърши работа. От друга страна, не беше очаквала, че ще я обвинят за разбитото сърце на Даниел.
Разбира се, дамите останаха за обяд. Учтивостта изискваше да ги поканят. Гостенките се забавиха и след това. Маргарет не се съмняваше, че се надяват да зърнат черната овца на семейството, но Себастиян блестеше със своето отсъствие.
Подозренията й се потвърдиха, когато на раздяла Албърта й каза:
— Сигурна съм, че предстои бал. Тъй като си се омъжила в чужбина, на нас ни липсват предбрачните тържества. Не, не, Маги, разбирам, че си достатъчно заета тук — добави, когато Маргарет пребледня. — Аз ще се погрижа за всичко. Устройва ли те този петък в къщата ми? С мъжа ти ще бъдете мои почетни гости.
— Сега не е най-подходящото време за празненства, защото Дъглас не е достатъчно добре — отбеляза Маги.
Но Албърта така беше свикнала да налага волята си, че вместо да се съгласи с очевидното, каза:
— Глупости, дотогава Дъглас сигурно ще оздравее, а ако ли не — е, със сигурност не би пожелал да попречи на съпруга ти повторно да влезе в обществото.
Маргарет изстена. Просто нямаше какво да отговори. Беше изключено да спомене, че по всяка вероятност Себастиян няма да се появи. Такива неща просто не се говореха пред Албърта Дориен.
Но вдовстващата херцогиня я изненада с последната си забележка, прошепната на ухо:
— Не съм виждала Аби толкова бодра от години. Причината за това очевидно е завръщането на внука й — ето защо заради нея се надявам, че всичко ще се нареди добре, когато Дъглас се събуди.
Маргарет се надяваше на същото с цялото си сърце.
Следобед Маргарет си даде почивка от дежуренето край Дъглас. Той вее още не се беше събудил, въпреки че ако е имал моментен проблясък, тя не би го забелязала — толкова бе потънала в собствените си мисли. В тези мисли Себастиян се явяваше централен проблем.
Не за пръв път тя усещаше липсата на майка, с която да обсъди тези неща. Но нейната майка бе умряла толкова отдавна, че тя нямаше спомени от нея. От време на време Елинор се опитваше да влиза в ролята, но беше твърде млада, за да знае как.
Ето защо Маргарет не знаеше почти нищо за любенето като факт, а не като слух, освен това, което бе научила от природата. Но беше наясно, че онова знание не може да й служи за сравнение. Животите се ръководеха от други правила, или по-точно казано, от инстинкти. Хората разполагаха с възможност за избор и обичаха да правят любов, независимо от потребността да оставят поколение. Значи любенето беше приятно, в противен случай не биха се занимавали с него.
Дали щеше да й хареса? Маргарет се изчерви при спомена за интереса, който бе проявила към предложението на Себастиян да изтъргува тялото си. Дори не биваше да мисли за подобно нещо. В сърцето си знаеше, че е грешно да разменяш секс за пари. Все някак щеше да събере проклетата сума.
Освен това тя дори не харесваше Себастиян, просто го намираше за красив. Беше привлечена от неговата външност. Но като личност той я отблъскваше. Имаше и други причини да не го харесва. Неприязънта й сега се беше задълбочила. И все пак това, което той я караше да изпитва… Не можеше да отрече, че онези няколко мига в обятията му бяха по-вълнуващи от всичко досега в живота й.
Нейното проклето любопитство я подтикваше да разбере още за тези възбуждащи усещания. Там бе проблемът.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Маргарет хвана Себастиян точно когато Хобс го пускаше да влезе. Не беше сигурна как да му каже за бала у Албърта, но първо имаше да му съобщи една по-хубава новина. Но точно тогава след него влезе
