— Да, знам. По-късно и аз изпитвах същото, но да не изпреварвам събитията. В утрото на дуела носех кожена торбичка с кръв, която трябваше да пробия, за да изглежда кончината ми правдоподобна. Идеята принадлежеше на Жюлиет. Тя даде торбичката. Изобщо нямах намерение да стрелям по теб. Но ти! — Джайлс избухна: — Стоеше си там и очевидно нямаше никакво намерение да стреляш по мен. Планът отиваше по дяволите.
— Ти стреля по мен — напомни му Себастиян.
— Налагаше се. Нали знаеш, че имам отличен мерник? Само одрасках ръката ти, за да я наведеш по- ниско и най-накрая да насочи проклетия пистолет към мен. А ти взе, че наистина ме застреля!
Джайлс разтвори ризата си, за да покаже белега. Себастиян не беше впечатлен:
— Не ми изглежда раната да е била тежка.
Джайлс първо го зяпна невярващо, а после спокойно заяви:
— Всъщност ти едва не ме уби. Жюлиет не извика лекар. Баща ми не беше там, защото се криеше във Франция, докато всичко приключи. В онзи момент Жюлиет не би могла да се интересува по-малко дали ще живея или не. Играеше ролята си на скърбяща вдовица и просто нареди на Антон да ме закара до крайбрежието и да ме натовари на първия кораб за Франция.
— Гръм и мълнии, ето откъде ми е познат! Той ти беше секундант, нали?
— Да, той беше един от нейните лакеи.
— Значи фактът, че бях обезнаследен, не представлява нищо за теб? — попита Себастиян.
Джайлс се сви и бързо отговори:
— Това, което се случи тогава, е важно за мен, но ти още не си чул всичко. Не помня много от онова пътуване до Франция. Изхвърлиха ме на доковете, защото капитанът не искаше да умра на кораба му Откри ме една възрастна жена, която обеща да ме излекува, ако се оженя за нея и работя в чифлика й. Проклет да съм, ако зная как стана, но накрая се оказах женен за нея и тя наистина ме излекува.
Себастиян беше чул достатъчно. Изправи се и тръгна към Джайлс. Той правилно разчете намерението му и започна да отстъпва.
— Едно — започна Себастиян със студен, неумолим глас, — имал си предостатъчно възможности да ми кажеш какво става, преди някой да успее да навреди на баща ти.
— И ти какво щеше да направиш? Нямаше с какво да платиш дълговете му, аз още по-малко, а онези типове щяха да го убият, без да им мигне окото, ако го бяха намерили, преди да са си получили парите.
— Значи вместо да каже на баща ми докъде е стигнала неговата глупост — и въобще недей да се съмняваш, че той щеше да измъкне Сесил от онази каша — е скроил такава жестока измама? Длъжен си бил да ми кажеш, Джайлс!
— Не знаеш колко много страдах, колко си повтарях, че сигурно има и друг изход. Но татко беше убеден, че Дъглас няма да му подаде ръка.
— Какво от това, че моят живот е щял да бъде съсипан?
— Допреди няколко години не знаех, че си бил обезнаследен. Баща ми така и не ми каза. Поддържах връзка с него. Когато поставих въпроса пред него, той ми се закле, че не е очаквал такъв развой. Но ти не беше съсипан. Видях те няколко години по-късно тук, във Франция. Изкушавах се да ти се обадя, но тъй като изглеждаше здрав и заможен, си замълчах. За известно време това успокои най-страшните ми притеснения. От онзи ден ти винаги си бил въпросителен знак, който ми тежи на съвестта.
— Външният вид лъже, Джайлс.
— Глупости. Не се съмнявах, че ще ти провърви, просто имах нужда от потвърждение. Винаги си бил находчив. Наумеше ли си да постигнеш нещо, успехът ти беше в кърпа вързан. Ти беше мой идол. Толкова исках да бъда като теб, но просто не ми се удаваше.
— Две — продължи Себастиян, — ти съсипа не само моя, но и живота на баща ми.
