воините на баща ми.
— Приятно ми е да чуя, че добродетелта ви се пази толкова — заяви той, макар да не бе доволен от отказа. — Моята кралица трябва да бъде недокосната.
О, Звезди, още един ухажор. Шанел отстъпи, следвана плътно от Корт.
— Забрави за него, кукличке — успокои я Марта, за да й напомни, че не е сама. — Заинтригува те съвсем слабо.
— Знам.
— Освен това, след като разберат коя си, винаги съществува вероятност истинският им мотив да е богатството на твоето семейство или престижът от сродяване с един толкова властен шодан.
— Съзнавам го много добре, Марта.
— Всички тези причини обаче губят силата си, щом те зърнат и видят, че истинското богатство всъщност си ти самата.
— Коя програма си включила? — попита раздразнено Шанел. — За повдигане на падналите духове ли?
— Тази тема винаги те депресира, макар да не виждам защо — оплака се Марта.
— Аз не се различавам по нищо от която и да било друга кан-ис-транка, златна от главата до петите. В мен няма нищо необичайно, което да дава повод за смехотворни ласкателства.
— Значи напоследък не си се поглеждала в огледало.
— О, колко остроумно. Да си чувала някога воините да ръсят всички тези плоски приказки?
— Не, те просто те ласкаят по най-семплия начин всеки път, когато са край теб. Погледни назад, ако смяташ, че те заблуждавам. — Младата жена се обърна и видя, че и четиримата воини я следяха с очи. — Искаш ли да ти кажа какво си мислят?
Шанел се изчерви.
— Не.
— Те всички те желаят и почти всички вече са те искали от баща ти.
— Създаваш ми наистина прекрасно настроение преди завръщането у дома, Марта — смъмри я младата жена. — Аз не искам воин; искам любов. Искам да бъда равностойна на бъдещия си другар в живота. Искам това, което има майка ми.
— Това, което има майка ти, е воин — отбеляза тихо и самодоволно Марта.
Глава 5
Е, така беше, никой не можеше да го отрече, но въпросният воин бе способен да обича. Той обаче бе изключение. Само че Тедра не мислеше така.
— Пълна заблуда е, че воините не изпитват любов — бе казала веднъж на дъщеря си. — Те просто си мислят, че не изпитват. И това се дължи на проклетото спокойствие, с което толкова се гордеят, на прословутото им самообладание и самоконтрол. Наистина ги притежават. Никога не викат, никога не спорят, никога не се разстройват по начина, по който го правят нормалните хора. Все едно че изобщо нямат чувства… Но техните хумор, нежност, загриженост, дори гняв могат да бъдат видени, ако знаеш какво да търсиш. Баща ти не го признаваше, докато веднъж не помисли, че умирам. Той плака, Шани. Крещя. И точно тогава разбра, че ме обича. И аз го разбрах.
На Тедра й беше лесно да прави подобни предположения. Тя имаше другар, който й признаваше чувствата си. Никой друг воин обаче не би признал подобно нещо. Дори приятелят на Чалън, Тамирон, който държеше страшно много на своята другарка в живота, упорито твърдеше, че воините не изпитват силните емоции, присъщи на жените. Собственият й брат казваше същото.
— Жените изпитват любов, а воините — не. Воините дават покровителство и нежност, не повече.
Тя го бе замерила с възглавница заради тези думи. Той обаче не бе трепнал.
Мразеше спокойствието им. Нима трябваше да накараш един воин да види ада; за да излезе от черупката си? И дори да го направеше, щеше ли да има смисъл?
Не, Тедра определено се лъжеше, а Марта заставаше на нейна страна и подтикваше Шанел в погрешна посока. Разбира се, Марта вярваше, че постъпва правилно. Знаеше колко ще страда Тедра, ако дъщеря й напусне завинаги планетата, така че бе готова на всичко, за да предотврати подобно развитие на нещата. Младата жена обаче нямаше намерение да си блъска главата в стената, само и само за да успее да изстиска няколко капчици емоции от някой мъж. Нямаше значение, че видът на воините й харесваше, че дори в този момент се сещаше за петима-шестима, които би могла да обикне. Но не възнамеряваше даже да опитва. Щеше да посвети енергията си на намирането на мъж с нормални емоции, някой, който ще я обича и ще й го признава.
— Ако продължаваш да униваш, майка ти ще си помисли, че съм те сплашила и ще ме изключи.
— А не е ли така?
— Ни най-малко. Това се нарича „перлите на мъдростта“. Сплашване е, когато извадиш тежката артилерия и започнеш да говориш за вероятности като разбито семейство, дъщеря, която не може да се върне у дома, защото не е изпълнила волята на баща си, майка, която така и не успява да прости на своя другар в живота, тъй като дъщеря й не може да се прибере, баща, който…
— Ще те изключа!
— Това вече си е моето момиче — изписука компютърът. — Малко цвят на бузите няма да ти е излишен. Или не си забелязала къде сме?
Наистина не бе забелязала. А вече бяха в града. Паркът се бе ширнал пред тях. По гладките зелени поляни обаче сега се издигаха шатри и палатки с всевъзможни цветове и форми, както и оградени с въжета арени и пъстри тълпи. Търговци бяха разположили сергии с храни и напитки; навсякъде чакаха хатаари. Никога досега младата жена не бе виждала толкова много воини и посетители на едно място.
Беше необичайно да гледаш други цветове на косите и очите, освен златното и кафявото, характерни за нейния град. Сега имаше всякакви багри, които би могъл да си представи човек. Така че не бе трудно да се различат чуждите състезатели, макар да носеха дадените им в дар черни браки от кожа на заал, характерни за воините на Кан-ис-Тран; някои дори въртяха мечове.
Младата жена хвърли поглед назад, за да види как се чувстват приятелите й. Изглеждаха леко разтревожени. Не можеше да ги вини. За кистранците воините бяха великани. Средната им височина бе малко повече от метър и деветдесет и пет, някои достигаха два метра и десет сантиметра, а сега наоколо гъмжеше от тях — голи до гърдите, загорели от слънцето и изтъкани от мускули.
Точно в този момент Карис и Сайра като че ли не бяха много сигурни относно желанието си за правене на секс. Това обаче не се отнасяше за Шанел. Бе забелязала, че мнозина от посетителите също приличаха на воини; може би не чак толкова високи, но определено добре сложени.
— Не е трудно да бъде възбуден интересът ти — изсмя се Марта. — Колко много голи гърди, а?
— Настроението ми се пооправи. Вече виждам бащината си шатра, затова, ако обичаш, направи услуга и на двете ни, и забрави, че можеш да говориш, Марта.
Блажена тишина. Изведнъж иззад гърба й се разнесе друг глас.
— Нарани чувствата й.
Младата жена изсумтя.
— Не си познал, Корт. Точно в този момент Марта си седи и злорадства, тъй като вече е предначертала целия ми живот и аз все още не съм се отклонила от предварителния й план.
— Майка ти те видя — заяви след малко андроидът.
— Къде е тя? — В същия миг Шанел я видя; синьо петно, спуснало се към нея през тълпата. — О, Звезди, май че ще се разплача — прошепна тя, докато се плъзваше от гърба на хатаара.
— Шанел, чакай! — нареди Корт.
— Не мога!
Вече и тя тичаше, без да обръща внимание на навалицата, като в последния момент избягваше сблъскването с някой от тълпата, махаше с ръце и плачеше. Миг по-късно Тедра бе до нея; прегърна я и я притисна до задушаване в обятията си, Шанел се смееше и лееше глупави сълзи. Толкова хубаво бе да се
