нейна.
Мисълта, че тази вечер го вижда за последен път, помрачи настроението й и сложи край на нейната нервност. На път за приема ясно усещаше неговото собствено напрежение.
Докато каретата им бавно се придвижваше напред, тя го попита:
— Нали няма да изчезнеш в последния момент?
— Като някой страхливец? Току-що жестоко ме нарани.
— О, да, личи си. Но всъщност ще ни е лесно — добави с надеждата да убеди и себе си. — Просто гледай на това като на нормален прием. Приемай благопожеланията, избягвай въпросите. Виждаш ли? Нищо работа.
— Видях каретата на Уимис — отсече той.
— О, Боже! — намръщи се Маргарет. — Не мога да си представя защо Сесил е решил да дойде — освен ако и той не е посмял да пренебрегне поканата на Албърта.
— Гледай го откъм добрата му страна, Маги. Вероятно е тук, за да ме застреля и да ти спести процедурите по развода.
Тя го изгледа яростно:
— Не е смешно.
— Но е в рамките на възможното — дълбокомислено отвърна той.
— Глупости. Той тежко прие смъртта на Джайлс, дори обвини Дъглас, че не я е предотвратил — иначе нямаше да се отчуждят. Но сега е взел живота си в ръце. Чух, че ухажвал някаква херцогиня, с която се запознал в Лондон.
— Браво на него — равнодушно отвърна Себастиян.
Маргарет присви очи и го погледна подозрително.
— Опитвал си се да ме разсееш, нали?
— Да. Приличаше ми на навита пружина.
Искаше й се да не е толкова проницателен.
— По твоя вина — защити се тя. — Ти беше принуден да дойдеш тук. При това положение логично е да се предположи, че няма да се постараеш вечерта да мине гладко.
— Доколкото си спомням, тези приеми могат да продължат цяла нощ. Стига да не оставаме до края, все някак ще изкарам.
— Разбира се — увери го тя. — Можем да си тръгнем веднага, щом приличието го позволява.
— Тогава се отпусни, Маги. Тази вечер няма да убия никого.
Това й подейства като неочакван плесник. Такова нещо не й беше минавало през главата. Но преди да се сети, че Себастиян се шегува, той я улови за ръката и я придърпа в скута си. Не й остана време даже да ахне.
Тази целувка щеше да помни най-ясно, защото не бе просто чувствена или възбуждаща. Ако беше романтичка, би казала, че Себастиян е вложил сърцето си в нея. Държеше я здраво, но и толкова нежно. Дланта му тъй ласкаво обгръщаше страната й. Той не се опитваше да разпали нейното желание, но тя не можеше да стои толкова близо до него и да не го пожелае. В нея се надигна сладка топлина и почти забрави за бала в тяхна чест. Би могла да остане в обятията му цяла нощ, упоена от томителната наслада на тази целувка.
Той доста рязко я свали от облаците, като я постави на нейната седалка и каза:
— Ето, сега приличаш на омъжена жена, а не на девствена весталка, която ще принасят в жертва. Пристигнахме. Излизай, Маги.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Страните на Маргарет пламтяха от гняв след мръсния номер, който Себастиян й погоди в каретата — да я целуне, само за да покаже на всички, че я е целунал. Заради ролята, която играеха, а не защото му се е искало. Лицето й съвсем запламтя от смущение, когато огромната зала притихна при тяхната поява.
Тази тишина нямаше нищо общо с любопитството на съседите, които виждаха Себастиян за пръв път от единайсет години. Определено бяха изненадани, но в израженията им най-вече се четяха тревога и предпазливост. Мъжете дори извръщаха глави встрани, сякаш се бояха от погледа му.
— Боже мили, та ти ги ужаси! — прошепна Маргарет. — Не можа ли да скриеш Гарвана поне за една вечер?
Себастиян я погледна и присмехулно й отговори:
— Преувеличаваш, драга. И защо продължаваш да смяташ, че Гарвана е роля, която играя?
— Забравяш, че съм те виждала с баба ти. Старият Себастиян още си е там.
— Старая се да скрия от нея в какво съм се превърнал. Гарвана е резултат, Маги, не фокус. Такъв ме направиха изминалите единайсет години.
— Ами постарай се тогава да го скриеш тази вечер. Или така възнамеряваш да се отървеш от нежелани въпроси? Великолепна идея: да изглеждаш толкова страшен, че никой да не посмее да те заговори.
Той й се ухили:
— Маги, та ти си започнала да мислиш като мен. Но тази вечер нямах конкретен план. Ако някой има грубостта да се меси в личните ми работи, ще бъде посрещнат от заслужено студено мълчание. Така по- добре ли е?
Себастиян й се усмихна толкова широко, че зъбите му можеха да се преброят.
— Не — отвърна тя. — Все едно ей-сега ще ме ухапеш.
Той избухна в смях. Смехът му беше съвсем истински и това толкова я смути, че не забеляза приближаването на Албърта, преди дамата да заговори:
— Добре дошъл у дома, Себастиян. Баща ти достатъчно добре ли се чувства, за да се присъедини към нас?
Сега пък Маги едва не се засмя. Това в никакъв случай не беше личен въпрос, но отговорът му живо вълнуваше всички: дали баща и син са се сдобрили. Все пак Себастиян успя да се измъкне:
— Не се сетих да го попитам.
За съжаление обърна взор към Маргарет, в който се четеше същият въпрос, и така я принуди да добави:
— Нито пък аз. Тъй като Дъглас отново си стъпи на краката, тази сутрин се върнахме в „Белите дъбове“. Все пак той още се възстановява и затова се съмнявам, че му е до балове.
Албърта рече:
— Да, трябваше да взема предвид състоянието му и да отложа събитието с една-две седмици, както ти ме посъветва. Но мъдрият поглед към миналото рядко е от полза при поправянето на дадена грешка. Нека бъда първата, която ще ви поздрави тази вечер. Страхотна жена си си намерил, Себастиян. Бяхме започнали да се чудим дали милата Маги изобщо ще си намери мъж, достоен за нея. Нали знаеш, мнозина се опитваха да я спечелят.
— Не, не знаех — отвърна той и погледна към Маги.
— Хайде, Себастиян, няма причина чудовището на ревността да надига грозната си глава — намеси се домакинята. — Това може да се очаква с красиво момиче като нея. Кавалерите отъпкаха прага на „Горския кът“, докато тя живееше там. Дъглас много се забавляваше, сигурна съм.
Поруменялата Маргарет се защити:
— Току-що бях свършила училище и въобще не мислех за женитба. Беше страшно досадно да те ухажва цяла тълпа млади ергени, половината от които дори не познаваш!
Албърта се позасмя:
— Е, скъпа, така е то с младите момичета. Нас, стариците, никой не ни ухажва.
— Дъглас беше така добър да не ме притиска.
— Голямо щастие за мен — притече й се на помощ Себастиян.
Възрастната дама беше принудена да се съгласи:
— Така е. Хайде, заповядайте. Не мога да ви обсебвам, когато всички горят от нетърпение да ви поздравят.
Маргарет едва не прихна. Като се имаше предвид първоначалната реакция на гостите, беше сигурна, че