— Друг път! — възмути се Джайлс. — Проверявах как са семействата ни. Баща ми спря да играе комар. С парите, които Дъглас му даде, за да изкупи вината си, успя да инвестира мъничко. Поучи се от грешките си. Всички в твоя дом са здрави…
— Боже, нима наистина си такъв безподобен глупак? При „проверките“ си не научи ли, че след дуела баща ми се е отчуждил от собствената си майка? Разбра ли, че се е отчуждил и от Сесил? Престанали да си говорят! И въпреки че накрая Жюлиет се е омъжила за Дентън, не е минал ден, в който тя да не е вгорчила живота му.
Джайлс пребледня:
— Божичко, не знаех.
— Значи освен за приятел не ставаш и за детектив. За нищо не те бива! — Дори Джон пребледня при тази злостна обида, но Себастиян не беше свършил: — Какво си правил през цялото това време, освен да се криеш?
— Отглеждах сина си — тихо отвърна Джайлс. Себастиян остана като попарен:
Онази баба ти е родила син? — невярващо попита той.
Не. Ожених се за Елинор.
ПЕТДЕСЕТА ГЛАВА
— Трябваше ли отново да го проснеш в безсъзнание? — оплака се Джон. — Тъкмо беше започнало да става интересно.
Себастиян не отговори.
— Да го събудя ли? — попита Джон.
— Добре, но да знаеш, че ако и този път челюстта му не е счупена, ще го фрасна отново.
Джон потрепери и остави Джайлс както си е на пода. След малко се обади:
— Знам какво ти се върти в главата. Бил е щастлив през всичките тези години, венчан за жената, която обича; родил му се е син, докато ти само си трупал богатства…
— Недей да превръщаш вината му в нещо тривиално! — яростно го прекъсна Себастиян. — Аз не съм единственият, засегнат от пъклените дела на баща му.
— Отказал се е от съществуването, което познава, за да спаси живота на баща си — изтъкна Джон. — Някои биха сметнали това за благородно.
— Благородно ли? Не е измислил друг план за действие. Съгласил се е с нелепите искания на Сесил и резултатите са умопомрачаващи. И през цялото време глупакът му с глупак си въобразява, че всичко е наред, че никой не е загубил нищо заради саможертвата му. Божичко, и в какво всъщност се състои тази саможертва? Продължил е да си живурка и даже е открил мир и радост.
Джайлс изпъшка и се изправи. Погледна Себастиян.
— Нужно ли беше пак да ме удряш?
— Другият вариант беше да ти прережа гърлото — обясни той.
— Добре, де — потрепери Джайлс. — Но да знаеш, че ако бях научил какъв отзвук е имало…
— Какво си щял да направиш? Да разкриеш, че не си мъртъв? Имам новини за теб, приятелю. Това нямаше да запълни пропастта между баща ми и мен. Твоят кураж е трябвало да се прояви преди дуела, преди да позволиш на баща си да съсипе толкова много съдби.
— За Бога, Себастиян, съжалявам! Но навремето ми се струваше, че единствената алтернатива е да оставя баща си да умре. Не можех да го допусна. Не се гордея от участието си в кроежите му и ме е срам, че неговата слабост е наранила толкова много хора. Сега той е в безопасност, но аз никога няма да му простя това, което ви е причинил. Всъщност не давам пукната пара дали ще го видя отново.
— Просто довърши разказа си, докато още съм в настроение да го изслушам.
Джайлс въздъхна.
— Няма още много за разказване. Старицата, която ме намери, почина след три години и ми остави чифлика си. Бях свикнал със селския живот и даже ми харесваше. Започнах да съжалявам, че така лекомислено съм загубил Елинор, и твърде късно осъзнах колко много съм я обичал. Тя неизменно присъстваше в мислите ми. Най-накрая се свързах с нея. Не можах да се удържа. Тя избяга, за да бъде с мен. Оженихме се в Шотландия.
— Значи писмото от нейната братовчедка за смъртта й е било лъжа?
Джайлс извърна глава и мъчително изрече:
