— Звезди, ама вие действате наистина депресиращо — обади се с нескрито отвращение Марта. — Какво става с щастливото завръщане у дома?
Тедра се засмя. При тези думи и нейният другар в живота, и дъщеря й се намръщиха по абсолютно един и същ начин.
— Майко, с най-голямо удоволствие ти връщам компютъра.
Тедра обаче не я остави да махне от кръста си съоръжението за свръзка.
— Още не. Несъмнено ще искаш да разведеш насам-натам приятелите си, за които ми съобщи снощи Марта…
— Снощи се е свързала с теб, без да ми каже? — възкликна невярващо Шанел.
— Е, не знам защо не го е споменала. Да, двете побъбрихме надълго и нашироко. Във всеки случай, ще се чувствам по-добре, ако, освен Корт, до теб е и Марта. Сигурна съм, че баща ти е на същото мнение. Нали така, Чалън?
Тедра обаче продължаваше да гледа многозначително към дъщеря си и най-сетне тя се сети какво иска да й каже. Майка й не желаеше воините на Чалън да я следват по петите, не и днес. Днес бе единственият ден, в който можеше да бъде анонимна, без свита, издаваща знатния й произход. Само че Чалън дори не бе чул въпроса. Когато бе насочил очи към компютърната свръзка, погледът му бе привлечен от дрехите на дъщеря му и лицето му бе останало все така смръщено.
— Първо ще се прибере вкъщи, за да се облече подобаващо. Прилича на посетител.
— Остави я да си отдъхне, по дяволите — възкликна нетърпеливо неговата другарка в живота. — Току-що е пристигнала. А и какво от това, че прилича на посетителка? Една четвърт от хората тук са такива. Този път това действително не променя нищо, а и тя си носи пелерината. Нима наистина ще я накараш да си губи времето, след като си има гости, на които трябва да обърне внимание?
— Твоята Марта може да я трансферира…
— Сигурно се шегуваш — пресече го сухо Тедра. — Ще позволиш да я трансферират, когато случаят не е спешен и при положение че мразиш толкова трансферирането? — Тъй като Чалън изглеждаше искрено огорчен, тя побърза да добави: — Приятелите й я настигат. Нали няма да поставиш в неудобно положение дъщеря си заради такава дреболия?
За тези си думи Тедра получи само поглед, който говореше „почакай, докато останем насаме“. Шанел намести пелерината така, че да прикрие още повече дрехите й; очевидно щеше да ходи с тях, поне до края на деня.
— Състезанията ще продължат сигурно още дълго — обърна се Чалън към дъщеря си. — Можеш да ги наблюдаваш с приятелите си, но Марта ще трябва да те трансферира при мен, ако срещнеш някакви затруднения с воините, които не те познават. Ясно ли е, Марта?
— Пределно ясно, едри човече.
В този момент приятелите на младата жена се появиха в компанията на благородниците от Сентури III, които поискаха арогантно да привлекат вниманието на Чалън. Затова майка й намигна, усмихна й се и прошепна:
— Късмет, скъпа.
Марта започна да се смее.
— Моята Тедра е във върхова форма, какво ще кажеш? Обичам, когато започне да върти на пръста си този воин.
— Ти си й казала за желанието ми да се движа инкогнито, нали?
— Разбира се, че аз. Казах й всичко, момичето ми. Знаеше, че ще го направя.
Младата жена въздъхна.
— Добре, Марта, след като се налага да бъдем заедно до края на деня, постарай се да ме накараш да го забравя.
Глава 6
— Затвори си устата — обърна се Шанел към Карис. — Ще ти потекат лигите.
— Просто не мога да се сдържа, Шани — въздъхна приятелката й. — Виж само какви мускули!
Мускулите, запленили дотолкова Карис, наистина бяха внушителни. Състезанието, което наблюдаваха, беше за сила. В него двама мъже се хващаха за ръцете и всеки опитваше да накара другия да изгуби равновесие. На шейсет сантиметра зад тях в тревата бяха очертани линии — това бе позволеното отклонение. Онзи, който биваше избутан зад линията, губеше играта.
От мястото, където седяха двете приятелки, можеха да виждат по-добре гърба на единия воин и именно той бе пленил вниманието на Карис. За Шанел обаче тази гледка не бе нищо необичайно. Тя предпочиташе да наблюдава състезанията на посетителите, но Карис я бе домъкнала първо тук.
Главното събитие, което бе обсебило повечето арени, бе, естествено, боят с мечове. Шампионът сред посетителите накрая имаше право да застане срещу победителя измежду воините, но това не бе задължително. Така че бе напълно възможно да останат двама първенци. За момента обаче съревнованията бяха все още в етапа на елиминациите.
Единствено Карис остана с Шанел, както и, разбира се, Корт, който стоеше незабележим в мълчанието си. Сайра бе заминала за Шака-Ра с един от воините-придружители. Беше се уговорила да прекара деня с него още преди пристигането им в града. Джад почти не се отделяше от Дрен; и двамата се чувстваха некомфортно, заобиколени от толкова много гиганти, но боят с мечове ги бе пленил, затова бяха останали да ги наблюдават заедно с Яри.
Карис пък се интересуваше единствено от воините и това обясняваше защо все още двете се мотаеха в тази част на парка, където имаше малко арени за посетители. Шанел обаче се отегчаваше и очите й зашариха, първо към зрителите от отсрещната страна на голямата арена, после по-нататък, към палатките. Една от тях привлече вниманието й, тъй като приличаше на миниатюрно копие на бащината й шатра. В този момент от нея излязоха четирима мъже.
Бяха далеч, така че не можеше да различи чертите на лицата им, обаче привлякоха вниманието й. Очевидно бяха посетители, тъй като имаха черни коси, но в същото време и четиримата бяха високи, едри и мощни като воини. Звезди, от коя планета идваха?!
Мъжете поговориха малко пред палатката, след което се разделиха: двама тръгнаха към централната част на парка, а другите двама — към края, където стоеше Шанел. Те бяха абсолютно еднакво високи, а когато наближиха, видя, че са млади, вероятно с четири-пет години по-големи от нея самата и красиви. Задържа дъх с надеждата, че ще спрат на арената пред нея. Точно това и направиха.
О, Звезди Небесни, единият беше наистина великолепен! Просто не можеше да отдели очи от него. Не беше просто красив, бе чувствено привлекателен. Черната му коса бе дълга и гъста и галеше широките му рамене. Кожата му бе тъмна, със златист оттенък, гърдите и ръцете — огромни, може би по-широки от гърдите и ръцете на доста от воините, които познаваше. Долавяше се нещо арогантно в четвъртитата му челюст, в твърдите, изсечени устни и дебелите черни вежди, които в момента бе леко сбърчил.
Младата жена продължаваше да го съзерцава, когато очите му минаха през нея мимоходом и… веднага се върнаха. Бяха сини, светли като небето по обяд и смущаващи с излъчващата се от тях сила; накараха я да се почувства доста странно…
Шанел извърна поглед към арената и в същия миг чу гласа на Марта.
— Ако съм те разчела правилно, кукличке, ти току-що си изгуби ума.
— Звезди, значи това било!
В началото й се стори, че я стисна в корема — без болка, просто непознато и силно приятно усещане.
Компютърът се изсмя.
— Добре, и къде е той? Трябва да видя лично този невероятен екземпляр.
Внезапно младата жена се почувства нервна и уплашена. Не желаеше Марта да разбере, че е посетител.
— Не още, Марта. Искам да бъда сигурна, че всичко това не е просто плод на въображението ми.
— Цялото ти същество пламна. А това не става в резултат на фантазии.
— Какво говори твоята Марта, Шани? — попита Карис.
